Определение № 637 от 17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 408/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на И. П. И. чрез адв. П. В., срещу въззивно определение №4601 от 29.03.2011г по ч.гр.дело № 3659/2011г на Софийски градски съд ,с което е оставена без уважение частна жалба срещу протоколно определение от 17.02.2011г за прекратяване на заведеното гр. д. № 54308/2010г на Софийски районен съд 78 състав ,поради наличие на по- рано заведеното гр.д. №21512/2010г на СРС, 52 състав,по което е постановено решение по същия спорен предмет. Жалбоподателят поддържа в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Предвид поддържаната теза на защитата въпросът се формулира чрез твърдението, че при две дела, едното от които е с искане за присъждане на сума в български лева, а второто е с искане за присъждане във валута, не е налице еднаквост на искането и прекратителното основание на чл. 126 ал.1 от ГПК не следва да се прилага. . Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не е налице критерия на чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК по поставения правен въпрос. Случаят касае искови претенции на едно и също основание, за изплащане на трудово възнаграждение за един и същи период от време, като при по- рано заведеното дело искането за размер от 1000 евро месечно ,а по настоящето дело е за присъждане на 2 000 лева месечно, общо 10 000лева.Според разрешението на Софийски градски съд е налице идентичност в предмета на двете дела: доколкото се претендира стойност, различната валута, в която се предявява иска, не обосновава друг предмет. Решаващият за допустимостта на иска по настоящето дело въпрос е за идентитета на исковите претенции, определящи предмета на двете дела и този въпрос е разрешен в съответствие с указанията ,принципно дадени в т.3 и т.4 на ТР № 2 от 01.12.1997 г по гр.д. № 2/1997, ОСГК. Дали сумата се търси в български лева или във валута, искането е за едно и също. Разликата не се отразява на съдържанието на спорното право ,тъй като се претендира паричен еквивалент на стойност. Решението на въззивния съд е съобразено с цитираната задължителна практика, няма основание същата да бъде изоставяна, нито са развити доводи в тази насока по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.