Определение № 60400 от 13.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4801/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 266 125/19.01.2021 година, подадена от Ц. П. К., срещу определение № 13 810/28.08.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 8862/2020 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил разпореждане от 12.12.2019 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 40-ти състав, постановено по гр. д. № 15 191/2013 година, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на Я. Н. С. срещу Ц. П. К. за присъдените на първия разноски в исковото производство. При това първоинстанционният съд е посочил, че липсвал процесуален ред за изпълнение на влезли в сила осъдителни решения чрез внасяне на присъдените суми по сметка на съда и заплащането им от съда на лицето, в чиято полза са присъдени, а редът за освобождаване на длъжника от задължението бил уреден в чл. 97 от ЗЗД. Разпореждането от 12.12.2019 година е обжалвано от К. с частна жалба с вх. № 5 008 915/20.01.2020 година, като по повод на нея е постановено обжалваното в сегашното производство определение. При постановяването му съставът на Софийски градски съд е изложил мотиви за това, че законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист били посочени в чл. 404-чл. 406 от ГПК и били налице в конкретния случай. При него изпълнително основание били влезлите в сила съдебни решения на трите инстанции, които били редовни от външна страна и удостоверявали подлежащи на изпълнение вземания срещу К. за разноските, присъдени в полза на С.. Затова при постъпило от страната искане за издаване на изпълнителен лист съдът бил длъжен да издаде такъв, а отказът му щял да бъде незаконосъобразен. Дали вземанията по изпълнителния лист са били погасени било въпрос, който не бил предмет на съдебното, а на евентуално развилото се изпълнително производство, като в тази насока въззивният съд е извършил позоваване на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. С подадената от него частна касационна жалба с вх. № 266 125/19.01.2021 година Ц. П. К. обжалва определението на Софийски градски съд, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК развива доводи за наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, при което е формулирал осем правни въпроса. Освен това твърди и наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на определението на Софийски градски съд до касационно обжалване. Както се посочи по-горе при постановяване на обжалваното определение № 13 810/28.08.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 8862/2020 година съставът на Софийски градски съд е действал като въззивен такъв, като се е произнесъл по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК по жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист. В ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 264, ал. 3 от ГПК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 от ГПК. Предвид на това производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство. Затова подадената срещу определение № 13 810/28.08.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 8862/2020 година частна касационна жалба с вх. № 266 125/19.01.2021 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение