Определение № 670 от 10.04.2023 г. на ВКС по д. № 4496/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Ч. срещу въззивното решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. №160/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, [населено място] по чл.439 ГПК – за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумите: 4215 лв. главница, 1553,70 лв. просрочена наказателна лихва за периода от 25.01.07 г. до 2.10.08 г. и законна лихва върху главницата от 3.10.08 г. до изплащането й, както и 120,38 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 6.10.2008 г. и е образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело. Касационната жалба е недопустима на осн. чл.280, ал.3 ГПК, защото всеки един от предявените искове – за недължимост на главница, наказателна лихва и разноски, е с цена под 5 000 лв. В този смисъл са и постановените по други подобни дела определения на ВКС – опр. по гр.д. №4135/21 г. на трето г.о., опр. по гр.д. №298/22 г. на трето г.о., опр. по гр.д. №2269/21 г. на трето г.о., опр. по т.д. №1109/22 г. на второ т.о. и др. Затова жалбата следва да остане без разглеждане и ВКС на РБ, трето г.о.