Определение № 60251 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1136/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на Х. З. Х. срещу определение № 971 от 08.04.2021 г. по ч.гр.д. № 811/2021 на Апелативен съд София. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 263080 от 13.02.2021 г. по гр.д. № 14059/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на частния касатор и производството по същото е прекратено. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в изпълнение на служебните си задължения съгласно чл. 7 ГПК, във вр. с чл. 192, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 06.01.2021 г., тъй като не е отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, като е дал указания за отстраняването на нередовностите в двуседмичен срок, с начален момент - от деня на съобщаването им на процесуалния представител на ищеца – 18.01.2021 г. Констатирано било, че срокът е изтекъл в работен ден на 01.02.2021 г. и че на 12.02.2021 г. била депозирана молба за освобождаване от държавни такси по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Въззивният съд обосновал, че молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК не била в състояние да поправи пороците на исковата молба, тъй като същата била подадена след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, без да е било поискано продължаването му. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател е формулирал въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Следва ли решаващият съд да се произнесе по подадена молба за отстраняване на нередовностите на депозирана искова молба, преди да постанови прекратяване на производството?“. Изложено е разбиране, че депозирането на молба по чл. 83, ал. 2 ГПК преди постановяване на определението за връщане на исковата молба задължавало съда да се произнесе по нея. Други доводи не са развити. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата и с тълкувателна практика дефинитивност на общото селективно основание, настоящият състав намира, че в случая поставеният въпрос касае изцяло обосноваността и оттам – правилността на изводите на въззивния, като освен това съдържателно е обоснован с фактически невярното твърдение за това, че е била налице молба за отстраняване на недостатъците на исковата молба, каквато не може да се счете молбата по чл..83 ал.2 ГПК. Или, въпросът предполага извършването на оценка на факти, изразяваща се в проследяване на хронологията на извършените процесуални действия, и поради това не удовлетворява изискванията на основния селективен критерий на закона за достъп до касация. Горното, съгласно цитираното в предходния абзац тълкувателно решение, е достатъчно основание, за да се откаже исканото касационно обжалване. Извън това не е обоснован доводът за приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване. Извън това е налице и формирана практика на ВКС / напр. определение № 128/10.03.2016 г. по ч.т.д. № 412/2016 г. на I т.о. на ВКС/, с която се разглежда релевираната от частния касатор правна проблематика и с която се приема, че съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Наличието на съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, и на ясна законова разпоредба по въпроса изключват приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение