Определение № 557 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 720/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против решение № 174/ 11.01.2023г. по в.гр.д. № 5819/2022г. на Софийския градски съд, с която е потвърдено в уважителната му част решение № 20017010/ 25.02.2022г. по гр. д. № 24821/ 2018г. на Районен съд – София. С последното районният съд е признал за нищожни по предявени от Т. Т. Ш., С. А. А. и Т. Ш. А. срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146 З., като неравноправни клаузите на чл.1, ал.1 - в частта „ в размер на равностойността в швейцарски франкове “ и „ по курс „ купува “ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита“, чл.1, ал.3 - в частта „конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове“, чл.2, ал.1, чл.3, ал.1 - в частта „валиден за съответния период на начисляване на лихвата “ относно базовия лихвен процент, чл.3, ал.3 - в частта „договорена за съответния период на издължаване на кредита“ относно размера на лихвата за редовна главница, чл.3, ал.5, изр.1 и изр.2, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.22, ал.1 и ал.2 от сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32743/31.01.2008г. Със същото решение районният съд е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на Т. Т. Ш., С. А. А. и Т. Ш. А. по искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД: 1/ сумата от 7297,62 евро - платена без основание разлика в повече на месечните анюитетни вноски в сравнение с уговорения размер на същите по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г., поради валутната разлика между швейцарския франк и еврото, за периода от 17.04.2013г. до 18.04.2018г., 2/ сумата от 212,05 евро - платена без основание разлика в повече на годишната такса за управление на кредита в сравнение с уговорения размер на същата по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г., поради валутната разлика между швейцарския франк и еврото, за периода от 17.04.2013г. до 18.04.2018г.; 3/ сумата от 3743,10 евро - платена без основание разлика в повече от предварително договорените месечни анюитетни вноски и заплатените от ищците такива в едностранно увеличен от банката размер по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г., за периода от 17.04.2013г. до 18.04.2018г.; 4/ сумата от 223,70 евро - платена без основание разлика в повече от предварително договорената годишна такса за управление на кредита и заплатената от ищците такава, вследствие едностранно увеличение от банката на лихвения процент по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL32743/31.01.2008г., за периода от 201 Зг. до 2018г., 5/ както и законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане върху всички присъдени главници, ведно с деловодни разноски от 5225,78 лева. Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като компетентен да разгледа делото като първа инстанция е бил окръжният съд съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК. Същевременно банката поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. На първо място се сочи, че в нарушение на чл.145. ал.2 З. съдът не е взел предвид, че клаузите на чл.1, ал.1, на чл.3, ал.1 и на чл.6, ал.2, изр. 1-во са част от основния предмет на договора за кредит и не подлежат на преценка за неравноправност, щом са написани на ясен и разбираем език. Поддържа се, че цитираните клаузи са написани на ясен както в граматичен, така и с оглед на икономическите последици език и не съдържат сложни термини или неясни понятия, така че да бъдат разбрани от всеки среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, и по-специално от ответниците по касацията. По отношение на ясния и разбираем език на договорните клаузи банката се позовава на разясненията, дадени в практиката на СЕС и по-конкретно на решение от 20.09.2017г. на СЕС по дело С-186/16 и на мотивите на определение от 22.02.2018г. на СЕС по дело С-119/17, образувани по спорове за валидността на уговорки по договори за валутни кредити в швейцарски франкове, които уговорки са аналогични на оспорваните в настоящия процес. Твърди се, че в нарушение на чл.145, ал.1 З., при преценката дали клаузите на чл.1, ал.1, чл.1, ал.3, чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, чл.22, ал.1 и ал.2 от договора за кредит са неравноправни, съдът не е съобразил, че правните му изводи трябва да се основават на конкретните обстоятелства, които са били налице към момента на сключване на договора. Без да е налице която и да е хипотеза на чл.143 З. и без да са изложени конкретни мотиви, защо всяка една клауза е неравноправна на конкретно основание, в нарушение на чл.226, ал.2 ГПК въззивният съд е приел, че оспорените клаузи от договора са неравноправни и е отказал да приложи изключенията на чл.144, ал.2, т.1 и на чл.144, ал.3, т.1 и т.2, във вр. чл.143, т.10 и т.12 З.. Касаторът намира за неправилни изводите на съда, че банката е възложила върху кредитополучателите целия валутен риск от кредита в чуждестранна валута. Счита, че съдът не е взел предвид безспорно установеното, според жалбоподателя, обстоятелство, че валутният риск се разпределя между двете страни по банковия кредит в чужда валута, защото, както е общоизвестно, курсовете на валутите могат да се повишават или понижават. Без да е необходимо да бъде изрично записано в договора за кредит, е ясно, че при понижаването на курса на швейцарския франк спрямо лева/евро, валутният риск се поема от банката, още повече, че за банката не е било необходимо да предупреждава ответниците по касация за риск, който не се носи от тях, а от самата нея. Банковата дейност и в частност кредитирането са свързани с множество рискове за търговеца, за които не е нужно да бъдат предупреждавани клиентите на банката. Валутен риск би се реализирал за банката, когато курсът на швейцарския франк падне на нива под тези, при които банката се е снабдила с кредитния ресурс в чуждата валута, част от който е предоставен на ответниците по касация, защото банката ще е длъжна съгласно договора да получава плащане на вноските в тази обезценена валута. От друга страна, риск за кредитополучателите би се реализирал в случай на повишаване на курса на валутата на кредита, каквото на практиката е налице, за който риск ответниците по касация са били изрично предупредени. Сочи се, че основни доводи на банката са останали необсъдени от СГС, а именно, че валутните курсове се влияят от обективни фактори и от условията на финансовите пазари, които са извън властта на банката, но с които банката е длъжна да се съобразява, както и че курсовете на швейцарския франк, както и на останалите валути, с които банката работи, се обявяват ежедневно от банката на видно място в банковите салони и ако ответниците по касация са счели, че съответният курс „продава“ за швейцарския франк на банката е неизгоден за тях, те са могли и сами да закупят швейцарски франкове по по-изгоден за тях курс от друга банка или обменно бюро. По отношение на задължението за неустойка банката сочи, че то е самостоятелно и независимо от задължението за заплащане на обезщетение по чл.86, ал. 1 ЗЗД. Счита, че по дефиниция неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. Няма пречка такава мораторна лихва или неустойка за забава да бъде уговорена предварително в договора, както това е направено в конкретния случай. Относно методологията, съобразно която се определя БЛП, банката сочи, че е публикувана на Интернет страницата й, като тя не е променяна през целия исков период. Касаторът не оспорва, че в резултат на промяната на БЛП се променя и размера на дължимата по договора за кредит лихва и в резултат на това цената на ползваната от кредитополучателите услуга се променя след усвояването на отпуснатия им кредит. Счита обаче, че ответниците могат във всеки един момент да се откажат от договора за кредит, като върнат неплатения остатък от главницата, съобразно уговореното в него, като правото да върнат получената сума по кредита изрично е предвидено за кредитополучателите и в чл.8 от договора. Същевременно сочи, че с влизане в сила на ЗКНИП (обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г., доп., бр. 97 от 6.12.2016г., в сила от 1.01.2017г.) клаузата в частта за таксата при предсрочно погасяване е загубила правното си действие, поради което липсва правен интерес за ответниците от прогласяване на нищожността на чл.8, ал.2 от договора. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като. въззивният съд в разрез с разпоредбата на чл.225, ал.2 ГПК не е основавал решението си на доказани по делото обстоятелства. В нарушение на чл.12 ГПК въззивният съд не обсъдил всички изложени от страните твърдения и доводи, нито всички представени и относими към спора доказателства. В нарушение на чл.202 и чл.226, ал.2 ГПК съдът не обсъдил цялостно и задълбочено и във връзка с другите доказателства, заключението на финансово-икономическата експертиза. Съответно съдът, като игнорирал доказаните по делото факти, е достигнал до необоснования и незаконосъобразен извод, че страните по договора за кредит са постигнали уговорка за кредит в евро, че кредитът е усвоен в евро, а не в швейцарски франкове. Също така касаторът атакува обжалваното решение и като необосновано, като поддържа, че направените от съда фактически изводи не могат логически да се изведат от доказателствата по делото. Необосновано съдът е приел, че кредитът е усвоен в евро; че банката е разполагала с необходимите професионални знания и е могла да прогнозира движението на курса на швейцарския франк; както и че валутният риск тежи изцяло върху ответниците по касация, като възприетата от СГС фактическа обстановка напълно се разминавала с установените от доказателствата факти. Касаторът претендира присъждане на всички направени по делото разноски. Ответниците по жалбата и ищци по делото, Т. Т. Ш., С. А. А. и Т. Ш. А., в писмен отговор изразяват становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират направените по делото разноски и в настоящата инстанция, включително и адвокатския хонорар. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Пред Районен съд - София са били предявени кумулативно съединени искове, а именно: 1/ установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 и ал.2, предл. 2-ро ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 З., за признаване за установено в отношенията между страните, че разпоредбите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.22, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г. в конкретно посочени техни части са нищожни, тъй като съставляват неравноправни клаузи и 2/ осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сума в размер от 7 481,80 евро /след изменение/ - платена без основание разлика в повече на месечните анюитетни вноски в сравнение с уговорения размер на същите по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г., поради валутната разлика между швейцарския франк и еврото, за периода от 17.04.2013г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане; 3/ осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сума в размер от 212,05 евро/след изменението/ - платена без основание разлика в повече на годишната такса за управление на кредита в сравнение с уговорения размер на същата по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г., поради валутната разлика между швейцарския франк и еврото, за периода от 17.04.2013г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане; 4/ осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сума в размер от 3860,42 евро /след изменението/-платена без основание разлика в повече от предварително договорените месечни анюитетни вноски и заплатените от ищците такива в едностранно увеличен от банката размер по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г., за периода от 17.04.2013г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -18.04.2018г. до окончателното плащане, с които искове са предявени в условия на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за същата сума, претендирана като недължимо платена от ищците поради неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 11.03.2013г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане; 5/ осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сума в размер от 223,70 евро /след увеличението/-платена без основание разлика в повече от предварително договорената годишна такса за управление на кредита и заплатената от ищците такава вследствие едностранно увеличение от банката на лихвения процент по договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г., за периода от 2013г. до 2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане Съдът е констатирал, че сключеният между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № 32743/31.01.2008г. съдържа следните клаузи: В чл.1, ал.1 ответната банка се е задължила да предостави на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, срещу задължението на кредитополучателите да върнат получената сума в срокове и при условия съобразно постигнатите договорености. В същата клауза е предвидено, че отпуснатият кредит е целеви, като сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 17000 евро ще бъде използвана от ищците за покупката на недвижим имот, съставляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с прилежащото му избено помещение № 96, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху застроения имот, а остатъкът в размер на равностойността в швейцарски франкове на 25000 евро - за други разплащания. В чл.1, ал.3 е уговорено, че в деня на усвояване на кредита страните следва да подпишат приложение, неразделна част от договора, в което да посочат приложимия към тази дата курс „купува“ за швейцарския франк на ответната банка, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В чл.1, ал.4 е договорена солидарна отговорност на кредитополучателите за връщане на кредита. Съгласно чл.2, ал.1 страните по договора са постигнали съгласие разрешеният кредит да бъде усвоен по блокирана сметка на кредитополучателя Т. Т. Ш. в швейцарски франкове, открита при ответната банка, след подаване на писмено искане от клиента за усвояване на сумите по кредита и представяне пред кредитодателя на посочени в ал.2 документи, удостоверяващи сключването на сделката за покупко-продажба на процесния имот и учредяването на първа по ред ипотека върху имота в полза на банката. В чл.2, ал.3 е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по сметка на кредитополучателя Т. Т. Ш. в евро. В тази връзка в същата клауза е указано, че с подписване на договора кредитополучателите дават своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощават банката за служебно извършване на посочените действия. Съгласно чл.3, ал.1 от процесния договор за усвоения кредит кредитополучателите са поели задължение да заплатят на банката възнаградителна лихва, която се формира на годишна база в размер на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период, и надбавка от 1.15 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП е в размер от 4.50 %. Съгласно чл.3, ал.3 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница за съответния период на издължаване на кредита по ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.3, ал.5 е предвидено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Промяната на БЛП по време на действие на договора, съгласно чл.6, ал.3 води до автоматична промяна в размера на погасителните вноски, за което с подписването на договора кредитополучателите дават своето неотменимо и безусловно съгласие. В тази връзка в чл.12, ал.1 изрично е указано също, че банката си запазва правото да променя приложимите лихви по кредита, като промените влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл.4 е договорено и задължение на кредитополучателите за заплащане на такси по кредита, както следва: 1/ такса за управление на кредита от 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване на кредита; и 2/ годишна такса за управление от 0,3% върху размера на непогасената главница, платима в началото на всяка следваща година считано от датата на усвояване на кредита. В разпоредбите на чл.5 и чл.6, ал.1 срокът за погасяване на кредита е определен на 360 месеца считано от датата на неговото усвояване, като е уговорено погасяването му на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с размери и падежи съгласно приложен към договора погасителен план. Съгласно чл.6, ал.2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателите не са осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но имат средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в евро или лева, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава" на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателите с подписването на договора дават своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощават банката. В чл.8, ал.1 от процесния договор е уредена възможност за предсрочно - изцяло или частично, погасяване на кредита от страна на кредитополучателите въз основа на писмена молба до банката, като съгласно ал.2 на чл.8 в този случай кредитополучателите дължат такса в размер на 4% от предсрочно погасената главница. В чл.20, ал.1 от договора е предвидено право на кредитополучателите да поискат от банката да превалутира предоставения им кредит в швейцарски франкове съответно в евро като заплатят дължима за услугата комисиона, като съгласно ал.2 на чл.20 превалутирането в евро се извършва по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, а по отношение на превалутирания кредит банката прилага съответния лихвен процент, обявен от нея за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата за ползването му. Съгласно чл.22, ал.1 при подписването на процесния договор кредитополучателите декларират, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл.22, ал.2 кредитополучателите декларират също, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че са съгласни с настъпването им. С Приложение № 1/11.02.2008г. към процесния договор страните са приели, че към датата на усвояване на кредита - 11.02.2008г. (съобразно отбелязването в съставения погасителен план) приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към евро на ответната банка е 1,6356427, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 68697 швейцарски франка. Представени са първоначално съставен към процесния договор погасителен план с действащия към датата на сключването му лихвен процент - 5,65 %, и актуализирани погасителни планове съобразно последващите изменения на БЛП. Представена е и Методология за определяне на БЛП, приета от ответната банка. В чл. 3.1 от Методологията е прието БЛП да се определя като сбор от два компонента - трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Съгласно чл.3.2 трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в т.ч. пазарните лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Л., рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката по привлечения паричен ресурс - минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките и др. Съгласно чл.3.3 буферната надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50 % на годишна база. В чл.4.1 е предвидено, че всяка промяна в някой от посочените компоненти съставлява основание за актуализация на приложимия по кредитите БЛП, като компетентен орган за приемане на решения в този смисъл е Комитетът по управление на активите и пасивите на банката /КУАП/. От представени извлечения от протоколи от заседания на КУАП е установено, че размерът на БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове е бил променян от банката, както следва: считано от 7.07.2008г. - увеличен до 5.00 %, считано от 10.10.2008г. - увеличен до 7.20 %, считано от 10.09.2012г. - намален до 6.95 %. Представени са два договора за цесия съответно от 11.03.2008г. и от 21.12.2017г., сключени между ответната банка и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като по силата на първия договор банката е прехвърлила на посоченото дружество вземанията си по договори за потребителски и жилищни кредити, а съгласно втория договор цесионерът е прехвърлил обратно на банката част от тези вземания. В предмета на двете цесии са и вземанията по процесния договор за кредит, като за същите е изпратено уведомление до ищците, получено от тях на 25.05.2018г. Не са ангажирани доказателства за извършено уведомяване на ищците за цесията преди 25.05.2018г., за да се приеме, че прехвърлителният й ефект има действие спрямо тях в рамките на исковия период. От друга страна, видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ, банката е универсален правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, а последното е универсален правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, т.е. банката, като универсален правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, е и универсален правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и като такъв отговаря за задълженията на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД към трети лица, породени от обстоятелства преди правоприемството. Приета е водена между страните писмена кореспонденция в периода 2014г. - 2018г. по повод искания от ищеца Т. Т. Ш. за предоговаряне на условията за изплащане на кредита. Видно от представен анекс от 25.07.2014г., страните са се споразумели единствено за промяна на падежната дата на месечните анюитетни вноски, която считано от сключване на анекса е договорена на 25-то число на съответния месец вместо падежа на 11-то число по първоначално съгласувания погасителен план. Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. К. С., която заявила, че от м.02.2006г. работи в ответната банка. Към 2008г. е работила като експерт по жилищно кредитиране в банков клон в [населено място], на която длъжност е консултирала клиенти при отпускане на кредити. Не е била ангажирана с обслужването на ищците във връзка със сключения от тях договор за кредит през 2008г., съответно не е присъствала при сключване на договора, нито е участвала в предварително проведените с тях срещи, на които са били разисквани условията по кредита. Водила е единствено кореспонденция по електронна поща и по телефон с ищеца Т. Ш. през 2017г. във връзка с предоговаряне на параметрите по вече отпуснатия му кредит. През 2008г. банката е предлагала жилищни кредити в лева, евро и швейцарски франкове, като лихвените проценти по кредитите в швейцарски франкове са били по- ниски в сравнение с тези по кредитите в другите предлагани валути. Дава сведения относно обичайното протичане на процедурата по сключване на договори за кредит с клиенти на банката. Твърди, че практиката е първоначално клиентът да подаде заявка за кредит в посетен от него клон на банката, избирайки измежду различните предлагани кредити. След одобрение на постъпило искане за отпускане на кредит и след уточняване на конкретните параметри на кредита, на клиента се предоставя изготвен договор, с който може да се запознае преди подписването му. В случай, че клиентът поиска изменения по договора, следва да подаде искане в писмена форма, което се преценява от служители в правния отдел на банката. Свидетелката твърди, че при заявен кредит в швейцарски франкове или евро е разяснявала на клиентите възможността за изменение на валутния курс и че повишаването му ще доведе до увеличаване размера на вноските по погасителния план към договора. Заради по-ниските лихвени проценти предпочитани от голяма част от клиентите са били кредитите в швейцарски франкове. Впоследствие с повишаване на курса на швейцарския франк лихвените проценти са нараснали, като свидетелката заявява, че такава промяна на валутния курс не била очаквана, нито можело да бъде предвидена сред служителите, ангажирани с кредитното консултиране на клиентите. Свидетелката не е запозната с това дали в банката е имало служители, които да следят тенденциите в нивата на валутните курсове и да изготвят прогнозни очаквания за техните стойности. Сочи, че кредитите в швейцарски франкове са предлагани с клауза за превалутиране, като в практиката й не е имало случай тази клауза да отпадне по искане на клиент. След усвояване на кредит, отпуснат в швейцарски франкове, същият се превалутира в лева или евро, за да се извърши разплащането с продавача, като до превеждането й за целите на кредита сумата се блокира. По делото са приети основно и допълнително заключения на съдебно- счетоводни експертизи. От констатациите на вещото лице по основното заключение е установено, че съобразно предвиденото в чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 и ал.3 от процесния договор, на 11.02.2008г. банката е превела по блокирана сметка на Т. Т. Ш. (от която кредитополучателят не може да се разпорежда с наличните по нея парични средства) сумата от 68697 швейцарски франка, след което е превалутирала сумата във валута евро по своя курс „купува“ за швейцарския франк към евро за този ден - 1,6356427. Превалутираната сума в размер от 42 000 евро е преведена по лична разплащателна сметка на кредитополучателя, като от сметката в евро е направено разплащането за целта на кредита - по договора за покупко- продажба на процесния имот. Откритата на кредитополучателя банкова сметка за усвояване на кредита в швейцарски франкове е блокирана на 11.02.2008г., като след извършеното превалутиране сметката е отблокирана. Не е установено дали по блокираната сметка реално са постъпили швейцарски франкове. Погашенията по кредита са извършвани от ищците само в швейцарски франкове, каквито те са внасяли директно на каса (без валутна сделка за покупка на валута) или са купували от банката, за да изплащат с тях месечните анюитетни вноски. Съпоставяйки валутния курс на швейцарския франк и еврото спрямо лева експертизата установява повишение в курса на франка в периода на действие на договора. Като съобразява настъпилите изменения в курса на швейцарския франк към евро по време на действие на договора вещото лице дава заключение, че погасявайки месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове ищците са заплатили в повече за главница и лихва под формата на курсови разлики сумата от 7481,80 евро - изчислена от ескпертизата за периода от 10.03.2013г. до 18.04.2018г., а за исковия период от 17.04.2013г. до 18.04.2018г. сумата по това перо е 7297,62 евро (изчислена от съда след приспадане на платените на 11.03.2013г. и 11.04.2013г. разлики по месечните вноски, които са извън релевирания от ищците период). Установена е и надплатена от ищците сума за такса управление на кредита поради валутната разлика, която за исковия период възлиза на 212,05 евро. По отношение на БЛП на банката по жилищни кредити в швейцарски франкове вещото лице констатира, че съгласно приетата от банката методология промяната му се извършва по решение на КУАП при трайни изменения в съставните му компоненти на съвкупна база - трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, като липсва определена формула (алгоритъм) за изчисляване на БЛП. Посочва, че БЛП е различен за кредити в различна валута, т.е. БЛП за кредити в швейцарски франкове не е приложим по отношение на кредити в евро, тъй като лихвеният процент включва цената на банковия ресурс за съответната валута. Експертизата проследява движението на стойностите на формиращите БЛП компоненти в периода 2008г.- 2012г., като установява изменения, на база които банката е променяла БЛП, като при липса на ясна формула за това не може да се отчете дали промените в БЛП съответстват на движението на тези компоненти. Вещото лице е уточнило, че при определяне на БЛП банката е прилагала пазарния индекс Л. в неговата тримесечна срочност и 5-годишния cyan на кредитен риск, като в методологията й не е предвидено приложението именно на тази срочност на мерителите. По данни на експертизата, отчитайки изменените стойности на БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове, с оглед на които е бил увеличен лихвеният процент по кредита, за периода от 10.03.2013г. до 18.04.2018г. разликата над първоначално уговорените месечни анюитетни вноски и погасените от ищците такива в по-високи размери възлиза на сумата от 3860,42 евро. За исковия период от 17.04.2013 г. до 18.04.2018г. надвзетата от банката сума под формата на лихви е в размер от 3743,10 евро (изчислена от съда след приспадане на платените на 11.03.2013г. и 11.04.2013г. разлики по месечните вноски, които са извън релевирания от ищците период). В резултат от увеличението на лихвения процент ищците са платили и сума в размер от 223,70 евро в повече от договорената годишна такса за управление на кредита за периода 2013г. - 2018г. Допълнителната ССЕ проследява движението на курса на швейцарския франк спрямо еврото и лева в периода от 2005г. до м.01.2008г., като дава сведения, че за 2006г. и 2007г. се наблюдава поевтиняване, а за м.01.2008г. - поскъпване на франка. По данни на експертизата динамиката на курса на швейцарския франк се влияе комплексно от пазарни и непазарни фактори, като с оглед разнопосочните изменения за визирания период вещото лице не се ангажира с категорично становище доколко е възможно да се прогнозира повишение на курса след м.01.2008г., нито дали са съществували официални прогнози в тази насока от Европейската централна банка, от БНБ и от ответната банка. В допълнителното заключение експертът констатира, че през процесния период от 17.04.2013г. до 18.04.2018г. ответната банка е прехвърляла сумите, постъпвали по разплащателната сметка на ищеца Т. Т. Ш., в полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, съгласно предвиденото в чл.27 от договора за кредит, че в случай на прехвърляне на вземанията й по договора кредитополучателите ще продължат да осигуряват средства в погашение на кредита по откритата за целта сметка, които банката ще превежда по сметка на цесионера. Това е фактическата обстановка подробно описана от СРС и възпроизведена от настоящата инстанция. За да разгледа делото, въззивният състав е намерил първоинстанционното осъдително решение за допустимо като постановено от компетентен съд, съгласно разпоредбите на чл.103 ГПК и чл.104 ГПК. Аргументирал се е, че извън осъдителния иск, искът за обявяване на нищожност на клаузите е неоценяем, поради което с оглед изложените от ищците твърдения, вкл. посочената цена на иска по реда на чл.70, ал.1 вр. чл.127, ал.1, т.3 ГПК, родово компетентният съд е Районен съд - София. За да се произнесе, съдът е съобразил, че процесният договор за потребителски кредит е сключен на 31.01.2008г., по време на действието на З. в редакцията към процесния период, като чл.143 от него е инкорпорирал нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.01993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На основание константната практика на ВКС по приложението на посочените законови норми: решение № 51/4.04.2016г. по т.д.№ 504/2015г. на 2-ро т.о., решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на 3-то г.о. и др., решаващият състав е възложил в тежест банката да докаже, че оспорените като неравноправни договорни клаузи са били индивидуално уговорени при сключване на договора. Намерил е, че в конкретния казус ответникът не е ангажирал такива доказателства. Посочил е, че свидетелката Г. С. установила общо начина, по който банката процедира при отпускане на кредити, като обичайна практика е била след одобрение на заявката за кредит, на клиента да се предлага предварително изготвен от банковите служители договор. Свидетелката потвърдила възможността за предоговаряне на клаузи от договора по искане на клиента, но от показанията й не се установява такава възможност да е била предоставена конкретно на ищците при сключване на процесния договор. Предвид, че самата свидетелка не е участвала в никоя от проведените с ищците срещи по повод сключване на договора, съдът е заключил, че дадените от нея сведения относно стандартни практики на банката при обслужване на клиенти не биха могли да се отнесат към процесния случай, за да се приеме, че обичайната процедура при договаряне е била приложена изцяло по начина, за който тя свидетелства и спрямо ищците. Същевременно съдът е констатирал, че не се установява дали ищците са имали възможност да се запознаят подробно със съдържанието на договорните клаузи, за да изразят информирано становище, респ. да повлияят върху същите. Счел е, че подписаното между страните Приложение № 1/11.02.2008г. към процесния договор също не установява индивидуално договаряне на условията по договора за кредит към момента на неговото сключване, доколкото освен, че следва подписването на договора, по никакъв начин не променя съдържанието на клаузите в него, касаещи валутата на кредита и условията за превалутиране, както и условията за олихвяване на кредита. Въз основа на гореизложеното е достигнал до извода, че съгласно необорената от ответника презумпция на чл.146, ал.2 З. спорните клаузи от процесния договор не са били предмет на индивидуално договаряне при подписване на договора от страните. По същество съдът е определил, че първата група от оспорените клаузи касаят валутата, в която кредитът е отпуснат, усвоен и следва да бъде погасяван, както и риска от повишаване на погасителните вноски при промяната на курса на валутата, в която е отпуснат кредита. Съобразно изискването на чл.145, ал.1 З., от оспорените клаузи в процесния договор, тълкувани във връзка една с друга, както и систематически с клаузите на чл.20 -22, е установил, че страните са договорили кредитът да бъде предоставен в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42 000 евро (чл.1, ал.1), като в договора не е посочено каква сума в швейцарски франкове се равнява на 42 000 евро към момента на сключването му (съгласно чл.1, ал.3 тази сума се определя в последващ момент - в деня на усвояване на кредита, при това по обявен от банката курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото, който за потребителя отново не е известен при сключване на договора). Уговорено е кредитът да бъде отпуснат в швейцарски франкове, но по блокирана сметка на кредитополучателя, до която достъп последният няма (чл.2, ал.1), а швейцарските франкове от тази сметка служебно се превалутират от банката в евро по нейния курс „купува“ за швейцарския франк към еврото в деня на усвояването и се превеждат по открита в евро сметка на кредитополучателя, от която той се разплаща за целите на кредита (чл.2, ал.3). С оглед на това е прието, че в действителност кредитополучателят усвоява паричните средства от сметката си в евро, по която банката е превела превалутираната сума по кредита. Именно по така договорения начин, според заключението на ССЕ и на практика е бил усвоен отпуснатия на ищците кредит. Същевременно, съдът е посочил, че независимо, че реално кредитополучателят не получава отпуснатия му кредит в швейцарски франкове, е уговорено погасяването на кредита да се извършва на погасителни вноски в швейцарски франкове, като е предвидено когато на падежа на съответната погасителна вноска кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита да се извършва с тези средства след изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове, в който случай курсът, по който се изчислява левовата/еврова равностойност на дължимата във франкове погасителна вноска, се определя от банката към деня на съответното плащане (чл.6, ал.2). Съгласно чл.20 от договора при превалутиране на предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в евро стойността на задължението на кредитополучателя в новата валута се определя по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, като за превалутираната вноска банката прилага лихвения процент за кредити в евро, който е неизвестен за кредитополучателя. Съдът е намерил, че така рискът от повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, вследствие промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, се поема изцяло от кредитополучателя, който декларира, че е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици от така договорените условия (чл.22). Въз основа на горевъзприетото съдът е заключил, че съгласно постигнатите договорености банката отпуска кредит в размер на равностойността на 42 000 евро в швейцарски франкове, като ищците-кредитополучатели, макар реално да усвояват кредита в евро, се задължават да погасяват задължението си в швейцарски франкове, при което изменението на курса на швейцарския франк спрямо еврото в периода на действие на договора води до това, че за една и съща като размер вноска в швейцарски франкове те следва да внасят различна като равностойност в евро сума. Така, при повишаване курса на швейцарския франк, каквото вещото лице по ССЕ е констатирало, че е настъпило в хода на изпълнение на договора, за да погасяват анюитетните вноски в швейцарски франкове кредитополучателите заплащат на банката сума, чиято стойност в евро е по - висока от дължимата към момента на отпускане на кредита. Разликата в курса на швейцарския франк спрямо еврото към момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него представлява положителна величина, формирана след превалутиране от банката по неин търговски курс, която се явява печалба за банката, получавана успоредно с договорената възнаградителна лихва. Тази разлика не е част от основния предмет на договора за кредит, нито представлява цена на финансова услуга - в този смисъл т. 59 от решение по дело С-26/13 на СЕС, т.е. налице е печалба за банката за сметка на потребителя, защото той я заплаща като част от превалутираната анюитетна вноска, като това се отнася до клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането. Съдът е възприел клаузата на чл.22 от процесния договор, съгласно която кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с възможността промяната в курса на швейцарския франк към еврото и превалутирането да доведат до повишаване размера на погасителните вноски в евро. Въпреки това е приел, че след като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по- слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателите са могли да преценят икономическите последици върху финансовите им задължения от възникващия за тях още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута. Счел е, че преценката на потребителите, дали да изберат да получат по-нисък лихвен процент и да носят валутния риск или да получат кредит при по-висока лихва, но да не носят валутния риск, трябва да може да бъде извършена от тях на база на предоставена им от банковата институция информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителите да вземат информирани решения дали и какъв договор за кредит да сключи. Потребителят, предвид липсата на специални знания, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Намерил е, че в конкретния казус, банката не е предоставила на потребителите към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би им позволила да преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите им задължения, за които ще им бъде икономически трудно да понесат при значимо обезценяване на валутата, в която получават доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в посока на повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя. Кредитополучателите физически лица са сключили потребителски кредит в швейцарски франкове при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове, тъй като сметката, по която е усвоен кредитът, е блокирана. Към момента на сключването на договора потребителите са възприели предлагания им кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк, като една от основните световни валути. На потребителите не е предоставена информация при сключването на договора за кредит какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на понататъшното изпълнение на договора. Решаващият състав се е позовал на задължителната практика на СЕС, цитирана в решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, че договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. В заключение съдът е приел, че банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква потребителят, който не притежава специални знания, да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. Посочил е, че в решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 на Съда на Европейския съюз (Ruxandra P. Andriciuc и др. срещу Вапса Romaneasca SA) са дадени задължителни за съдилищата в държавите- членки на ЕС указания относно тълкуването на горецитираните разпоредби от Директива 93/1 З/ЕИО, касаещи изискването за изразяване на договорните клаузи на ясен и разбираем език и изискването за прозрачност на договорните клаузи. Позовал се е на т.43 от цитираното решение, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 (в тази насока е и решение от 30 април 2014 г., Kasler и Kaslerne Rabai, С-26/13, EU:C:2014:282, т. 68). Съдът е подчертал, че напомнено също в член 5 от посочената директива, това изискване не може да бъде ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка, а напротив, доколкото въведената с тази директива система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност, това изискване, въведено от същата директива, за изразяване на ясен и разбираем език на договорните клаузи, а следователно и за прозрачност, трябва да се тълкува разширително (т.44). Въззивният състав е определил, че задачата на националния съд при отчитане на всички обстоятелства във връзка със сключването на договора е да провери дали в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем. Определяща роля при тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия потребител, т.е. на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени (т.47 от цитираното решение). Допълнил е, че съгласно т. 49 от Решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, що се отнася до кредитите в чуждестранна валута като разглежданите в главното производство, трябва да се подчертае, както напомня Европейският съвет за системен риск в своята Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (OB С 342, 2011 г., стр. 1), че финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява на кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент (Препоръка А - Осведоменост на кредитополучателите за рисковете, точка 1). От една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клауза като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения (т. 50 от цитираното решение). В заключение съдът е намерил, че в настоящия казус, липсват данни, че преди сключване на процесния договор за кредит банката е предоставила на кредиополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, каквото е изискването на член 4 параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО. Позовал се на т.57 от решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16 на Съда на ЕС, съгласно което за да установи дали клауза от потребителски договор за банков кредит в разрез с принципа на добросъвестност води до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне. В този смисъл съдът цитира и определение от 22.02.2018г. по дело С- 119/17 на Съда на Европейския съюз (Liviu Petru Lupean, Оапа Andreea Lupean срещу SC OTP BAAK Nyrt.,), в което също са дадени задължителни за съдилищата в държавите-членки на ЕС указания относно тълкуването на горецитираните разпоредби от Директива 93/1 З/ЕИО, касаещи изискването за изразяване на договорните клаузи на ясен и разбираем език и изискването за прозрачност на договорните клаузи. Предвид горното, съдът е заключил, че в настоящия казус, клаузата на чл.22, ал.1 и ал.2 от процесния договор за кредит има за последица цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя/кредитополучател. Още повече, тази клауза не е съставена по прозрачен начин, предвид изложените по-горе съображения. С оглед на това, цитираната клауза безсъмнено се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 З. и като такава е нищожна. В тази насока въвзивният съд се позовава на: решение № 295 от 22.02.2019г., постановено по т.д. 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 294 от 27.03.2019г., постановено по т.д. №1599/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 384/29.03.2019г., постановено по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 67 от 12.09.2019г., постановено по т.д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение № 374/10.07.2018г., постановено по т.д. № 60402/2016г. на ВКС, ГК, I г.о.; определение № 363/06.07.2018г., постановено по т.д. № 2795/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 582/16.07.2018г., постановено по т.д. № 752/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 295 от 22.02.2019г., постановено по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т.о; решение № 294 от 27.03.2019г., постановено по т.д. №1599/2017г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о.; решение №384/29.03.2019г., постановено по т.д. №2520/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение №67 от 12.09.2019г., постановено по т.д. №1392/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. Въз основа на горевъзприетото въззивната инстанция е споделила извод на първоинстанционния съд, че договорените клаузи, уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит и погасяването му в швейцарски франкове по курс към еврото, определен от банката, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя във вреда на последния и не отговарят на изискванията за добросъвестност. Такива са клаузите, обективирани в чл.1, ал.1 - в частта „в размер на равностойността в швейцарски франкове и „по курс „купува “ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита “, чл.1, ал.3 - в частта „конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове‘, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.22 от процесния договор за кредит. Съдът е счел, че неравноправен характер има и клаузата на чл.8, ал.2 от договора за кредит. В разпоредбата на чл.8 е предвидено право на потребителя да погаси предсрочно задълженията си по договора, но с ал. 2 на чл. 8 упражняването на това негово право е обвързано с дължимостта на такса за предсрочно погасяване на кредита, която по своя характер представлява неустойка. Съгласно чл. 143, т. 5 З. неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Per agumentum a fortiori неравноправна е и клауза, която задължава потребителят да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при изпълнение на задълженията му, макар и предсрочно. Когато страните са се съгласили, че едната от тях може да изпълни предсрочно, това означава, че срокът е уговорен в нейна полза. Подобно съглашение не може да бъде обезпечено с неустоечно задължение, защото в този случай неустойката би излязла извън присъщите й функции съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД да служи като обезпечение за изпълнение на задължението и да обезщети вредите от неизпълнение, затова и клаузата за неустойка се явява нищожна само на това основание като сключена в противоречие със закона. Съдът е посочил, че по същество втората група от оспорените клаузи се отнасят до начина на определяне на базовия лихвен процент по договора, като касаят начина на определяне на размера на възнаградителната лихва по договора, както и основанието, въз основа на което банката има право да увеличава възнаградителната лихва. Констатирано е, че в процесния случай съобразно договореното от страните размерът на възнаградителната лихва по кредита е предвидено да се формира от два компонента, един от които - фиксирана надбавка е константна величина, а другият - БЛП на банката е променлива величина. С визираните клаузи от договора на банката е предоставено право едностранно да променя БЛП и по този начин лихвения процент на кредита. Така уредено, правото на банката предполага насрещно задължение на кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в променящ се независимо от неговата воля размер. Посочено е, че предпоставките, при които банката може да упражни това право, не са ясно регламентирани, следвайки конкретно определен механизъм. Изменението на дължимата по кредита лихва не е основано на точно разписано, отнапред уредено в самия договор основание, а предоставено на преценката на банката. От приетата от банката Методология и констатациите на експертното заключение решаващият състав е установил, че част от формиращите БЛП компонентни величини са обективни, но не е предвидена формула как точно оказва влияние всяка от тях и каква тежест има при определяне на БЛП. Не са ясно определени конкретните стойности на някои мерители, залегнали в Методиката на банката (напр. срочност на индекса Л.), както и не са отнапред зададени конкретни величини, формиращи базисните компоненти на БЛП. Така, макар експертизата да констатира изменение на стойностите на формиращите БЛП компоненти в периода 2008г. - 2012г., с оглед на които банката е променяла БЛП, при липсата на прозрачна формула, основана на изцяло обективни критерии, не би могло да се установи доколко изменението на БЛП в срока на действие на договора съответства на движението на тези компоненти, поради което е споделил извода на първоинстанционния съд, че цитираните клаузи да изпълват критериите на чл.143, т.10 З.. Също така с оглед нищожността на оспорените клаузи от процесния договор, въз основа на които ищците са търпяли вредите от поетия валутен риск, събраните от ответника в повече суми по месечните анюитетни вноски и за годишна такса управление в сравнение с уговорения размер на същите поради валутната разлика между швейцарския франк и еврото, също се явяват недължимо получени от него, при начална липса на основание. Кредитирал е приетата по делото ССЕ, че надплатените от ищците суми под формата на курсови разлики за исковия период от 17.04.2013 г. до 18.04.2018г. възлизат съответно за главница и лихва в размер от 7297,62 евро и за такса управление в размер от 212,05 евро. Съответно е намерил исковете по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД с предмет вземанията за платени без основание суми поради валутната разлика за основателни до посочените размери. Съдът е счел, че при извод за нищожност и на клаузите от договора за кредит, въз основа на които банката може едностранно да увеличава размера на БЛП и съответно на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, платената от ищците сума в погашение на разликата от първоначално уговорените анюитетни вноски и увеличените от банката такива съобразно тези клаузи също попада в хипотезата на дадено при начална липса на основание и подлежи на връщане. Предвид, че съгласно ССЕ, платеното от ищците в повече по месечните вноски вследствие на увеличения лихвен процент за исковия период от 17.04.2013г. до 18.04.2018г. възлиза на сумата от 3743,10 евро, е намерил искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за основателен до посочения размер. Същевременно съдът след като е констатирал, че за исковия период от 2013г. до 2018г. според констатациите на ССЕ едностранно увеличеният от банката лихвен процент е довел до заплащане от ищците и на годишна такса за управление на кредита в по-висок от договорения размер, като разликата в повече е 223,70 евро, е намерил, че същата сума също подлежи на връщане от ответника, като събрана без основание, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД относно това вземане е основателен. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1.1/ Подлежи ли на преценка за неравноправност клауза от договор за ипотечен банков кредит, определяща валутата на кредита и валутата, в която следва да се връщат погасителните вноски, която е част от основния предмет на договора за кредит и която е написана на ясен и разбираем език?; 1.2/ В хипотезата на банков кредит, сключен в чуждестранна валута (швейцарски франкове), по който цялата сума фактически е предоставена за ползване от кредитополучателя в евро, а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в договора за кредит, и по който задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута (швейцарски франкове), счита ли се договорът сключен в евро и в коя валута се дължи връщането на кредита?; Твърди се противоречие със следните актове на СЕС и практика на ВКС: решение на СЕС от 23.04.2015г. по делото С-96/14, т.38, от решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16; определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17; решение № 170/16.03.2021г. по т. д. № 1901/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 168/29.01.2021 по т.д.№ 2184/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 64/11.05.2021г. по т.д.№ 2184/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 136/20.10.2020г. по т.д.№ 1467/2019г. на 2ро т.о. на ВКС, решение № 60079/19.01.2022г. по т.д.№ 105/2020г. на 1-во т.о. на ВКС и решение № 83/12.05.2022г. по гр.д.№ 2859/2021г. на 3-то г.о. на ВКС.; 1.3/ Ако дължимата по договор за валутен банков кредит парична сума, която е предмет на предявената искова претенция, е уговорена в чуждестранна валута, може ли съдът да присъди нейната еврова равностойност?; Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 4/2014г. от 29.04.2015г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС; 2.1/ Представлява ли част от същественото съдържание на договор за банков кредит договорна клауза, с която се определя начинът на формиране на възнаградителната лихва по кредита?; 2.2/ Подлежи ли на преценка за неравноправност клауза от договор за ипотечен банков кредит, която определя размера на възнаградителната лихва по кредита и начина на нейното формиране?; 2.3/ Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език клауза от договор за кредит, с която се уговаря, че възнаградителната лихва по договор за кредит ще се образува въз основа на базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата за определен вид кредит, плюс надбавка във фиксиран размер, като в същата клаузата е определен размерът на базовия лихвен процент, валиден към момента на сключването на договора за кредит?; Твърди се противоречие на въззивния акт с решение № 87/6.11.2019г. по т.д.№ 848/2017г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 9/27.02.2020г. по т.д.№ 62/2019г. на 1-во т.о. на ВКС.; 3.1/ При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и пълнота и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?; 3.2/ Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема, респ. не възприема експертното заключение?; Поддържа се противоречие с: решение № 164/4.06.2014г. по гр.д.№ 196/2014г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 108/16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. на 4-то г.о. на ВКС.; 4.1/ Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута (швейцарски франк) и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора - банката, а и от трето лице, неравноправна ли е договорната клауза за съгласието на потребителя с промяната на валутния курс, когато е избрал да си набави валута от банката — кредитодател по договора?; 4.2/ За сметка на коя страна е валутният риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева/евро, ако в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитодателят поема риска при понижаване курса на валутата? Означава ли това, че целият валутен риск (както при повишаване, така и при понижаване на швейцарския франк спрямо евро/лева) се поема от кредитополучателя?; 4.3/ Налице ли е значително неравновесие между правата на кредитополучателя — потребител по договор за валутен банков кредит и правата на кредитодателя - банката, когато валутният риск от понижение на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева/евро се поеме от банката, а валутният риск от повишение на валутния курс на швейцарския франк се поеме от кредитополучателя - потребител, за който риск той е изрично предупреден в договора за банков кредит, или налице ли е неравновесие между правата на кредитополучателя - потребител и кредитодателя - банката, когато валутният риск е разпределен между двете страни по договора за банков кредит?; Сочи се несъответствие с: решение № 3994/6.06.2017г. по гр.д.№ 3607/ 2016г. на СГС, решение № 4206/16.06.2015г. по в.гр.д.№ 12082/2013г. на СГС и решение № 1568/6.03.2015г. по в.гр.д.№ 12424/2014г. на СГС.“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.1 - т. 3 (по т.3 само по отношение на въпроси 4.1-4.3) и ал.2, предл. 2 ГПК. В изложението се сочи, че въпроси 1.1.-1.3. са зададени във връзка с извода на съда за неравноправност на клаузите на чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.22 от договора, а въпроси 2.1-2.3 са свързани с клаузите на чл.3, ал.1, 3 и 5, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от същия. С оглед изложението на банката по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС приема следното: Относно наведената предпоставката по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК: На първо място, твърдението за наличие на евентуална недопустимост, поради нарушение на чл.104, т.4 ГПК е неоснователно. Установителните искове по чл. 26, ал 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 143 и 146 З. за прогласяване нищожност на отделни клаузи от договора за кредит са неоценяеми - решение № 76/15.07.2016г. по т.д. № 888/2015г. на І т.о. на ВКС и решение № 72/02.08.2016г. по т.д. № 686/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, а общата цена на претенциите по чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД е 11 476,47 евро или 22 446,02 лева, т.е. не надхвърля 25 000 лева, поради което всички искове са подсъдни на районния съд. На второ място, не е налице и евентуална недопустимост на установителния иск по чл. 26, ал 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 143 и 146 З. за прогласяване нищожност на клаузата на чл.8, ал.2 от договора за кредит, поради отпадане на правния интерес от иска с влизане в сила на ЗКНИП (обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г., доп., бр. 97 от 6.12.2016г., в сила от 1.01.2017г.). Въпреки, че не са конкретно посочени, с случая явно банката се позовава на разпоредбите на чл.41 ЗКНИП, които намират приложение и за заварените при влизането в сила на този закон договори, на основание пар. 4 ПЗР ЗКНИП. Съгласно практиката на СЕС неравноправността на клауза в потребителски договор, която не е уговорена индивидуално, е изначална и потребителят винаги има правен интерес от установяването й. Относно въпроси 1.1.-1.3: Първите два въпроса са относно валутата на кредита (1.2) и дали валутните клаузи са част от основния предмет на договора и ако са, може ли да се извършва преценка за неравноправност, след като те са написани на ясен и разбираем език (1.1); третият въпрос, дали дължима по договор сума, уговорена в чуждестранна валута, може да бъде присъдена от съда в нейната левова равностойност (1.3), е поставен само във връзка с осъдителните претенции по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД. В изложението към касационната жалба банката сочи, че въпросите се поставят с оглед клаузите на чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.22 от договора. Положителен отговор на въпросите, дали кредитът е деноминиран в швейцарски франкове и дали валутните клаузи са част от основния предмет на договора е даден от СЕС в решение от 18.10.2023г. по дело С-117/23, т. 52 и 27, постановено във връзка с идентични клаузи с тези по настоящото дело, по предоставен в Р България банков кредит на потребители от ответника по настоящия спор - „Юробанк България“ АД – т. 12 от цитираното решение. Посочено е, че банката предоставя на кредитополучателите на разположение сума в евро за покупка на недвижим имот, но същевременно дългът, който кредиотополучателите поемат към нея и който по принцип трябва съответно да й бъде върнат, действително е деноминиран в швейцарски франкове, като именно по този начин в разглеждания случай се осъществява прехвърлянето на валутния риск върху потребителя (т. 52). В т. 27 от решението на СЕС е прието, че клаузите, отнасящи се до валутния риск в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, е част от основния предмет на договора. Основните престации на насрещните страни по договор за кредит са очертани в т. 45, изр. 2 и 3 от решението - кредитодателят се задължава да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а кредитополучателят основно са задължава да възстанови сумата, поначало с лихви, съгласно предвиден за целта график, като е подчертано, че основните престации по договора за кредит са свързани с парична сума, която трябва да се определи в уговорената за предоставяне и за възстановяване валута. От спорните клаузи - чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.22 от договора, първите две касаят основната престация на банката, а последните две – тази на кредитополучателите. Относно исковете за нищожност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът е приел, първо, че се касае за валутните клаузи, и второ, че те не са на ясен и разбираем език, докато отговорът на въпрос 1.1. е предпоставен от възприемане на твърдението на банката, че клаузите са ясни и разбираеми, в противовес на мотивите на съда. С оглед изложеното, въпроси 1.1 и 1.2 не са обуславящи за изхода на спора по тези искове, като какви са последиците от нищожността на клауза от основния предмет на договора са разяснени в решението на СЕС по дело С-117/23. Въпрос 1.3, така както е поставен (дали дължима по договор сума, уговорена в чуждестранна валута, може да бъде присъдена от съда в нейната левова равностойност), е относим към иск за реално изпълнение по договора, какъвто не е предмет на делото. В исковата молба са предявени и в решенията на съдилищата са разгледани искове по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД за връщане на дадено при начална липса на основание, а не искове на договорно основание, поради което въпрос 1.3 не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, с оглед изчерпателност, следва да се посочи, че изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2014г. от 29.04.2015г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в приложното поле на даденото с тълкувателния акт разрешение се обхващат само случаите, при които плащането на чуждестранна валута се дължи въз основа на договор, поради което разрешението не обхваща кондикционните искове по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, които безспорно са искове за неоснователно обогатяване. С оглед на това, не е налице и соченото от касатора противоречие на акта с цитираната задължителна практика на ВКС. Предвид липсата на предпоставки за допускане до касация на решението в частта относно установителните искове по чл. 26, ал 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 143 и 146 З. за прогласяване нищожността на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит, решението не може да бъде допуснато до касационен контрол и в частта относно обусловените от тях осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, за които и поставеният от банката въпрос 1.3 не предпоставя допускането до касация. По отношение на клаузите на чл.1, ал.1 и 3 от договора, които съдът е обявил за нищожни като неравноправни само в определени части, исковете по чл. 26, ал 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 143 и 146 З. следва да бъдат допуснати до касационен контрол по въпрос 1.1 (само в частта относима за престацията на банката), на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за проверка за съответствие на акта в тази част с цитираната от касатора практика на ВКС. За разлика от клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22 от договора, относими към основната престация на кредитополучателя, относно уговорките на чл.1, ал.1 и 3 (и по-конкретно в чл.1, ал.1 - в частта „в размер на равностойността в швейцарски франкове и „по курс „купува “ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита “, чл.1, ал.3 - в частта „конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове“), преценката на съда за неравноправност е направена без предварителна оценка на прозрачността на тези клаузи, определящи основната престация на банката. Относно въпроси 2.1-2.3: Въпроси 2.1-2.3 се свеждат до това, дали клаузата за възнаградителна лихва е част от основния предмет на договора и ако е, може ли да се прави преценка за нейната неравноправност, ако е изразена на ясен и разбираем език, доколкото е определена в конкретен размер. В изложението към касационната жалба банката сочи, че тези въпроси се поставят във връзка с клаузите на чл.3, ал.1, 3 и 5, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от договора. На първо място, относно тези въпроси настоящият състав на ВКС намира, че те не са относими към уговорката по чл.3, ал.3, тъй като тя касае не възнаградителна, а мораторна лихва, както и към клаузите на чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договора, съдържащи правила само за бъдещо изменение на възнаградителната лихва, вкл. и за чл.8, ал.1 от договора, който предвижда нелихвен разход в тежест на потребителя под формата на такса при упражняване на правото на предсрочно погасяване на кредита. С оглед на това, по отношение на решението в частта относно исковете за нищожност на посочените клаузи (чл.3, ал.3 и 5, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1) въпроси 2.1-2.3 не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. На второ място, следва да се има предвид, че спрямо клаузата на чл.3, ал.1 от договора с потвърденото от въззивната инстанция първоинстанционно решение не е призната нищожността на цялата клауза, а само на частта - „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, без която клаузата има следното съдържание: „За усвоеният кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Юробанк И Еф Джи България за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна надбавка 1,15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на Юробанк И Еф Джи България за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4.5 %“. Доколкото предмет на предявения иск по чл.26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 З., не е обявяване на неравноправността на цялата клауза на чл.3, ал.1, определяща възнаградителната лихва в конкретен размер, а само на тази част от нея, която е свързана с клаузите на чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 относно възможността за изменение на възнаградителната лихва без наличие на независещ от банката механизъм за това, по отношение и на иска за обявяване на нищожността на очертаната част от клаузата на чл.3, ал.1 от договора не е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предмет на иска и на решението не е възнаградителната лихва, определена в конкретен размер, която е част от основния предмет на договор и е изразена на ясен и разбираем език. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съобразно константната практика на СЕС по приложението на чл. 3 от Директива 93/13, при преценката за неравноправност на конкретна уговорка винаги се отчитат и останалите клаузи на договора. С оглед липсата по отношение на въпроси 2.1-2.3 на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения от касатора допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С оглед липсата на предпоставки за допускане до касация на решението в частта относно установителните искове по чл. 26, ал 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 143 и 146 З. за прогласяване нищожността на клаузите на чл.3, ал.1 (частично), чл.3, ал. 3 и 5, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от договора за кредит, решението не може да бъде допуснато до касационен контрол и в частта относно обусловените от тях осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, за които и поставеният от банката въпрос 1.3 не предпоставя допускането до касация. Относно въпроси 3.1 и 3.2: Въпрос 3.2 е зададен с оглед оплакването, че съдът не е взел предвид констатациите на ССЕ, според които банката е заверила сметката на кредитополучателя в швейцарски франкове, като банката е използвала ресурс в швейцарски франкове за финансирането на ответниците по касацията, който факт е игнориран, което е довело до неправилен извод, че страните са уговорили кредит в евро и че кредитът е усвоен в евро, а не в швейцарски франкове. Тези твърдения на касатора не отговарят на мотивите на въззивния съд, изложени на страница 11, абзац 2-ри от решението, според които съдът е установил въз основа на основното заключение на ССЕ, че съобразно предвиденото в чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 и ал.3 от процесния договор, на 11.02.2008г. банката е превела по блокирана сметка на Т. Т. Ш. (от която кредитополучателят не може да се разпорежда с наличните по нея парични средства) сумата от 68 697 швейцарски франка, след което е превалутирала сумата във валута евро по своя курс „купува“ за швейцарския франк към евро за този ден - 1,6356427; превалутираната сума в размер от 42 000 евро е преведена по лична разплащателна сметка на кредитополучателя, като от сметката в евро е направено разплащането за целта на кредита - по договора за покупко-продажба на процесния имот; откритата на кредитополучателя банкова сметка за усвояване на кредита в швейцарски франкове е блокирана на 11.02.2008г., като след извършеното превалутиране сметката е отблокирана. Направеният извод от съда, че не е установено дали по блокираната сметка реално са постъпили швейцарски франкове е с оглед на това, че сметката е блокирана, поради което счетоводните записвания на банката за заверяване на сметката, въз основа на които е работило вещото лице, не водят до заключение, че ресурс в швейцарски франкове реално е предоставен. На стр. 18 от решението съдът е заключил, че съгласно постигнатите договорености банката отпуска кредит в размер на равностойността на 42 000 евро в швейцарски франкове, като ищците-кредитополучатели, макар реално да усвояват кредита в евро (така и т. 52 от решение от 18.10.2023г. по дело С-117/23 на СЕС), се задължават да погасяват задължението си в швейцарски франкове, при което изменението на курса на швейцарския франк спрямо еврото в периода на действие на договора води до това, че за една и съща като размер вноска в швейцарски франкове те следва да внасят различна като равностойност в евро сума. Видно от горното, СГС не само е обсъдил и кредитирал констатациите на счетоводната експертиза, но противно на твърдението на касатора не е приел, че кредит е уговорен в евро (а не в швейцарски франкове), като подобен извод би довел и до липса на валутен риск, който подробно е обсъждан в решението. С оглед горното, настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на въпрос 3.2 не намира проявление наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК, тъй като актът е постановен в съответствие с цитираната практика на ВКС. Въпрос 3.1 и поставен във връзка с твърдението на банката, че съдът е игнорирал част от писмените доказателства – Приложение № 1 към договора, искане за усвояване на кредита в швейцарски франкове и молба за превалутиране, от които е видно, че ищците са знаели, че предмет на договора е кредит в швейцарски фракове. В случая, невярно е твърдението, че съдът не е взел предвид Приложение № 1 към договора, искане за усвояване на кредита, чието съдържание е подробно разяснено в решението (стр. 16 от решението). Фактът, че решаващият състав не е обсъдил отделно искането за усвояване на кредита в швейцарски франкове и молбата за превалутиране, не се е отразил на крайните изводи на съда относно механизма на получаване на заемната сума и валутата на кредита, приети за установени от съда въз основа и на основното заключение на ССЕ, поради което въпрос 3.1 също не може да предпостави допускането на решението до касационен контрол. Относно въпроси 4.1.-4.3: Спрямо поставените в 4-ти сегмент от изложението към касационната жалба въпроси не е осъществен посочената допълнителна селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице многобройна и безпротиворечива практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, като няма изменение на закона или на обществените условия, които да налагат промяна в даденото тълкуване. Същата е известна на жалбоподателя, тъй като е постановена по дела за потребителски кредити с идентични клаузи, по които кредитодател е именно банката – касатор. Освен това, формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при неспазването й, за допускането на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. С оглед на изложеното, въз основа на въпроси 4.1-4.3 атакуваният не може да бъде допуснат до касационно обжалване. С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че решението е постановено в съответствие с практиката на СЕС – т.2 и 3 от диспозитива и т.50, 54 и 56 от мотивите на решение на СЕС по дело С-186/16, при отчитане, че валутните клаузи може да са носители на неравноправност между страните, проявяваща се в хода на изпълнение на договора; задължението на банковата институция да представи възможните промени във валутните курсове (решения на СЕС по съединени дела С-776/19-С-782/19, т. 71 и по дело С-139/22), свързани с вземане на кредит при получавани доходи в местна валута, като предостави цялата относима информация, която да позволи на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да прецени икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения; като този средният потребител не само да разбере, че промените в паритета между разчетната валута и валутата на изплащане, могат да породят неблагоприятни последици за финансовите му задължения, но и реалния риск, на който потребителят се излага през целия срок на договора за кредит, в случай на значително обезценяване на валутата, в която той получава доходите си, спрямо разчетната валута – решения на СЕС по съединени дела С-776/19-С-782/19, т. 72 и по дело С-139/22, т. 63 (независимо дали валутният риск е в контекста на кредит, подлежащ на погасяване в чуждестранна валута или в контекста на кредит, индексиран в такава валута - решения на СЕС по съединени дела С-776/19-С-782/19, т. 56 и 60 и по дело С-117/23, т.27); вкл. че прозрачност по см. на чл.4, пар.2 от Директива 93/13 (ясен и разбираем език) следва да се тълкува разширително – решение на СЕС по дело С-117/23, т. 29. Преценката се извършва въз основа на конкретно установените обстоятелства: финансиране в швейцарски франкове, до което потребителят няма достъп (блокирана сметка), при необходим му ресурс за закупуване на имота в евро; липса на служители на банката, които да следят тенденциите в нивата на валутните курсове и да изготвят прогнозни очаквания за техните стойности (според показанията на служителката на банката) и то при липса на официални прогнози за курса на швейцарския франк към еврото (според ССЕ), които да са достъпни за потребителя; дългосрочност на кредита от 30 години, при наличие само на формални пояснения от банката, че курсът може да се покачи; недоказване, че банката е разполагала с необходимия кредитен ресурс в швейцарски франкове за финансиране на кредитите в тази валута, „предпочитани от голямата част от клиентите“, „заради по-ниските лихвени проценти“ (според показанията на служителката на банката), поради което не се доказва реален валутен риск за нея; безспорно банката подсигурява ресурса си в швейцарски франкове чрез покупката им на международния пазар срещу евро (и то с валутна суап сделка, която е безрискова и страните по нея не се излагат на валутен риск), като с минимален ресурс в швейцарски франкове би подсигурила финансирането в швейцарски франкове по описания в договора механизъм (блокирана сметка) по десетки договори, по които усвояването на кредита е в различни дни, използвайки един и същи ресурс в швейцарски франкове за тях; възприемане от потребителите към момента на сключване на договора на предлагания им кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент, без да е предоставена информация за очакваните прогнози на курса, спрямо който към момента на сключването на договора (2008г.) националната / резервната валута на страната нямат фиксиран курс (швейцарският франк е бил поддържан само за периода от септември 2011г. до януари 2015г. при курс 1,20 евро за 1 швейцарски франк от Националната банка на Швейцария); реален устойчив темп на поскъпване на швейцарския франк (неравноправност, проявяваща се в хода на изпълнение на договора); правото да се иска превалутиране на кредит в швейцарски франкове в евро е предпоставено от съгласие на банката, която има противоположни на потребителя интереси, като не се елиминира вече поетия значим валутен риск за периода преди превалутирането; валутният риск се носи от потребителя, чийто доходи са в местна валута, независимо от кого ще закупи чуждестранната валута (банка или обменно бюро); предвидена е в договора възможност за банката едностранно да променя лихвата по кредита, даващо възможност на кредитната институция при хипотетично (видно от поскъпване на валутата повече от 16 години) неблагоприятно за нея изменение на курса на швейцарския франк, да компенсира загубите си чрез увеличение на лихвата по кредита, доколкото методологията за БЛП, според ССЕ, не съдържа алгоритъм (формула) за изчисляване на БЛП, вкл. установява като компонент буферна надбавка – оценка на нивото на риска при най - кредитоспособните клиенти и пазарните сътресения на лихвените нива, като по този начин валутния риск и в този случай се понася от потребителя. С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК само в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по два от исковете с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146 З., а именно за обявяване за нищожни като неравноправни клаузите на чл.1, ал.1 - в частта „в размер на равностойността в швейцарски франкове “ и „по курс „ купува “ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита“, чл.1, ал.3 - в частта „конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове“, по въпроса: „Подлежи ли на преценка за неравноправност клауза от договор за ипотечен банков кредит, определяща валутата на кредита, която е част от основния предмет на договора за кредит и която е написана на ясен и разбираем език?“ На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на общо 80 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд