Определение № 211 от 10.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 585/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на „Меридиан Ту“ ООД, [населено място], обл. Констанца, Румъния, против определение № 30 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2699/2019 г. на Върховен касационен съд, II т.о.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на второ търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба на „Меридиан Ту“ ООД, [населено място], област Констанца, Румъния срещу определение № 539 от 27.06.2019г. по в. ч. гр. дело № 418/2019г. на Добрички окръжен съд, Търговска колегия. За да постанови този резултат, съставът е отчел, че цената на предявените пред първоинстанционния съд искове била под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 /преди ал. 2/ ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по търговски дела, с оглед на което въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. От нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК е изведено разбиране, че и постановеното от въззивния съд определение, предмет на оставената без разглеждане частна касационна жалба, не подлежало на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С искова молба вх. на ДчРС № 2978/12.02.2019 г. жалбоподателят е предявил пред Районен съд Добрич в обективно кумулативно съединение искове за заплащане на остатъка от цената за извършени услуги по договор за услуга на обща стойност 13 996,79 лв., от които 12 891,13 лв. главница и 1105,66 лв. неустойка за забава. Правилно съставът на ВКС, II т.о. е преценил делото като търговско. Търговският характер на спора се обуславя от качеството търговец на двете страни в исковото производство – търговските дружества са търговци на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. Сключената сделка, от която произтича спорното материално право и имаща характер на договор за изработка, не е сред абсолютните търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ, но е търговска за дружеството–възложител и за дружеството–изпълнител, на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ и във връзка с презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Прилагането на материалноправните разпоредби на ТЗ определят качеството търговец както на частния жалбоподател, така и на ответното дружество, а от там и вида на сключената между страните сделка, което обхваща и правните последици от нейното неизпълнение. Квалификацията на делото като търговско налага приложението на нормата на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, предпоставяща минимален обжалваем праг от 20 000 лв. съобразно цената на иска, на определенията, постановени от въззивните съдилища по търговски дела. Наличието на процесуални пречки, изразяващи се в цена на иска под законоустановения праг от 20 000 лв. за търговски спор, който в случая дори и при сбор на всички искови претенции /13 996,79 лв./ се явява неосъществен, обосновават процесното определение като правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.