Определение № 60290 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2425/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Частният жалбоподател синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, чийто правомощия се упражняват от А. Д. и К. М. обжалва определение № 844 от 16.09.2019 г. по ч.гр.д. 182/19 г., Софийски окръжен съд, ГО, 2 въззивен състав, с което е потвърдено определение № 2 от 08.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд - [населено място] по преписка вх. № 343/08.02.2019 г. по описа на Служба по вписвания – [населено място], постановено по молба вх. № 342 от 08.02.2019 г. за отказ да бъде вписан особен залог върху търговско предприятие, в което са включени недвижими имоти в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, учреден в полза на КТБ АД (н), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.

В частната жалба излага съображения, че е отказано вписване на вече вписания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел особен залог на търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, в което са включени недвижими имоти, който особен залог е вписан на основание § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН“. Излага съображения, че в търговския регистър вече е вписан особен залог. Не се касаело за първоначално вписване, а за вписване с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Следвало фактическото положение да съответства на установеното от закона, а именно за обезпечение, което е било учредено в полза на банката, а впоследствие заличено. По силата на посочената норма вписаният особен залог бил действителен и запазвал своя ред, т.е. заличаване на това обезпечение не било се случвало по радба на закона. Излага съображения, че не би следвало да се приложи чл. 264 от ДОПК. Моли да се отмени определението на Окръжен съд - София, както и определението на съдията по вписванията към РС [населено място].

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32 а, ал.1 ПВ когато според същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР ЗИДЗБН във вр. с чл. 22 а ПВ? В този случай приложими ли са чл. 8 и чл. 9 от ПВ както и чл. 264 от ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелствата в имотен регистър на чл. 22 а от ПВ? Обосновава допълнителни основания съгласно чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК, конкретно твърди противоречие с определение № 333 от 7.7.2017 г. по ч.т.д. 668/17 г., 1 ТО на ВКС.

Освен това обосновава наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради наличието на празнота по отношение на това кой е актът, който трябва да бъде вписан при действие на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 02.10.2019 г. Частната жалба е подадена на 09.10.2019 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок, както и от легитимирано да обжалва определението на въззивния съд, лице.

Въззивният съд, за да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд - [населено място] е приел, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ обстоятелствата относно залог на търговско предприятие подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, а на основание чл. 21, ал.3 от ЗОЗ с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог следва да е вписан в нотариалните книги. Следвало да се приеме, че вписването на особен залог в очертаната хипотеза не може да е „вторично“ доколкото Правилникът за вписвания не съдържа правила за такъв вид вписване, а само за вписване и подновяване на вписването. Предпоставките били съгласно чл. 22 а, чл. 6, чл. 8 и чл. 9 от ПВ и чл. 264 от ДОПК. Проверката за тяхното наличие се извършвала от съдията по вписванията. В случая нямало подновяване и следвало да се приеме, че е първоначално вписване. Приема, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 264 от ДОПК и частната жалба е неоснователна поради непредставяне на удостоверение съобразно тази норма. Приел е, че § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не дерогира изискванията на чл. 264 от ДОПК. Приел е, че в хипотезата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, не съществували правни норми относно вписванията на особените залози.

С определение № 462 от 16.11.2020 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 9/2020г.

В ДВ бр. 48/08.06.2021г. е обнародвано решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 9/2020 г., влязло в сила на 12.06.2021 г., съгласно чл. 14, ал. 3 ЗКС и чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България. С него са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 5, ал.1-4 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.).

С оглед произнасянето на Конституционния съд на Р България е отстранена пречката, поради която е било спряно производството по настоящото дело, и на основание чл.230, ал.1 от ГПК същото следва да бъде възобновено.

В производството по обжалване на определения на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се прилагат съответно правилата на чл. 280 от ГПК като преценката за допускане касационно обжалване на определението се извършва с оглед предвиденото в чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне служебно касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал основание съгласно или да обоснове правен въпрос на основание чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В случая при извършената служебна проверка не се установява наличието на основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК.

С оглед посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, предвид следното:

Обявената за противоконституционна разпоредба на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.) предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ в периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата, според решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС, представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което, съгласно решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019г. на КС, с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й.

Предмет на настоящето производство е отказ за вписване във вторичен регистър /имотния регистър/, обусловено от извършено подновяване /със задна дата/ на вписване в първичния регистър /търговския регистър/ по реда на пар.5, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр.22/13.03.2018г.) на особен залог на търговско предприятие, след заличаването му от първичния регистър. Предвид невалидността на разпоредбата на пар. 5, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.), считано от приемането й, с оглед обявяването й за противоконституционна, заличаването на обезпеченията, предмет на разпоредбата, не е нищожно, заличените обезпечения не са действителни и не запазват своя ред. Предвидената нищожност на заличаването на вписването на особения залог, по силата на обявената противоконституционност, следва да се приеме, за неосъществена. Следователно е заличен вписан особен залог и няма вписан особен залог.

Всяко първоначално вписване в имотния регистър на залог на търговско предприятие /предмет на заявлението на банката/ е винаги вторично вписване на особения залог и се осъществява с цел противопоставимост на правата на заложния кредитор на трети лица и като такова е предпоставено от вписване на залога в първичния регистър /търговския регистър. Налице е заличаване на вписания в търговския регистър залог на търговско предприятия. Това заличаване е валидно извършено и въз основа на него не може да има вече вписване в имотния регистър. Нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН е обявена за противоконституционна и поради това е недействителна предвидената нищожност на заличаването в търговския регистър. Предвид обявената противоконституционност на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН се заличават последиците, предвидени в тази норма. Следователно вписването на особения залог е заличено. Поради това поставените правни въпроси, за вида на вписването с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН и условията за вписване на особен залог съгласно тази норма, насочени към разрешаване на въпроса за вписването на особения залог в имотния регистър, не могат да обусловят изхода на производството, тъй като липсва първично вписване на особен залог в Търговския регистър. Ето защо не представляват общо основание за допускане касационно обжалване При този извод не подлежат на изследване и допълнително посочените основания по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение