Определение № 351 от 29.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1009/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 1390/13.06.2012 по т.д № 891/2011 по описа на Софийския апелативен съд, с което:1. е отменено първоинстанционното решение №163 от 05.11.2012 г. по т.д. №304/2010 на ОС-Благоевград и вместо него е постановено осъдително решение по иска на „Е. П. проспектс/България/”Е. – София срещу касатора за сумата от 3 755,19 лева на основание чл.55 ал.1 ЗЗД и 2. е потвърдено същото решение в частта, с която и развален на основание чл. 87 ал.3 ЗЗД договор за покупко-продажба на апартамент № С 18 в комплекс С. Л. 3 –гр.Б., съгласно нот.акт №184 т.V, рег. № 4703 н.д. № 934/08 на нотариус В. с рег. № 489 на НК и ответникът-касатор като продавач е осъден да заплати на ищеца-купувач по разваления договор сумата от 136 206 евро –платена на отпаднало основание продажна цена и 13 260,60 евро-неустойка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че договорът, чието разваляне се претендира от купувача „Е. П. проспектс/България/”Е. чрез иска по на чл.87 ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията от страна на продавача по него [фирма]-София е бил валидно сключен: при спазване изискванията на чл.137 ал.1, т.7 ТЗ по отношение на дружеството-купувач, съгласно изразено в протокол от 15.07.2008 г. съгласие на едноличния собственик на капитала на „Е. П. проспектс/България/”Е. – София и при надлежно упълномощаване за сделката с пълномощно отговарящо на изискванията за форма, доколкото съгласно чл.61 КМЧП това се преценява според правната уредба на държавата, в която е съставено пълномощното-в случая Великобритания и ответникът не е ангажирал доказателства за несъответствие с тази правна уредба. Тези условия за валидност на сделката са налице и по отношение на дружеството –продавач протокол от 30.05.2007 г. от ОС на съдружниците в [фирма] и пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя за продажба на процесния апартамент от 09.08.2007 г.. Пълномощното е съставено при действието на редакцията на правната разпоредба на чл.37 ЗЗД преди изменението в сила от 01.03.2008 г., поради което нотариалната заверка на подписа е достатъчно като форма за неговата валидност. Без значение е обстоятелството, че самата сделка е сключена след влизането в сила на последващата редакция, която изисква едновременна заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, тъй като нормата на чл.37 ЗЗД е материалноправна и няма обратно действие.От страна на продавача –ответник по иска не е налице изпълнение на задължението му по договора за покупко-продажба в срок до 15.12.2008 г. да представи на купувача документ за въвеждане на сградата, в която е предметът на продажбата в експлоатация, което по волята на страните изразена в договора е основание за търсене на неустойка за забава в размер на 0,1 на сто за всеки просрочен ден от продавача и за разваляне на самия договор. С оглед изложеното съдът е счел за основателен както конститутивния иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, така и тези за връщане на платената на отпаднало основание продажна цена и за заплащане на направените от купувача във връзка със сключването на договора разходи и за неустойка. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за необходимостта от решение по чл.137 т.7 ТЗ като условие за действителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между дружества с ограничена отговорност и за съдържанието и формата на това решение, за действието на пълномощно за продажба на недвижими имоти съставено при действието на редакцията на правната разпоредба на чл.37 ЗЗД преди изменението в сила от 01.03.2008 г., и за действието на новата редакция, която изисква едновременна заверка на подписа и съдържанието и как това се отразява на валидността на договора за покупко-продажба и за задължението на въззивния съд при пропуски на първата инстанция по съдържанието на доклада по чл.146 т.4 и т.5 ГПК относно указване на фактите, които не се нуждаят от доказване и разпределяне на доказателствената тежест да допълни същия. Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с посочената практика на ВКС. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая първият въпрос не се обуславящ изхода на спора, с оглед всички установени по него факти: налице са съответните решения по чл.137 т.4 ГПК и за двете дружества към датата на сключване на договора за покупко –продажба, поради което и отговорът на поставения от касатора въпрос не би обусловил краен резултат по спора, различен от този в обжалваното решение и следователно самият въпрос не се явява обуславящ неговия изход. Липсата на това му качество изключва допускането до касация /т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело 1/2009 г./. По втория въпрос за действието на пълномощно за продажба на недвижими имоти съставено при действието на редакцията на правната разпоредба на чл.37 ЗЗД преди изменението в сила от 01.03.2008 г., и за действието на новата редакция, която изисква едновременна заверка на подписа и съдържанието и как това се отразява на валидността на договора за покупко-продажба от страна на касатора не се обуславя някое от допълнителните основания за допускане до касация, съгласно т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК: посоченото решение №27 от 08.06.2011 по гр.д. № 102/2010 г.на ВКС, ІІІ г.о. не касае пряко настоящия спор, тъй като не засяга обуславящия конкретния спор въпрос за приложимия по време закон относно формата на пълномощното. Относно процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд при пропуски на първата инстанция по съдържанието на доклада по чл.146 т.4 и т.5 ГПК да допълни същия е налице противоречие в отговора даден в посочените две решения: №415/25.01.2012 по гр.д. 1332/10 на ВКС, І г.о. и Р №311/04.01.2012 на ІІ г.о. на ВКС и двете по чл.290 ГПК и процесуалните действия на въззивния състав, поради което следва да се допусне касация на обжалваното решение на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК. С оглед образуваното на 10.01.2013 г. тълкувателно дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по последния въпрос следва да се спре производството по настоящото дело на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК до произнасянето от ОСГТК на ВКС по цитираното тълкувателно дело. С оглед изложеното, съдът