Определение № 1055 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1369/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Н.-Газ“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 39/17.05.2023г. по възз.т.д.№ 37/2023г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 40/22.12.2022г. по т.д.№ 66/2021г. на ОС - Ямбол за признаване за установено по предявения от К. Г. П.-С. иск, с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че вписване № 20211112143128 по партидата в ТРРЮЛНЦ на „Н.-Газ“ ЕООД, [населено място], като едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на Н. Г. П.-Й., която е един от наследниците на починалия на 13.09.21021г. едноличен собственик на капитала и управител –Г. К. П., касае несъществуващи обстоятелства. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност, евентуално за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част - основания за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл. 281 ГПК .Релевирано е общо оплакване, че не са взети предвид възраженията във въззивната жалба на касатора, голяма част от тях не са коментирани в мотивите на въззивното решение и са преповторени мотивите на първоинстанционния съд.Според касатора двете инстанции са тълкували превратно разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ, приемайки, че за продължаване на дейността на ответното дружество е било необходимо решение на всички наследници на починалия едноличен собственик на капитала и управител. В подкрепа на тезата си касаторът излага съображения, че основната цел на ТЗ е да бъде запазено търговското дружество като субект на правото и то да продължи дейността си.Поддържа, че при заявено желание от част от наследниците да продължат дейността и при бездействие на останалите следва да се процедира по аналогия на хипотезата, когато наследници на едноличния собственик на капитала на ЕООД са пълнолетно дееспособно лице и малолетно лице, в която за продължаване на дейността на дружеството е необходимо да е изразена воля само от пълнолетния дееспособен наследник, а малолетният наследник има право да получи единствено равностойността на дяловото си участие. Според касатора идентична е и хипотезата, когато един от наследниците се е отказал от участие в дружеството, съответно няма искане от всички наследници за продължаване дейността на дружеството, в която дружеството се запазва по искане от останалите наследници.В конкретния случай касаторът поддържа, че не би следвало да се пристъпва към прекратяване и ликвидация на дружеството, тъй като производството по делото е образувано през 2021г., но и към настоящия момент ищцата не е заявила желание да се включи в дейността на дружеството и, заедно с другия наследник, да продължат дейността му, а, от друга страна, е взето от наследника, притежаващ необходимото мнозинство от 2/3 от дружествените дялове, в предвидената в закона форма, решение за продължаване на дейността на дружеството и за избор на управител. Наред с това, касаторът поддържа, че е недопустимо вписването на заличаването на починалия едноличен собственик на капитала и управител, тъй като е извършено по заявление на Н. П., която според приетото от въззивния съд няма качеството на заявител по см. на чл.29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.По тези съображения касаторът моли за отмяна или обезсилване на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Претендира за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1.За задължението на въззивния съд да мотивира съдебния си акт, съгласно изискванията на процесуалния закон: 1.1 За задължението на въззивната инстанция да обсъди и анализира всички доказателства по делото, относими към релавантните за спора факти, поотделно и в съвкупност, да обсъди всички направени от страните доводи и възражения, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, в т.ч. недопустимостта за избирателен и едностранчив подход при анализа на доказателствата и игнорирането на едни за сметка на други. 1.2. За задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата основания и да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания, съгласно чл.269 ГПК, в т.ч. произнасянето на основания, различни от заявените във въззивната жалба и без да се дава отговор на оплакванията в жалбата. Касаторът намира, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953г., Тълкувателно решение № 1/4.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въведени са едновременно основанията по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с доводи, че даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от т.1 на ТР № 1/2020г. от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС, както и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 2.Допустимо ли е вписването въз основа на заявление от лице, което е прието от съда в същото производство, че не е от кръга на изрично посочените в чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, на обстоятелства, които, макар и настъпили, не са заявени по съответния ред? 3.Задължително ли е при смърт на едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, който е и негов управител, искането за продължаване на дейността да изхожда от всички наследници, евентуално от тези, придобили целия дружествен дял в резултат на сделки с останалите, или е възможно дейността да продължи при заявено желание за това само от част от наследниците, при положение, че другите не заявят такова желание и бездействат? С подадения чрез адв.С. Е. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ищцата К. Г. П.-С., оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Производството по делото пред ОС - Ямбол е образувано по искова молба на К. Г. П.-С. против „Н.-газ“ ЕООД, с която е предявен иск, с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписване № 20211112143128 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на заличаването на починалия едноличен собственик на капитала и управител Г. П., продължаването на дейността на дружеството, конституирането на Н. П.-Й., която е един от наследниците на Г.П., като едноличен собственик на капитала и назначаването й за управител, както и продажбата на 1/3 ИЧ от дружествените дялове от Дикранухи П. в полза на Н. П. касае несъществуващи обстоятелства. Първоинстанционният съд е извършил служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество, от която е установил, че ответното дружество е вписано на 23.04.2008г. като ЕООД с капитал 5000лв., разпределен в 50 дяла и едноличен собстнвеник на капитала и управител –Г. П..Приел е за установено, че Г.П. е починал на 13.09.2021г. и е оставил трима наследници на закон.Установил е, че с договор за продажба на дружествени дялове от 29.09.2021г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, наследникът Дикранухи П. се е разпоредила в полза на наследника Н. П. с 1/3 ИЧ от дружествените дялове от капитала на дружеството за цена от 1000лв. и в същия ден, на 29.10.2021г. е проведено с участието на тези двама наследници общо събрание, обективирано в протокол от с.дата, на което са взети решения за продължаване на дейността на дружеството с едноличен собственик на капитала Н.П., който избира себе си за управител и представляващ дружеството и приема изменения в устава на дружеството, съобразен с настъпилите промени и решенията на ОС. Първоинстанционният съд е констатирал, че в мотивите на взетите решения на ОС е посочено, че с договор от 29.1020121г. са прехвърлени придобитите от Дикранухи П. по наследство ИЧ от дяловете в полза на Н. П., че третият наследник К. П.-С. не е заявила желание да бъде приета като съдружник, поради което имуществените й отношения с дружеството следва да бъдат уредени на база месечния счетоводен банас към края на септември, че е заявено желание от Н. П. да продължи дейността на дружеството, подала е изрична молба до дружеството, че желае да бъде приета за съдружник и приема устава и е поела дяловете на наследника К. П. – С..Установено, че на 08.11.2021г.Н. П. е подала заявление образец А4 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, към което е приложила договора и протокола от ОС от 29.10.2021г., въз основа на което е извършено вписване № 20211112143128. Първоинстанционния съд е извел правния интерес от иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ от конкретно въведените от ищцата твърдения, че е един от наследниците по закон на починалия едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, по партидата на което в ТРРЮЛНЦ е извършено атакуваното вписване, без преди това да е било взето от всички наследници валидно решение по чл.157 ТЗ за продължаване дейността на дружеството и без ищцата да се е разпоредила с получените по наследство ИЧ от дружествените дялове, а е имала желание да встъпи в членственото правоотношение, но правата й са нарушени от извършеното вписване, съответно при успешен за нея изход от спора тези права ще могат да бъдат реализирани. За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е посочил, че при смърт на ФЛ - едноличен собственик на капитала на дружеството в патримониума на неговите наследници преминава дружественият дял, съгласно чл.127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство.Приел е, че за продължаване на дейността на дружеството от един или от няколко от наследниците е необходимо да бъде извършено разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне на получените по наследство ИЧ от имуществените права от наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството в полза на тези, които ще участват в нея, с договори, сключени в предписаната форма по чл.129, ал.2 ТЗ, като само наследниците, за които е взето решение да продължат дейността на дружеството и които са придобили имуществените права по наследените дялове по валидна сделка, трябва да впишат нов дружествен договор и да изберат управител.С позоваване на цитирана практика на касационния съд, в първоинстанционното решение е прието, че вписването по партидата на дружеството на промени в подлежащите на вписване обстоятелства по чл.119 ТЗ е обусловено не само от решението на наследниците по чл.157, ал.1 ТЗ, но и от валидни сделки за прехвърляне на ИЧ от дяловете от наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството. За да приеме, че в случая този фактически състав не е е осъществен при атакуваното вписване, първоинстанционният съд на първо място е обсъдил представения в регистърното производство и по делото протокол от 29.10.20121г., обективиращ решения на общо събрание на двама от наследниците на Г.П., за което третият наследник - ищцата не се установява да е била поканена и да е участвала.Счел е, че не е взето надлежно решение на едноличния собственик на капитала, който, съгласно чл.147, ал.2 ТЗ, решава въпросите от компетентността на ОС. Условно приемайки, че решенията от 29.10.2021г. са взети с необходимото мнозинство на двама от тримата наследници, първоинстанционният съд е намерил, че решението на ОС за поемане от Н.П. на дяловете на ищцата К.С. няма отчуждителен ефект по отношение на ИЧ от дяловете на ищцата и те не са прехвърлени.Посочено е, че, за да бъде вписан само единият от тримата наследници като едноличен собственик на капитала, е било необходимо другите двама наследници по закон да са се разпоредили със своите права в негова полза по предвидения за това ред и едва тогава, легитимирайки се като притежател на всички дялове, Н. П.-Й. е могла, след взето решение по чл.157, ал.1 ТЗ за продължаване на дейността на дружеството, да се впише като едноличен собственик на капитала.В обобщение в първоинстанционното решение е посочено, че решението на наследниците за продължаване на дейността на дружеството е необходима, но недостатъчна предпоставка за вписване на заявените обстоятелства, като е необходимо реалното прехвърляне на дялове от всички наследници в полза на наследника, за когото е решено да продължи дейността на дружеството.Посочено е, че, при непостигането от наследниците на съгласие относно продължаване на дейността на дружеството и за условията за това, не може един от тях с едностранно волеизявление да поеме притежаваните от другия наследник ИЧ от дружествените дялове, без съгласието на последния. Предвид на това, че не е сключена прехвърлителна сделка за прехвърляне на притежаваните от ищцата дружествени дялове от капитала на ответното дружество, както и, че решенията от 29.10.2021г. не са взети валидно, първоинстанционният съд е приел, че Н.П. не е е могла да взема решения като едноличен собственик на капитала на дружеството. По тези съображения е направен извод, че атакуваното вписване касае несъществуващи обстоятелства. Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби и от двете насрещни страни, с което същото е изцяло обжалвано. С въззивното решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът за признаване за установено, че вписването на заличаването на Г.П. като едноличен собственик и управител, поради смъртта му, касае несъществуващи обстоятелства, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ относно вписването на Н. П., както и в частта му с характер на определение за прекратяване на производството по иска относно вписването на прехвърлянето на ИЧ от дружествените дялове в полза на Н.П.. За да постанови този резултат, въззивният съд е възприел фактическите констатации в първоинстанционното решение. Като е констатирал липсата на уредба в учредителния акт на дружеството, въззивният съд е споделил извода, че за продължаване на дейността на дружеството е следвало да бъде взето решение от всички наследници, каквото не е взето валидно. Само въз основа на това е направен изводът, че вписването на Н. П. като едноличен собственик на капитала и управител касае несъществуващи обстоятелства.По отношение на вписването на заличаването на починалия едноличен собственик на капитала въззивният съд е намерил, че искът е неоснователен, предвид на това, че прекратяването на членственото правоотношение и на мандата на управителя са настъпили с факта на смъртта на ФЛ.По отношение на вписването на прехвърлянето на ИЧ от дружествени дялове съставът на апелативния съд е приел, че вписване с такъв предмет няма, предвид на това, че прехвърлителката няма качеството на съдружник, а разпореждането с наследствени права върху дружествени дялове не се отбелязва самостоятелно в ТР. Въззивното решение е обжалвано от ответното дружеството само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписването на Н.П. като едноличен собственик на капитала и назначаването й за управител касае несъществуващи обстоятелства. Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК – вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. При служебната проверка, за която касационният съд не е обвързан от въведените от касатора основания, не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Първият въпрос е процесуалноправен и е относно задължението на въззивния съд да мотивира съдебния си акт, след като обсъди и анализира всички доказателства по делото, относими към реле рпвмлвантните за спора факти, поотделно и в съвкупност, и всички направени от страните доводи и възражения и оплакванията в жалбата, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.Въпросът е значим за всяко въззивно производство.За обосноваване на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК касаторът е следвало да посочи доказателствата, относими към релавантните за спора факти, направените от него възражения, доводи и оплаквания, които според него са останали необсъдени. Тъй като въведените в касационната жалба доводи, че не са взети възраженията във въззивната жалба на касатора и голяма част от тях са необсъдени, са общи и неконкретни, значимостта на поставения въпрос за крайния изход по конкретното дело следва да се отрече. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставения процесуалноправен въпрос въззивният съд не е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и казуална практика на ВКС по чл. 290 ГПК, вкл. посочената от касатора.Въззивният съд е изложил свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. След като е констатирал липсата на уредба в учредителния акт на дружеството за продължаване на дейността на дружеството след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител, въззивният съд е споделил извода, че за продължаване на търговската дейност на дружеството е следвало да бъде взето решение от всички наследници.При съвкупната преценка на доказателствата по делото във въззивното решение е прието, че в случая липсва надлежно взето решение за продължаване дейността на дружеството, поради което вписването на Н. П. като едноличен собственик на капитала и назначаването й за управител касае несъществуващи обстоятелства. Въпрос № 2 също не притежава характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.Въпросът касае решението в необжалваната част, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът за установяване, че вписването на заличаването на починалия на 13.09.2021г. едноличен собственик и управител Г.П. касае несъществуващи обстоятелства.Поставеният въпрос не съответства на мотивите, видно от които, въззивният съд не е обсъждал допустимостта на това вписване. Не кореспондира с мотивите на обжалваното въззивно решение и въпрос № 3.Въпросът е некоректно поставен, предвид на това, че въззивният съд не е приемал, че един от наследниците, в сл.Н.П., е придобила всички дружествени дялове на починалия едноличен собственик на капитала в резултат на разпоредителни сделки с останалите, както и, че другите наследници не са заявили желание да продължат дейността на дружеството и бездействат. Поради липсата на общатата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроси № 2 и № 3, не е необходимо обсъждането на въведените по тях допълнителни предпоставки. Поради всичко изложено, касационно обжалване не следва да се допуска. Разноски на ответника за производството по чл. 288 ГПК не се присъждат, тъй като липсват данни такива да са направени. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: