Определение № 493 от 21.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2411/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по три касационни жалби от страни по спора въведен с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 271 КТК, във вр. чл. 245, ал. 1 КТК, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чието разрешаване е било предмет на атакуваното с тях, в различни негови части, решение № 578 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 11.ІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 4807/2017 г.

Касационната жалба (с вх. № 8330/24.ІV.2019 г.) на застрахования „Виктори шипинг” ООД-гр. В., ЕИК[ЕИК] (в несъстоятелност), подадена чрез неговия синдик, е насочена срещу онази част на въззивното решение, с която са били отхвърлени изцяло исковете на този търговец срещу ответното ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп”-С. с правно основание по чл. 271 КТК, във вр. чл. 245, ал. 1 КТК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: за пълния предявен размер на първата претенция от 713 353 $, както за отхвърлянето на кумулативно съединената претенция за мораторна лихва за периода от 8.ІХ.2009 г. до завеждането на делото в размер на 128 797.80 $.

Оплакванията на касатора „Виктори шипинг” ООД /в Н./ са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в обжалваните две негови отхвърлителни части в нарушение на материалния закон. Поради това варненският търговец претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата негови кумулативно съединени осъдителни иска срещу застрахователя да бъдели уважени в пълните предявени по делото техни размери.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата варненското търговско дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваните две негови отхвърлителни части (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до инстанционен контрол пред ВКС), но също и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните осем правни въпроса, явяващи се от значение не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1./ „Към кой момент/дата следва да се определи застрахователната стойност на кораб при договора за морска застраховка?”;

2./ „Към кой момент се определя размера на вредата при настъпване на застрахователно събитие по договор за морска застраховка?”;

3./ „Към кой момент се определя размера на обезщетението при настъпване на застрахователно събитие по договор за морска застраховка?”;

4./ „Уговорената в договора за морска застраховка застрахователна стойност на кораб, обвързва ли страните по императивен начин?”;

5./ „Допустимо ли е оспорването на застрахователната стойност на кораб, уговорена по взаимно съгласие на страните в договор за морска застраховка?”;

6./ „При застраховка, сключена в полза на кредитор по чл. 199 а КЗ /отм./ и установено надзастраховане, следва ли застрахователят да заплати на длъжника обезщетение в размер на частта от платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната стойност на имуществото?”;

7./ „Когато застрахователното обезщетение по застраховка, сключена в полза на кредитор по чл. 199 а КЗ /отм./ не надвишава размера на непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователният договор, но застраховащият длъжник е платил застрахователна премия при условията на надзастраховане, легитимиран ли е последният от материалноправна гледна точка да претендира обезщетени ев размер на платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сдума и застрахователната стойност (действителната стойност) на имуществото?”;

8./ „Наличието на право на кредитора по чл. 199а КЗ /отм./ да получи застрахователно обезщетение, изключва ли правото на застрахователно обезщетение на собственика на застрахованото имущество, в случай, че е налице хипотеза на надзастраховане по чл. 204 КЗ /отм./?”;

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД-С. писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваните от варненския търговец две негови отхвърлителни части, претендирайки за потвърждаването му в същите ведно с присъждане на разноски, чийто размер е бил посочен в списък по чл. 80 ГПК към касационната жалба на застрахователя срещу осъдителната част на същото въззивно решение. Инвокиран е довод, че жалбата на „Виктори шипинг” ООД /в Н./ не покривала „критериите по чл. 280 ГПК”.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „КТБ” АД-С. /в Н./ е изразила становище чрез своя надлежно упълномощен от постоянните синдици гл. юрисконсулт, че се присъединява към касационната жалба на варненското „Виктори шипинг” ООД /в Н./.

~ Съответно касационната жалба (с вх. № 8524 от 25.ІV.2019 г.) на застрахованата „Корпоративна търговска банка” АД-С., ЕИК[ЕИК], (в несъстоятелност), представлявана от юрисконсулт, надлежно упълномощен от двамата нейни постоянни синдици, е насочена срещу онези отхвърлителни части на постановеното от САС решение, с които- като неоснователна - е била отхвърлена претенцията на банката за застрахователно обезщетение от загубата на ипотекиран в нейна полза по договор за кредит с варненския търговец моторен кораб „Елиза З” за разликата над присъденото й такова от 445 000 $ и до пълния претендиран по делото негов размер от 713 353 $, а също и за разликата над присъдената й мораторна лихва от 98 000 $ върху горепосочената главница за периода от 8.ІХ.2009 г. и до завеждането на делото (7.VІ.2011 г.) и пълния размер на претенцията й по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 128 797.80 $. Тази касационна жалба съдържа оплаквания, идентични с релевираните от варненския търговец корабопритежател за частичната неправилност на атакувания въззивен съдебен акт: по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК. Идентични са и исканията на банката настоящ касатор за отмяна на въззивното решение в атакуваните две негови отхвърлителни части и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който нейните два кумулативно съединени осъдителни иска срещу ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД-С. да бъдели уважени в пълните предявени по делото техни размери.

Идентично с това на касатора „Виктори шипинг” ООД /в Н./ е и изложението на „КТБ” АД /в Н./ по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й, като освен твърдението за „очевидна неправилност” на постановеното от САС решение в атакуваните две негови отхвърлителни части ( основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол ), това изложение съдържа същите 8 правни въпроса, релевирани на плоскостта на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД-С. писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС въззивно решение в атакуваните две негови отхвърлителни части, претендирайки за потвърждаването му в същите ведно с присъждането на разноски „за въззивното и касационното производство”, чийто размер бил посочен в списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че касационната жалба на банката („КТБ” АД /в Н./) не покрива „критериите по чл. 280 ГПК”.

Ответното по касация „Виктори шипинг” ООД /в Н./ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС въззивно решение в атакуваните от „КТБ” АД /в Н./ две негови отхвърлителни части.

~ Съответно касационната жалба (с вх. № 8002/19.ІV.2019 г.) на застрахователя ответник по осъдителните искове „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД-С., подадена от двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК, е насочена срещу другата – осъдителната – част на това въззивно решение, като се излагат оплаквания за необоснованост и постановяването му в същата част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Затова застрахователното дружество претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителните искове на застраховащия и на застрахования негов кредитор да бъдели отхвърлени изцяло – в пълните предявени по делото техни размер и ведно с присъждане в тежест на ищците на всички направени от търговеца ответник по претенциите им разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната си жалба застрахователят „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си „очевидна неправилност” на постановеното от САС решение в неговите две осъдителни части по исковете с правно основание по чл. 271 КТК /във вр. чл. 245, ал. 1 КТК/ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (основание за директен достъп до осъществявания от ВКС инстанционен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), но също и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, (обективирана в задължителните постановки на ТР № 1 от 4.І.2001 г. та ОСГК на ВКС и в 1 и 4 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) по първите три правни въпроса, докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на въззивната инстанция по останалите единадесет правни въпроса, както следва:

1. / „Обстоятелства, с които се изменя основанието на иска, могат ли да се релевират за първи път пред въззивния съд, съответно да се въвеждат нови възражения и нови основания пред тази инстанция, без да са налице предпоставките по чл. 266, ал. 2 ГПК и може ли въззивният съд да разглежда и да се произнася по така въведените нови обстоятелства?”;

2. / „Длъжен ли е съдът да изложи аргументи защо кредитира заключенията на една от експертизите, а отхвърля изводите на друга, включително, когато е заявил в мотивите си, че „кредитира изцяло” определено заключение (в конкретния случай заключението на повторната тричленна съдебно-техническа експертиза), а по нататък в мотивите към решението да приема изводи, коренно различни от изводите на вещите лица по тази експертиза,при положение,у че за съобразяването на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, вещите лица, притежаващи необходимите специални знания, са стигнали до едни изводи,у а съдът е приел, коренно различни на техните?”;

3 ./ „Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство и, като не ги е обсъдил в мотивите си – допуснал ли е нарушение на правото на защита на ответника в процеса?”;

4./ „В случай на предявен иск по чл. 245, ал. 1, във вр. чл. 271, ал. 2 КТК, когато ищецът не докаже заявените с исковата молба обстоятелства, свързани с настъпването на събитието, от което произтича претенцията му за обезщетение, така и неговото отнасяне към обхвата на покритите със застрахователния договор рискове, това по същността си достатъчно основание ли е за отхвърляне на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение?”;

5./ „Длъжен ли е съдът да изследва причинната връзка между състоянието на не мореходност на кораб по смисъла на § 1 а, т. 16 от ДР на КТК и конкретно настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск при условията на договора за морска застраховка”;

6./ „Как следва да се прилага правилото за освобождаване на застрахователя от отговорност при настъпило застрахователно събитие и какви са критериите за определяне на „немореходно състояние” на застрахован кораб като обективно състояние, изключващо отговорността на застрахователя за настъпилите щети вследствие на това състояние на кораба по смисъла на чл. 274, ал. 1 КТК?”;

7./ „Немореходното състояние” на застрахован кораб по своята същност представлява ли обективно негово състояние (ненадлежно комплектоване /брой/ на екипажа, неосигурено стъкмяване с провизии, вода, гориво и масла, с неправоспособен екипаж за безопасна експлоатация на кораба, по отношение квалификацията на екипажа, изискуемия образователен ценз на членовете на екипажа, при липса на т. нар. „фамилиризация” /запознаване/ с кораба, за отстраняване на констатирани аварии по двигателя на кораба, за съответствие на наетия екипаж с нормативните изисквания на държавата на флага, под който плава кораба и др.) или може да е резултат на субективно решение на капитана на кораба?”;

8./ „Кои лица носят отговорност за осигуряване „мореходността” на един кораб за далечно плаване – тя на корабособственика, респ. на мениджърите ли е, или е на капитана на кораба”;

9./ „В какви хипотези корабособственика, респ. мениджърите, могат да бъдат освободени от отговорността си до осигурят „мореходността” му и каква е тяхната дължима грижа към осигуряването на това му състояние по смисъла на чл. 273, ал. 1, изр. 1-во КТК и чл. 274, ал. 1 КТК?”;

10./ „Действията на капитана и взетото от него решение за отплаване от две поредни пристанища /Батуми, Грузия и Синоп, Турция в конкретния случай/ без достатъчно гориво и масла до следващото планувано пристанище /в случая Истанбул/, с некомпетентен, незапознат с кораба и недостатъчен екипаж, може ли да изключи отговорността на корабособственика, респ. – мениджърите, за осигуряване мореходността на плавателния съд?”;

11./ „Какво представлява по същността си „навигационната небрежност” по чл. 273, ал. 2 КТК и какво е съотношението й с констатираната по несъмнен начин в настоящия процес „немореходност” на кораба, съответно какво е съотношението между нормите на чл. 273, ал. 2 КТК и чл. 274, ал. 1 КТК („навигационна небрежност” – „немореходно състояние”)?”;

12. „Освен посоченото в нормата на чл. 274, ал. 1 КТК изключение (немореходно състояние на кораба, което се дължи на негови скрити недостатъци) има ли и други изключения от уредения институт на изключване отговорността на застрахователя за щети, предизвикани от това, че корабът е бил отправен на плаване в открито море в „немореходно състояние”?”;

13./ „Законодателят приравнил ли е „навигационната небрежност” на „небрежност на капитана и екипажа при експлоатация на кораба” – по смисъла на чл. 273, ал. 2 КТК, като, при проявена „груба небрежност” от страна на капитана и екипажа, може ли да се счита, че е налице „навигационна небрежност” или „грубата небрежност” е значително по-висока степен на несъобразяване с изискванията и не може да се третира като „навигационна небрежност”?”;

14./ „Представлява ли в конкретния случай поведението на корабособственика, респ. – на мениджърите, проява на „груба небрежност” на застрахования и неговите представители (мениджърите) по смисъла на чл. 273, ал. 2 КТК?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Корпоративна търговска банка” АД /в Н./ писмено е възразила чрез своя гл. юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС въззивно решение в атакуваните от застрахователя две негови осъдителни части, претендирайки за потвърждаването му, докато варненският търговец ответник по касация не е ангажирал становище на свой представител.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред САС, и касационната жалба на застрахованото „Виктори шипинг” ООД-гр. В. (в несъстоятелност), и касационната жалба на застрахователя „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД-С., както и касационната жалба на застрахованата „Корпоративна търговска банка” АД-С. (в несъстоятелност), ще следва да се преценяват като процесуално допустими.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, но само по отношение на осъдителната част на постановеното от САС въззивно решение, са следните:

І. По касационните жалби на търговците ищци, имащи качеството на „застраховани”:

Предвид идентичния характер на изложенията по чл. 284, ал. 3 ГПК към всяка една от тях, селектирането на жалбата на „Виктори шипинг” ООД /в Н./, както и тази на „КТБ АД /в Н./, ще следва да бъде извършено съвместно.

Присъденото от състава на САС в полза на банката като трето, ползващо се от морската каско-застраховка лице, обезщетение за погиването /потъването, крушението, shipwreck/ на моторния кораб за превоз на генерални товари „Елиза З”, с IMO № 7514218, позивна J8B 2742, построен през 1976 г., с бруто тонаж 4 958 т., който до 17.VІІ.2009 г. е плавал под флага на държавата Сейнт В. и Гренадини, е съобразявано по размер с действителната стойност на плавателния съд към датата на потъването му в южната част на Черно море /северно от пристанищния [населено място] в акваторията на Р. Турция/ и, определена според т. нар. „пазарен и разходен подход”, тя възлиза на сумата 445 000 $ (четиристотин четиридесет и пет хиляди щатски долара). За да ангажира отговорността на застрахователя „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД-С. единствено по отношение на банката, т.е. на застрахования, а не и спрямо застраховащия /корабособственика/ „Виктори шипинг” ООД /в Н./, въззивният съд е могъл да констатира, че между тези двама ищци е имало сключен договор за банков кредит на стойност 1 750 000 $ с краен срок за издължавате на варненския търговец кредитополучател на датата 15.V.2014 г., настъпила в хода на производството пред САС. Така невърнатата част от този кредит се е оказала в размер общо на 792 853.59 $, от която сума редовната главница е 773 314 $, просрочената главница – 13 333 $, лихви в размер на 1 512.08 $, текущите лихви върху редовна главница – 4 679.88 $, а текущи лихви върху просрочена главница съответно 14.63 $. При установеното неизпълнение на задължението по чл. 430, ал. 1 ТЗ за връщане на сумата по кредита и за заплащане на възнаградителна лихва, съставът на САС е изградил решаващите си правни изводи, че застрахователният интерес на третото ползващо се от договора за морска /каско/ застраховка лице, а именно „КТБ” АД /в Н./ е ограничен до горепосочената обща сума от 792 853.59 $, представляваща равностойността на непогасената част от кредита в срок, както и че наличието на това право на трето лице да получи застрахователно обезщетение за погиването на ипотекирания в негова полза моторен кораб „Елиза З” изключва правото на застрахователно обезщетение на варненския корабопритежател „Виктори шипинг” ООД /в Н./. При отчитане на обстоятелството, че третото по морската каско застраховка лице КТБ АД /в Н./ е заявило изрично, че ще се ползва от нея, то тя – на основание чл. 22, ал. 1 ЗЗД – е произвела действие за банката и затова обезщетение се дължи само на последната, а не и на застрахования корабособственик.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите, изложени към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите пет правни въпроса, формулирани в идентичните по съдържание изложения по чл. 284, ал. 3 ГПК към всяка от жалбите на касаторите ищци, се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваните негови отхвърлителни части – досежно релевираното оплакване за постановяване на този съдебен акт по съществото на спора в нарушение на материалния закон /чл. 277 КТК, във вр. чл. 245, ал. 1 КТК/, докато последните три правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст. Погрешното отъждествяване от тези двама жалбоподатели на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не годно да обоснове приложно поле на последния.

В заключение, в посочените две негови отхвърлителни части (изцяло по осъдителните искове на застраховащия корабособственик „Виктори шипинг” ООД /в Н./ и частично по осъдителните искове на застрахованата „КТБ” АД /в Н./) атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относими към разрешаването на случая закони /КТК, ЗЗД, КЗ-отм./ да са били приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

ІІ. По касационната жалба на застрахователя „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД-С.:

Въз основа на съвкупните си фактически констатации за отправяне на моторния кораб „Елиза З” в немореходно състояние / per argumentum a contrario от положителната легална дефиниция на това понятие в т. 16 на § 1а от ДР на КТК/, проявило се вследствие установената по делото небрежност /”навигационна”/ на капитана на плавателния съд след напускането на пристанището Батуми, Грузия в посока Истанбул, въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод за наличието на покрит риск при тази форма на вината: „съгласно Общите условия - т. 6.2.2 от Институтските клаузи ITC Hulls 1/11/95”, представляващ основание за ангажиране отговорността на застрахователя ответник по исковете „Булстрад В. Иншурънс Груп” АД-С., тълкувайки разпоредбата на чл. 274, ал. 1 КТК за „изключени щети при кораб” като: „състояние на немореходност, съществуващо обективно ”, а не - както в процесния случай, което да се е проявило като резултат от проявената „навигационна” /по см. на чл. 173, ал. 1 КТК/ небрежност на капитана при управлението на кораба след отплаването му от пристанището на града Батуми в република Грузия..

В атакуваната негова осъдителна част въззивното решение се явява очевидно неправилно, защото относимата към разрешаване на случая материалноправна разпоредба на чл. 274, ал. 1 КТК е била приложена от състава на САС contra legem, т.е. в нейния обратен, противоположен смисъл. Изразът „отправен в немореходно състояние” явно предпоставя субективно поведение /действие/ на капитана по отплаване на кораба в район и метеорологични условия, съответстващи на неговия клас за извършване на дейността, за която е предназначен /превоз на генерални товари/, но при неглижиране на комплексното качество на същия плавателен съд досежно неговите корпус, стъкмяване и екипаж, което деяние е от естество да изложи на опасност превозвания товар и живота на членовете на екипажа. Докато обективното състояние на немореходност на кораба ( при наличието на което застрахователят отговаря ) е това, произтичащо от „скритите недостатъци на кораба”. Същевременно точният смисъл на клаузата по чл. 6.2.2 от процесния застрахователен договор за каско застраховка на кораб е в съответствие, а не дерогира, горното тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 1 КТК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение