Определение № 3667 от 23.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1433/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от П. Р. Г. и М. С. Г., и двамата чрез адв.И.Б. срещу решение №10008 от 28.03.2025г., постановено по в.гр.д. №3941/2018г. по описа на Апелативен съд- София, с което се отменя решение №1167 от 22.02.2018г., постановено по гр.д. №1069/2017г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която ответникът - кипърско застрахователно дружество „Застрахователна компания „Олимпик“ АД /в ликвидация/ с регистриран КЧТ в РБългария „Застрахователна компания Олимпик - Клон България“ КЧТ, ЕИК[ЕИК] е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на всеки от двамата ищци- П. Р. Г., ЕГН [ЕГН] и М. С. Г., ЕГН [ЕГН], обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. М. В., настъпила на 24.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2016., за разликата над сумата от по 120 000 лева до размер на сумата от по 200 000 лева на всеки от тях, и вместо това се отхвърлят исковете им с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Д. М. В., настъпила на 24.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2016г., за разликата над сумата от 120 000 лева до размер на сумата от 200 000 лева на всеки от двамата, както и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта, и която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над сумата от 200 000 лева до размер на сумата от 400 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл без да обсъди задълбочено и в пълнота събраните доказателства, като необосновано и в противоречие със закона и съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е приел съпричиняване на вредите от пострадалия в обем 40%. Считат, че съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Молят да се отмени решението в обжалваните части, като бъдат уважените исковите им претенции изцяло, ведно със законната лихва.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси, обусловили изхода на спора:

1. „Относно неизпълнението на задължението на съда при постановяване на решението си да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо, и кои не кредитира“- в противоречие с решение №589/29.06.2010г. по гр.д. №1359/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №42/09.06.2014г. по т.д. №799/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №164/04.06.2014г. по гр.д. №196/2014г. на ВКС, ГК, III г.о. и др.;

2. „Относно приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и по-конкретно относно предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия“- в противоречие с решение №98/24.06.2013г. по т.д. №596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение №151/12.11.2012г. по т.д. N1140/2011г., на ВКС, ТК, II т.о.; решение №18/17.09.2018г. по гр.д. №60304/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение №169/02.10.2013г. по т.д. №1643/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение №15/19.02.2020г. по т.д. №146/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.

3. „Относно приложението на установения с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение“ – в противоречие с ППВС №4/23.12.1968г., решение №50067 от 29.06.2023г. по т.д. №1166/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 141 от 28.01.2016г. по т.д. №1398/2014г. и решение №50 от 17.05.2017г. по т.д. №598/2016г., ВКС, ТК, II т.о., решение №174/27.10.2016г. по т.д. №2960/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.

Ответникът „Застрахователна компания „Олимпик“ АД /в ликвидация/, Кипър, с регистриран КЧТ в РБългария „Застрахователна компания Олимпик - Клон България“ КЧТ, ЕИК[ЕИК] не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по отношение на претенциите за сумите над 200 000 лева до претендираните 400 000 лева и да го отмени частично в осъдителната част, като отхвърли исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите над 120 000 лева до присъдените 200 000 лева, въззивният съд намира за установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. М. Г., настъпила при ПТП на 24.01.2016г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Ситроен Саксо“, рег. [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Решаващият съдебен състав приема, че с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за него съгласно чл.300 ГПК, са установени извършването на деянието от водача на МПС, неговата противоправност и виновността на дееца.

Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищците възлиза на сумата от 200 000 лева за всеки от тях. Излага доводи, че този размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото - възрастта на пострадалия; близките отношения, които ищците са имали със свия син; болките и страданията, които са претърпели от неговата внезапна и преждевременна смърт; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.

С оглед приетите заключенията на основната и допълнителна комплексна АТЕ и медицинска експертиза, решаващият състав приема, че лекият автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан, но Д. Г., като пътник на предна дясна седалка не е ползвал колана и е изпаднал от автомобила. Счита, че вещите лица категорично са изразили извод в основното заключение, че ако Д. Г. е ползвал обезопасителния колан е нямало да изпадне от автомобила и да получи тези травми, които са довели до неговата смърт.

С оглед изложеното, стига до извод, че пострадалият пряко и непосредствено с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при съотношение: 60% за водача и 40% за починалия, поради което обезщетенията следва да се намалят с приетото процентно съотношение на съпричиняване /40 %/. Въззивният съд намира, че всеки един от преките искове е основателен до размер на сумата от 120 000 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 400 000 лева.

Въззивното решение е валидно, като няма основание да се проверява за евентуална недопустимост.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че следва да бъде допуснато касационното обжалване по първия и по втория от поставените от касаторите въпроси, свързани с приложението чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като са значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, и е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият процесуалноправен въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му- за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. Въпросът е поставен в контекста на подробно изложените оплаквания за липса на анализ на относими доказателства, представени за установяване на механизма на ПТП и твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Настоящият съдебен състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираната в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК практика по чл.290 ГПК, както и задължителна съдебна практика- т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Налице е и трайна съдебна практика, вкл. цитираната от касатора, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе от доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба. С оглед изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка за съответствие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Вторият материалноправен въпрос - относно приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и по-конкретно относно предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. С посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК е прието, че за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да е въведено надлежно възражение за принос на пострадалия и да бъде установен този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. С оглед изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка за съответствие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

По въпроса относно размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищците, съдът ще се произнесе с решението по спора.

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касационните жалбоподатели не дължат държавна такса за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд