Определение № 214 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1295/2020 г.

Постъпила е касационна жалба от „Царски извори“ ООД и „Дрийм ленд корпорейшън“ ЕООД чрез адв. З. М. срещу решение № 25 от 20.02.2020 г. по в.гр.д. 10/20 г. Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 1073 от 11.10.2019 г. по гр.д. 4241 /2017 г. Районен съд – Сливен, с което е обявена за относително недействителна спрямо „А. инвест груп“ ЕООД сключеният между „Царски извори“ ООД и „Дрийм ленд корпорейшън“ ЕООД договор за учредяване на договорна ипотека в полза на „Дрийм ленд корпорейшън“ ЕООД върху 26 поземлени имота – ниви и лозя в землището на [населено място], [община]. Върховният касационен съд, състав, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е в срок. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени допустимостта й. Законодателят в посочената норма е ограничил обжалването с касационна жалба на въззивни решения когато са постановени по искове, чиято цена е под 5000 лв за гражданските дела и под 20 000 лв за търговските дела. Освен това е отграничил, че въпреки цената на иска, за определени видове дела, е налице право на касационна жалба. Така дори цената на иска по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК да ограничава достъпа до касационно обжалване, то ако делото е по иск за собственост и с този иск са свързани обуславящи искове по отношение иска за собственост, ограничението на посочената цена на иска не се прилага. Следователно от значение е каква е цената на иска, а съответно на този извод и какъв е видът на делото, гражданско или търговско. Изключването на обжалваемостта на въззивното решение изисква отговор на двата посочени въпроса каква е цената на иска, както и какъв е видът на делото. В случая видно от данните по делото се установява, че са разгледани искове за относителна недействителност на основание чл. 135 от ЗЗД, от „А. инвест груп“ ЕООД срещу „Царски извори“ ООД и „Дрийм ленд корпорейшън“ ЕООД за прогласяване относителна недействителност на сделката, сключена между ответниците за учредяване на договорна ипотека от „Царски извори“ ООД в полза на „Дрийм ленд корпорешън“ ЕООД върху 26 недвижими имота. Няма обективно съединение с иск за собственост. Видно е, че ипотеката обезпечава вземане на „Дрийм ленд корпорейшън“ ЕООД, представляваща главница по договор за заем от 5.12.2014 г. подписан между „Царски извори“ ООД и „Аполло инвест“ ООД, което вземане е прехвърлено от „Аполло инвест“ ООД на „Дрийм ленд корпорейшън“ ЕООД. Посочена е цена на обективно съединени искове 2 191, 93 лв, определен като ј от данъчната оценка в размер на 8 767,72 лв. Видно е от писмо на Общинска администрация Сливен, че данъчните оценки на всеки от имотите е от 72 лв до 1625,40 лв. Общата стойност е 8 908,40 лв Съгласно чл. 69, ал. 1 т. 4, вр. т. 2 от ГПК цената на иска при искове за съществуване на договори е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот, размерите по т. 2, а именно данъчна оценка. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на посочената норма, изразена в определение № 15.01.2010 г. по ч.гр.д. 725/09 г., ВКС, 4 ГО и определение № 1070 от 30.12.2011 г. по ч.т.д. 700/11 г, при искове за съществуване на ипотека, цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК, а именно върху данъчната оценка. От една страна цената на иска, определена като данъчна оценка за всеки от имотите, за които е учредена ипотека е под определения от законодателя праг и за граждански, и за търговски дела. Предявеният иск не е свързан с иск за собственост и е налице ограничението на касационно обжалване, без изключението, предвидено в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Доколкото се касае за иск за отмяна на договорна ипотека и се приеме, че общата цена на данъчните оценки формира цената на иска по правилото на чл. 69, ал.1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК, то общата стойност за всички недвижими имоти е 8 908,40 лв. При така посочената цена на иска се поставя въпросът дали делото е търговско. Основание на иска е отменителен иск на ипотека, като обезпечение по договор за заем между търговски дружества. „Търговско дело“ като понятие не е легално дефинирано, но в практиката на ВКС се приема, че това понятие е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“ по смисъла на чл.365 ГПК, т.к. може да има за предмет не само лимитативно изброени спорове, които се разглеждат по реда на особеното исково производство по Глава тридесет и втора, но и такива търговски спорове, които по правилата на родовата подсъдност се разглеждат от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, които имат за предмет спорове, относно търговски сделки, съгласно определението на ТЗ и спорове между търговци. Това означава, че всички дела по спорове, относно търговски сделки, така както са дефинирани в чл. 286 от ТЗ, са търговски. Това са споровете относно сделки по чл. 1, ал.1 от ТЗ и споровете между търговци относно сделки по чл. 286, ал.1 от ТЗ при спазване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. В случая спорът е относно отменителен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за сключена договорна ипотека, като обезпечение на договор за заем между търговци и страни са търговски дружества. Ще следва да се приеме, че спорът е между търговци относно обезпечение, свързано със сделка, която може да бъде дефинирана като търговска при условията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. По изложените съображения ще следва да се приеме, че касационната жалба на „Царски извори“ ООД и „Дрийм ленд корпорейшън“ ЕООД, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение