Определение № 497 от 31.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2321/2013 г.

Образувано е по касационни жалби на Д. Б., синдик на [фирма] /н/, [населено място] и на [фирма], [населено място] с рещу решение № 43 от 10.01.2013 г. по т.д.№ 1368/2012 г. на Софийски апелативен съд. С това решение е потвърдено решение № 82 от 22.12.20011 г. по т.д.№ 53/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е уважен предявеният от синдика на [фирма] /н/ иск срещу [фирма] по чл.647, т.3 ТЗ и е обявена за нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелното дружество извършената на 18.12.2008 г. покупко-продажба между [фирма] и [фирма] на недвижим имот – УПИ ХХІ-122Б по плана на [населено място], за която е съставен нот.акт № 1555, том Х, рег.№ 25333, дело № 1286/2008 г. на нотариус И. Ф., като със същото решение е отхвърлен предявеният иск за обявяване на основание чл.647, т.3 ТЗ на недействителността по отношение на сключената на 18.12.2008 г. покупко-продажба между същите страни на недвижим имот – УПИ ХХІІ в кв.256 по плана на [населено място]. Синдикът на [фирма] /н/ обжалва решението в отхвърлителната му част, като в касационната жалба касаторът поддържа, че продажната цена за втория от имотите е по-ниска от данъчната му оценка, обстоятелство, което не било взето предвид от съда, а като основание за допускане на касационното му обжалване се поддържа това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът [фирма] обжалва въвзивното решение в частта, с която е потвърдено решението на ОС-Враца за уважаване на иска по чл.64, т.3 ТЗ, като в касационната си жалба излага твърдения, че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касирането му по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че вещото лице не е открило имот с подобни характеристики през процесния период, с който може да се сравни платената продажна цена. Не било отчетено от въззивния съд, че двата имота са продадени анблок с намерение за съвместното им ползване, че продажбите през 2008 г. са паднали драстично, както и установения по делото факт, че се касае до активи, построени през 80-те години, които са изцяло неатрактивни и непродаваеми, на което сочел и факта, че през цялата 2008 г. не са били налице купувачи. В предоставения срок за излагане на основанията касаторът се е позовал на изменението в ТЗ в частта досежно отменителните искове. Допускането на решението до касация се поддържа от касатора на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение, като разгледа касационните жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Жалбите отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Врачанския окръжен съд са предявени в обективно кумулативно съединение искове от синдика на [фирма] /н/ по чл.647 т.3 ТЗ срещу [фирма] за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на две разпоредителни сделки с недвижими имоти, и двете извършени на 18.12.2008 г. Първоинстанционният съд уважил иска по чл.647 т.3 ТЗ само по отношение на първия имот. По отношение на втория същият е счетен за неоснователен и е отхвърлен. По жалби и на двете страни, САС е потвърдил решението на окръжния съд. САС е приел, че първият от исковете по чл.647 т.3 ТЗ /в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 20/2013 г./ е основателен, тъй като по отношение на разпоредителната сделка, осъществена в двугодишния период преди откриване на производството по несъстоятелност е налице значително несъответствие по стойност между даденото /43 700 лв. – пазарна оценка на имота/ и полученото /20 000 лв. – продажна цена на имота/, но вторият иск е неоснователен, тъй като даденото от длъжника /17 220 лв.-пазарна цена на имота/ не надхвърля значително по стойност полученото /15 000 лв. – продажна цена на имота/. Възражението на продавач и ответник по исковете, че преценката за наличие на нееквивалентност по отношение на първия имот следва да се извърши по ликвидационната му стойност е счетено за неоснователно по съображения, че същата е относима единствено в хипотеза на открито производство по ликвидация на дружеството, какъвто не е разглеждания случай. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. С изменението на ТЗ с ДВ бр. 20/2013 г. разпоредбата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е изменена само относно подозрителния период, което при предявен иск от синдик, какъвто е настоящият случай, не се отразява на допустимостта, а на правилността на въззивното решение /вж. чл.649 ал.3 изр.1-во ТЗ/. Искът не е оттеглен от синдика на [фирма] /н/, каквато възможност му дава §14, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ТЗ ДВ бр.20 от 28.02.2013г. В изложението си синдикът на „К и С” /н/ поддържа, че по въпроса за критерия „значителност” при възмездни сделки съдът е постановил решението си в противоречие с Решение № 107 от 14.11.2011 т. на ВКС по т.д.№ 742/2010 г., ТК, І.т.о., в което е прието, че несъответствието следва да е значително, като не може да бъде въведен критерий като абсолютна стойност /5000 лв./ или като процент или обикновена дроб. В изложението на касатора [фирма] този въпрос също е повдигнат, който се позовава на цитираното и от синдика решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, като по отношение на него се поддържа и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК - според решения на съдилищата значителност е налице при надхвърляне на пазарните цени с пъти продажната цена. В случая последната е 2 пъти по-ниска. Формулираният от касаторите като въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, обобщен и конкретизиран - т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, се свежда до въпроса „кога при възмездна сделка даденото значително надхвърля полученото и следва ли да се има предвид придобивната цена на имота и данъчната му оценка”. По отношение на него следва да се посочи, че разрешението е направено и мотивирано от въззивния съд с оглед установени конкретни факти и обстоятелства, т. е. касае се за конкретна преценка, поради което не е налице нито въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Вторият от поставените от касатора [фирма] въпрос „как следва да се прецени реалната пазарна цена при липсата на сходни сделки в региона за процесния период” освен че е некоректно зададен, доколкото във второ си заключение вещото лице от СТЕ се е позовало на сделки през същия период, сключени въз основа на проведени търгове, не е свързан с конкретна правна норма и не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на въззивния съд. Водим от горното, Върховния касационен съд,Търговската колегия, състав на Второ отделение