Определение № 126 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 967/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Н. Й. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 260046 от 28.01.2021г. по в.ч.гр.д. № 20 по описа за 2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 3.12.2020г. по в.гр.д. № 2834/2020г. на ОС Пловдив за спиране на производството по делото до произнасяне от Съда на ЕС по д.№ С-262/2020г. Счита обжалвания акт за неправилен, постановен в противоречие със закона, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата прилага изложение, изискуемо с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК, в което се позовава на специалните основания за допустимост по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следния поставен въпрос: Следва ли, при отправено преюдициално запитване от национален съд до СЕС, същото да се приема като основание за спиране на всички идентични висящи дела във всички съдилища на територията на страната? Позовава се и на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК, считайки въззивния акт за очевидно неправилен, защото приема, че при вече отправено запитване е безпредметно отправянето на други по същия въпрос, а този извод счита за постановен в противоречие със закона. Представя два влезли в сила актове /на ОС Пловдив/, в подкрепа на тезата си, че има съдебни състави, които решават идентични производства без да ги спират. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, че не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице никое от релевираните специални основания. Съображенията: В случая въззивният ОС Пловвид е спрял производството, което е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.179, ал.2 ЗМВР поради отправено от РС Луковит преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на общностни норми по въпрос, който е от значение за решаване процесния спор. Съдът е посочил, че целта е избягване постановяване на акт, който би бил в противоречие с правото на ЕС, което от своя страна може да е основание за ангажиране отговорността на държавата. Този акт е бил потвърден със сега обжалваното определение№ 260046 от 28.01.2021г. по в.ч.гр.д. № 20/2021г.на ПАС. Позовал се е на конкретно посочена съдебна практика, съгласно която при вече отправено питане, съдът пред който отново се поставя същия въпрос следва да спре производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК, защото решението на СЕС е задължително не само са съда, отправил питането, но и за всички други съдилища в страната. Поставянето на идентични въпроси пред СЕС е безпредметно. Така посочената практика се споделя от настоящия съдебен състав. Основанията за спиране на производство по делото се съдържат в чл.229 ГПК и сред тях не е посочено - отправяне на преюдициално запитване. Преценката дали едно отправено запитване до СЕС е основание за спиране или не, е конкретна. Във всички случаи когато решаването на спора зависи от отговора на поставения за разглеждане пред СЕС въпрос, връзка на обусловеност съществува и производството следва да се спре. Това е така поради две причини. Първата е, че единственият, който е компетентен да тълкува общностните правни норми, като изяснява тяхното съдържание и приложното им поле, е Съдът на ЕС. Втората е, че постановените от СЕС преюдициални тълкувателни заключения се ползват със задължителна сила на тълкуваното нещо, която обхваща както диспозитива, така и мотивите им, като задължителната им сила не се отнася само до националния съд, отправил запитването, но и до всички национални съдилища, които са сезирани или биха били сезирани със същото дело. Доколкото преюдициалните тълкувателни заключения са с обратно действие /освен ако Съдът изрично не ограничи действието им във времето/, при наличие на вече отправено запитване, преди постановяване на решение от СЕС по тълкуване на съответната норма от общностното право, евентуално произнасяне от национален съд би било в противоречие с установените процесуални правила. Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждане на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение, което и налага спиране на производството до произнасянето на СЕС. Наличието на установена съдебна практика, която е съобразена от въззивният съд изключва наличието на специалните основания за допустимост по чл.280, ал., т.1 и т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидно неправилен е възивен акт, който страда от порок, установим пряко и единствено от съдържанието, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване с действителното съдържание на защита им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност следва да се извежда от мотивите и да е налице когато е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна уредба, при отказ да се приложи правна норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав не счита, че в случая подобни обстоятелства са налице. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение