Определение № 60841 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2470/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Л. М. М. срещу решение № 40 от 25.03.2021г. по гр. дело № 14/2021г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260125 от 12.11.2020г. по гр. дело № 590/2019г. на Плевенски окръжен съд в обжалваната му част, с която е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави) договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 52/28.06.2019г. на Нотариус П. Ц., с рег. № 467 при НК и с район на действие ПлРС, с който К. И. Й. (наследодател на ищцата Д. К. Й.) е прехвърлил на касаторката М., срещу минали и бъдещи грижи от нейна страна, собствения си недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], с площ 131 кв.м. и с идентификатор ..................... по КККР на [населено място], ведно с избено помещение и съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, като си е запазил пожизнено правото на ползване. Касаторката - ответница поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл по непредявен иск, доколкото ищцата е поддържала в исковата молба накърняване на добрите нрави поради неравностойност на престациите, а съдът е приел накърняване на добрите нрави, изследвайки времето и мястото на сключване на договора, както и поведението на приобретателката преди и по време на сключването му. Твърди, че атакуваното решение противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства и е постановено при необсъждане и незачитане на желанието и волята на праводателя по сделката, който според показанията на свидетелите е искал ответницата да се грижи за него и за в бъдеще, след като в продължение на месеци преди това, тя е полагала грижи за него. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба жалбоподателката поставя следния въпрос: ” Нарушава ли правото на защита на ответната страна и постановено ли е при съществено процесуално нарушение решение, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен иск за разваляне на договор за издръжка и гледане на основания, различни от възприетите от първоинстанционния съд, при положение, че в исковата молба са въведени именно основанията, които е обсъждал първоинстанционния съд и срещу които е подадена въззивната жалба? ”, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба - Д. К. Й. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в настоящото касационно производство съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, т.е. тя е допустима. Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. К. Й., в качеството й на наследник по закон (дъщеря) на К. И. Й., срещу Л. М. М., обективно евентуално съединени искове за прогласяване недействителността на процесния договор за издръжка и гледане на различни основания, в следната последователност: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за нищожност поради липса на основание; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите нрави; иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД за унищожаемост на упълномощителната сделка, по силата на която упълномощеният е прехвърлил процесния имот сам на себе си, поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи постъпките си; иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния алеаторен договор. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен главния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 4 ЗЗД за нищожност поради липса на основание, след което е разгледал и уважил иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите нрави. Останалите искове като предявени в условията на евентуалност не са разгледани. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.26, ал.1, пр. 4 ЗЗД, а въззивна жалба е подадена от ответницата срещу решението по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. За да потвърди първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че ищцата Д. К. И. е единствен наследник по закон на К. И. Й., починал на 28.06.2019г., както и че в деня на смъртта му, Й. е прехвърлил на ответницата Л. М. М. процесния апартамент срещу „полаганите досега грижи и издръжка с лични средства“ и срещу задължението в бъдеще „да го гледа и издържа с личните си средства и да му осигурява спокоен и нормален начин на живот, какъвто е досега и докато е жив“. Намерил е за установено, че при сключването на процесния договор прехвърлителят е бил представляван от приобретателката, по силата на пълномощно от 25.06.2019г. с нотариална заверка на подписа - пръстов отпечатък и на съдържанието, според което М. е упълномощена да представлява Й. при нотариалното прехвърляне на процесния апартамент, вкл. като сключи сделката сама със себе си, при запазване за Й. на правото на безвъзмездно ползване върху имота до края на живота му. Приел е, че преди процесния договор между страните е бил сключен друг договор за издръжка и гледане от 17.03.2017г. относно същия недвижим имот, който е бил развален поради неизпълнение от страна на приобретателката М. с влязло в сила на 18.02.2019г. съдебно решение. Установил е, че ответницата има 36 годишен професионален опит като медицинско лице - санитар и е гледала болни хора и възрастни хора срещу заплащане. С ЕР на ТЕЛК от 21.03.2008г. на К. Й. е призната пожизнено инвалидност при 95 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ с диагноза: Паркинсонова болест – треморно ригидна форма и епилептична болест, а през м. май и м. октомври 2014г. Й. е претърпял две операции във връзка с диагностицирано злокачествено новообразувание на простатата. Великотърновски апелативен съд е заключил въз основа на извънсъдебните признания на ответницата пред съда, развалил предходния договор за издръжка и гледане, съдържащи се в отговора на исковата молба, и в дадените такива в досъдебно производство, образувано по нейн сигнал, че тя е била наясно със сериозните здравословни проблеми на Й. и с влошилото се негово здравословно състояние след датата 14.06.2019г.. На последната дата според приетите писмени и гласни доказателства в процеса същият е претърпял инцидент – хипертонична криза, при която е бил намерен от М. в тежко състояние в дома си, след като се наложило вратата на апартамента да бъде отворена с помощта на екип на пожарната, понеже тя не разполагала с ключ от жилището му след развалянето на първия договор за издръжка и гледане. От показанията на разпитаните по делото свидетели е счел за установено, че след инцидента на 14.06.2019г. до смъртта му, вкл. конкретно на 25.06.2019г., когато е извършено упълномощаването за процесната сделка, Й. наред с отслабване на физическите сили до степен да не може да се движи и да пази равновесие при седнало положение в леглото, започнал да изпада в състояния на неадекватност и обърканост – говорел несвързано, бил неориентиран за място, защото твърдял, че се намира в един или друг хотел и иска да го върнат у дома, а си бил в къщи, предимно спял. Установил е, че на 21.06.2019г. ответницата е поискала от личния лекар на Й. да издаде документ (амбулаторен лист), в който да отрази наблюденията си от преглед, състоял се на 15.05.2019г., в който амбулаторен лист е записано, че Й. е ориентиран за време, място и собствена личност, поведението му е адекватно и адекватно отговаря на въпроси. Приел е за установено и че на 25.06.2019г. Й. е бил посетен в дома си от помощник-нотариус М. за подписване на пълномощно в полза на ответницата за сключване на процесната сделка, като пред свидетеля М. Й. е изразил желанието си да прехвърли имота на М. чрез договор за издръжка и гледане, а не дарение или продажба, като я упълномощи да договаря със себе си. Пълномощното е подписано за упълномощител чрез положен отпечатък от палеца на Й., а не с подпис, заради силен тремор на ръцете. От показанията на свидетеля М., е счел за установено, че на 27.06.2019г. свидетелят е пуснал сигнал до органите на прокуратурата, след като предния ден М. го помолила да й бъде свидетел пред нотариус, че е полагала грижи за Й., който отново бил решил да й прехвърли жилището. Свидетелят се усъмнил, че се случва нещо нередно, тъй като знаел от Й., че след развалянето на първия договор за издръжка и гледане, болният му съсед не желае да контактува с М. и тя да се грижи за него, защото не бил доволен, а и защото Й. му споделил, че тя го тормози постоянно като само му иска пари, задето го е гледала през времетраенето на разваления алеаторен договор. Според показанията на друг свидетел (М. Й.), в деня на смъртта на Й. – 28.06.2019г., свидетелят отишъл в дома му рано сутринта, защото на ответницата М. се е наложило да излезе по работа. В негово присъствие Й. видимо се влошил и започнал да бълнува, че си отива. От доказателствата по делото е установено, че процесната сделка е изповядана пред нотариуса в интервала 8.30-9.00ч., а прехвърлителят е починал към 16ч.. Въззивният съд е кредитирал заключението на посмъртната съдебно -психиатрична и психологична експертиза, според която към датата 25.06.2019г. Й. е бил в терминален стадий на неизличимо онкологично заболяване, характеризиращ се с физическа немощ (отпаднал, с нисък емоционален тонус, не е могъл да се изправи, да се движи самостоятелно, да се задържа в седнало положение, със съхранени възможности за езиково изразяване, което не винаги е ясно и разбираемо) и с определени психически нарушения - настъпили количествени изменения в съзнанието и възможни качествени такива заради интоксикацията, които нарушават способността на болния правилно да възприема обкръжаващата го среда, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като той става лесно податлив на внушения и манипулации. Нарушенията в когнитивната дейност започнали след 14.06.2019г. – датата, на която Й. е намерен в тежко състояние в дома си, като са варирали до смъртта му, с тенденция към влошаване. Вещите лица от горепосочената експертиза са посочили, че наличието на Паркинсонова болест не може да е пречка за полагане на подпис и изписване на имената. Великотърновски апелативен съд е посочил в решението си, че добрите нрави са установени от обществото неписани правила за поведение, които произтичат от принципите на справедливостта и добросъвестността, на забраната да се вреди другиму и за неоснователно обогатяване. Като правно основание за нищожност на една сделка, накърняването на добрите нрави е със субсидиарно положение, т.е. може да намери приложение само когато не е налице друго основание за нищожност. И тъй като не се установява процесната сделка да противоречи на закона или да го заобикаля, сключена е между дееспособни лица в изискуемата от закона форма, и е с възможен предмет, а с влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение е прието, че не е лишена и от основание, преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави, т.е. дали по своето съдържание, цели, начин на извършване и последици, сделката е съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, е допустима. За разлика от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че при алеаторен договор, какъвто е този за издръжка и гледане, при който една от насрещните престации (тази на приобретателя) се характеризира с неопределеност, когато е за бъдещи грижи, нееквивалентността на престациите не може да обоснове извод за накърняване на добрите нрави. Алеаторността изначално предполага възможност едната страна да спечели за сметка на другата, като еквивалентността се измества от шанса. Съдът е счел, че по конкретното правоотношение накърняване на добрите нрави е налице с оглед времето и начина на сключване на процесния договор и поведението на приобретателката преди и по време на сключването му. Приобретателката е била наясно както далеч, така и непосредствено преди сключването на договора, че праводателят й страда от неизлечимо заболяване в напреднал стадий с неизбежен летален край. Тя е била наясно, че от датата на инцидента на 14.06.2019г. състоянието на Й., физическо и психическо, бързо се влошава в рамките на седмица, с видими за всички признаци за предстоящо настъпване на смъртта на лицето в обозримо кратко време. Приемането на имуществото от ответницата, според решаващия съд, при знание, че тя няма да полага никакви грижи и че не е полагала адекватни на нуждите на прехвърлителя грижи в миналото е неприемливо от гледна точка на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор ответницата е била с ясното съзнание, че праводателят й се намира в терминалния стадий на своето заболяване и че настъпването на смъртта е въпрос на дни, а дори на часове. Последният извод се подкрепя и от факта, че М. в доказано тежко състояние на Й. е поискала от личния му лекар потвърждение на годността му да релевира правно валидна воля и то без осъществяване на личен преглед, завела е помощник - нотариус в дома му за подписване на пълномощното, събирала е декларации от трети лица, че е полагала ежедневно грижи за него, за да обоснове прехвърлителната сделка. Поведението й сочи на едно бързане, което житейски не може да бъде оправдано с друго, освен с причината да изпревари смъртта, при съобразяване и с 36 годишния й опит на медицинско лице, изключващ възможността да не е знаела и съзнавала, че настъпването на смъртта на Й. е въпрос на броени дни и часове. Въззивният съд е заключил, че е изключително укоримо от гледна точка на морала поведение като на ответницата, която в последните часове от живота на праводателя си, вместо да остане до него, при положение, че той не е могъл да разчита на друг, е предпочела да уреди имуществения въпрос (да оформи нотариално процесния алеаторен договор), от който ще извлече имотна облага. Полаганите минали грижи, за които по делото е установено, че обхващат само периода от 14.06.2019г. до смъртта на праводателя, и че са били неадекватни на нуждите му, не могат да извинят това аморално поведение. Отношенията по предишния, развален с влязло в сила съдебно решение договор за издръжка и гледане, са приключили, а от датата на влизането му в сила – 18.02.2019г. до 14.06.2019г. липсват доказателства, че М. е полагала грижи или че е давала издръжка. Последните обстоятелства се потвърждават според апелативния съд както от подадения от М. сигнал до органи на прокуратурата за извършено престъпление от Й. и въвличането на тежко болния човек в наказателно разследване, имащо за цел да ускори сключването на процесния договор, така и от липсата у нея на ключ за жилището на Й. до 14.06.2019г.. По гореизложените съображения въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за основателност на иска за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане от 28.06.2019г. поради накърняване на добрите нрави. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касаторката въпрос не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От начина на формулирането му се налага извод, че той кореспондира с порочността на въззивното решение, проверката за която се извърша от касационния съд във фазата след допускане на касационното обжалване, но не и в настоящата фаза по предварителна селекция на касационните жалби. Освен това въпросът не е от значение за изхода на конкретното дело, тъй като касае иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане, по какъвто иск въззивният съд не се е произнасял в атакуваното решение. Дори да се приеме, че е допусната от касаторката техническа грешка при изписване на основанието „чл. 87, ал. 3 ЗЗД“ вместо „чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД“, въпросът отново не е обуславящ за крайния изход на делото, а и не е от значение за допустимостта на съдебното решение. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на алеаторен договор поради накърняване на добрите нрави. По такъв иск се е произнесъл и първоинстанционният съд. В какво се изразява накърняването на добрите нрави със сключването на конкретния договор е въпрос на мотивиране на правния извод на съда за основателност на предявения иск, като различната аргументация не променя основанието на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и не води до произнасяне по непредявен иск. Произнасяне по непредявен иск означава съдът да се е произнесъл свръх петитум или да е субсумирал под правни норми факти, които не са наведени от ищеца като факти, от които произтича неговото субективно право. Основанието на иска са фактическите обстоятелства, от които ищецът черпи своето право, което предявява за защита пред съд, поради което и следва да ги изтъкне в исковата молба, за да е тя редовна. Неравностойността на престациите е правен извод на съда въз основа на установените правнорелевантни факти по делото, който само съдът може да даде при извършването на преценката на основателността на иска. Следователно неравностойността на престациите не е част от основанието на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и уважаването му по други правни съображения не означава произнасяне по друг, непредявен иск. Отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационния контрол, без да е нужно обсъждането на наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което освен, че е поставено бланкетно, не е и осъществено с оглед задължителните разяснения в ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По гореизложените съображения атакуваното въззивно решение не е и вероятно недопустимо с оглед релевирания довод за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, на различно от предявеното основание. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата платеното адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1 800 лв.. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,