Определение № 744 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 699/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на А. И. Д. против определение № 199 / 10.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 201 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определението на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия № 1199 / 09.05.2012 год. по гр.д. № 287 / 2011 год., в частта, в която със същото е оставена без уважение молбата на А. Д. с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят моли за отмяна на въззивното определение, както и в евентуалност - за произнасяне на настоящия съд по молба за продължаване на срока за изпълнение указанието за внасяне на дължима по въззивната жалба държавна такса, на основание чл.63 от ГПК. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд за липса на затруднение за заплащане дължимите по въззивното обжалване разноски, въз основа данните в депозираната декларация. В случай на констатирана непълнота на декларираното, жалбоподателят счита, че съдът е следвало да му укаже същата и представяне на допълнителни доказателства. Позовава се на допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, обоснована с приложени определения казуална съдебна практика, постановени от Върховен касационен съд в производства по чл.274 ал.2 предл.първо ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното определение, за оставяне без уважение молбата на А. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивната му жалба, въззивният съд е съобразил липсата в представената декларация на данни относно доходи на съпругата на А. Д. / извън трудово правоотношение, каквото за същата е изрично декларирано, че не съществува - безработна /, както и относно нейното имуществено състояние и това на детето. Наведените в мотивите съображения относно солидарната дължимост на държавната такса от двамата жалбоподатели, т.е. и от [фирма] в указания пълен размер от 1 989,50 лв., в качеството му на солидарен с А. Д. длъжник - ответник по иска, са извън предмета на настоящото обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - включен в предмета на спора, извън преценката на конкретните обстоятелства, относими към произнасянето на съда по предпоставките за освобождаване, съгласно чл.83 ал.2 ГПК, отговорът на който да е обусловил решаващите му изводи за неоснователност на молбата. Изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното определение, които са ирелевантни за настоящото производство. Дори да се приеме, че е формулиран правен въпрос, свързан със задължението на съда изрично да укаже на страната непълнота на представените доказателства по всички обстоятелства, визирани в чл.83 ал.2 т.1 – 7 от ГПК, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в сочените хипотези на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Представените определения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл.274 ал.2 пр.първо ГПК / опр. № 103 / 06.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 541 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС, опр. № 283 / 03.06.2009 год. по гр.д.№ 188 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, опр. № 295 / 17.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 186 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС / не дават изобщо разрешение на такъв въпрос, а липсва и идентитет на предпоставките при които е постановено освобождаване на основание чл.83 ал.2 от ГПК по същите и в настоящия казус. В никое от делата непосочването на каквито и да било данни за имущественото състояние и допълнителни / извън трудово възнаграждение, респ. деклариране липсата на такова / доходи на съпругата, вкл. недеклариране изрично липсата на такива, не е било основание на първоинстанционния отказ, съответно ревизиран от въззивната / ВКС / инстанция. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не съставлява достатъчно обосноваване на този допълнителен селективен критерий, доколкото нормата на чл.83 ал.2 от ГПК е ясна и непротиворечива в прилагането си. Доказателства за противното не са ангажирани. С оглед гореизложеното частната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване. По искането за възстановяване на срок, на основание чл.63 ГПК, компетентен да се произнесе е администриращият въззивната жалба съд, като в тази си част настоящото определение има констативен характер, не преклудира произнасяне по молбата и на това основание не подлежи на обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение