Определение № 84 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 231 от 31.01.2022 г. по ч. гр. д. № 3942/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение, постановено в съдебно заседание на 29.11.2021 г. по т. д. № 346/2021 г. на ОС - Монтана, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК. Прието е, че пред районния съд е предявен иск на кооперация „Рибине“, [населено място], област М., по чл.108 ЗС. С отговора на исковата молба ответниците И. Ц. и В. Ц. са направили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. След като има позоваване на придобивна давност, посочен е периодът и той обхваща и времето, в което имотът е бил държавна собственост, то съдът е длъжен да обсъди дали се установява осъществяване на владение и дали то е основание да бъде признато, че ответниците са придобили собствеността на това основание. С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че ответниците, макар да са владели имота повече от десет години, не са придобили същия по давност, тъй като за част от периода на владението този имот е бил собственост на държавата и давност не е можело да тече. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т. 6 ГПК. Предмет на конституционно дело № 16/2021 г. е конституционосъобразността именно на нормата, съгласно която давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г. Това се отнася и за значимия за спора период от 2010 г. до 2012 г., когато имотът все още е бил частна държавна собственост. Следователно прилагането на нормата и нейната конституционосъбразност е от съществено значение за преценката на основателността на предявения иск и е налице посочената хипотеза от закона за спиране на производството по делото. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца - кооперация „Рибине“, [населено място], област М.. Жалбподателят счита, че от самите твърдения на ответниците се вижда неоснователността на наведеното от тях възражение за изтекла придобивна давност, поради което изходът на конституционното дело няма да има никакво значение за спора по настоящото дело. Позовава се на твърденията на ответниците, че от 2011 г. са приобщили спорния имот към своя имот /искът е предявен през 2020 г./, както и на обстоятелството, че кооперацията е закупила имота от държавата на 20.08.2012 г. Изложен е и довод, че ответниците не твърдят да са придобили по давност спорния имот към момента на придобиването му от кооперацията. В изложението към частната жалба се поставя следният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК: решението на Конституционния съд по конституционно дело № 16/2021 г. има ли значение за правилното решение на гражданскоправния спор по чл.108 ЗС, след като по същото дело е установено по безспорен начин, че към 20.08.2012 г., когато сме закупили имота от държавата, същата е била негов собственик, тъй като преди това никой не е упражнявал владение върху същия, годно да го направи собственик по давност. Жалбоподателят се позовава на определение № 302 от 04.06.2009 г. по ч. гр. д. № 316/2009 г. на ВКС, I-во г.о. Ответниците И. Ц. и В. Ц. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК се свежда до това приложимо ли е основанието по чл.229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на производството по делото, ако предявеният иск, по който ще се прилага оспорен пред Конституционния съд закон, е неоснователен. По такъв въпрос принципно не може да се допусне касационно обжалване, тъй като съдът се произнася по основателността на иска само с решението си, а не предварително с определението по чл.229, ал.1, т.6 ГПК. Не е налице и твърдяното противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между въззивното определение и посоченото от жалбоподателя определение № 302 от 04.06.2009 г. по ч. гр. д. № 316/2009 г. на ВКС, I-во г.о. Въпросът, по който ВКС е допуснал касационно обжалване по това дело, е съвършено различен - пред кой съд подлежат на обжалване постановените от въззивна съдебна инстанция определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Различни са и мотивите, изложени по съществото на спора – съставът на ВКС е приел, че липсва връзка на преюдициалност, която да даде основание за спиране на производството по делото, висящо пред ВКС, тъй като решението по иск за установяване на престъпно обстоятелство ще има сила на пресъдено нещо само между страните по това дело, но не и по отношение на лице, което не е страна; че дори да се установи, че бившият председател на земеделска кооперация е осъществил състава на престъпление при подписването на запис на заповед от 28.02.2000 г., от който страна по делото пред ВКС черпи права, то това обстоятелство не би се отразило на валидността на записа на заповед, а би довело само до възможност земеделската кооперация да претендира от бившия председател заплащане на обезщетение за нанесените от неговото престъпно действие вреди на тази кооперация. Тези разсъждения нямат нищо общо със случая, предмет на разглеждане по настоящото дело. Ето защо липсва противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване по настоящото дело. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Тъй като междувременно е постановено решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд, основанието за спиране на производството по делото е отпаднало и то следва да бъде възобновено. С оглед изхода на делото на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 650 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.03.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение