Определение № 60586 от 04.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 144/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Априлци Холидейс 2000“ ЕООД, [населено място] срещу решение №10174 от 01.07.2020г. по в.т.д.№53/2020г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решение №216 от 17.05.2019г. по т.д.№221/2017г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Априлци Холидейс 2000“ ЕООД против „Ню Лайф Проджект“ ООД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за установяване съществуването на неприето вземане в размер на 1 350 000 лева, представляващо неустойка за неизпълнение на основание чл.8 от предварителен договор за покупко–продажба на недвижими имоти от 21.01.2014г. Първоинстанционното решение е постановено при участието на синдика на ответното дружество и на трето лице помагач- „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено е при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства и е постановил решението без да е изготвено заключение от назначената съдебно-счетоводна експертиза и без да е изяснена фактическата обстановка. Счита, че решаващият състав е нарушил и разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуването на процесния предварителен договор и е достигнал до необосновани извод, че договорът е симулативен, че е договорена неустойка за забава, противоречаща на добрите нрави. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд и да бъде уважен предявеният иск. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения правен въпрос „Дължи ли се договорна неустойка за неизпълнение на договор, развален поради неизпълнението, когато такава неустойка е предвидена в договора?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №7/2014г., т.д.№7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът „Ню Лайф Проджект“ ООД не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Третото лице помагач „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана от синдиците А. Д. и К. М., чрез адв.Ст.К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Твърди, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, като излага и подробни доводи за законосъобразността на обжалвания акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ вр. чл.92 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за неустойка по предварителен договор от 21.01.2014г., за който се твърди, че е развален поради виновно неизпълнение от страна на несъстоятелния длъжник, въззивният съд намира, че процесното вземане за неустойка не е валидно възникнало. Решаващият съдебен състав приема за установено по безспорен начин, че процесното вземане е предявено от „Априлци Холидейс 2000“ ЕООД в производството по несъстоятелност на ответното дружество; по възражение от кредитора „КТБ“ АД /н/ е изключено от списъка с приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността, като вземането произтича от сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 21.01.2014г., по силата на който „Ню Лайф Проджект“ ООД /предишно наименование „Априлци Холидейс“ ООД/ се е задължило да продаде на ищцовото дружество хотелски комплекс „Почивна станция Априлци“ за сумата 4 500 000 лева. Въззивният състав констатира, че договорената крайна дата за нотариално изповядване на сделката е 19.05.2014г., като на 28.04.2014г. „Априлци Холидейс 2000“ ООД е изпратило покана до „Априлци Холидейс“ ООД /сега „Ню Лайф Проджект“ ООД/ за сключване на окончателен договор и определяне на дата за нотариално изповядване на сделката – 19.05.2014г. Приема за безспорно, че не е сключен окончателен договор поради неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му за представяне на описаните в чл.6 и чл.12 документи, като на 24.06.2014г. ищецът е отправил изявление, че ако продавачът не изпълни задълженията си по предварителния договор, същият ще се счита за развален, с последиците на чл.8- при неизпълнение на задълженията на някоя от страните, довело до прекратяване на договора, неизправната страна дължи на другата неустойка в размер на 30% на ден от договорената продажна цена. Поради прекратяването на договора по вина на ответника, на 08.07.2014г. ищецът е отправил покана за доброволно плащане на задължението за неустойка в размер на 1 350 000 лева, което не е било оспорено от ответното дружество. Съдът приема за безспорно установено, че „Ню Лайф Проджект“ ООД /предишно наименование “Априлци Холидейс“ ООД/ е в производство по несъстоятелност, като с Решение №278/14.07.201г. по т.д. № 128/2016 г. на ВТОС е открито производство по несъстоятелност и е определена начална дата на неплатежоспособността на търговеца – 31.12.2013г. Решаващият съдебен състав намира за основателно възражението на третото лице помагач, че предварителният договор е антидатиран. Излага мотиви, че този договор е частен диспозитивен документ, чиято доказателствена сила се преценява по правилото на чл. 180 ГПК и може да бъде зачетена от съда само по отношение на авторството му. По отношение на съдържанието на направените изявления, както и датата и мястото на съставянето на документа, той не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Съдът счита, че от представените доказателства и предвид процесуалното поведение на страните – ищец и ответник, може да се обоснове извода, че оспореният договор, както и другите оспорени документи /покани и изявления за разваляне/ са антидатирани и съставени привидно с оглед нуждите на производството по несъстоятелност. Излага аргументи, че въпреки оспорването от третото лице помагач на датата на документите – предварителния договор, поканите за сключване на окончателен договор и изявленията за развалянето му, други доказателства, установяващи съществуването на това правоотношение преди започване на производството по несъстоятелност, правата и задълженията на страните по него, изпълнение на дължимите престации, не са ангажирани от ищеца. Въззивният състав намира, че при анализа на разпоредбите на договора и съдържанието на изявленията на ищеца – купувач може да се направи извод, че страните не желаят да бъдат обвързани от този договор. За да стигне до този, анализира задълженията на страните по договора и изявленията им в разменената кореспонденция, като наред с това съобразява и обстоятелствата, че по твърдяното правоотношение не са разменяни престации – аванс, задатък или други, обезпечаващи изпълнението му, в нито един момент купувачът не е изразил готовност за плащане; липсват и доказателства за връчване на поканите, изходящи от законния представител на купувача и адресирани до продавача. Съдът отчита и процесуалното поведение на ищеца, който е създал пречки за изготвяне на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, имаща за задача да установи счетоводното отразяване на възникналите вземания и задължения във връзка със сочения предварителен договор, както и момента на това отразяване. Съобразява и обстоятелството, че законните представители на двете търговски дружества към момента на сключване на договора са свързани лица по смисъла на §1, т.1 от ДР на ТЗ, а новорегистрираният управител на дружеството ответник, изявил съгласие за разваляне на договора и признал дължимостта на неустойката по него и представляващата ищцовото дружество са родители на две деца. Решаващият съдебен състав приема, че дори предварителният договор да е валидно сключен преди откриване на производството по несъстоятелност на продавача по него, ищецът не доказва надлежно упражнено право да развали договора, т.е. че е изправна страна, изпълнила задължението си за заплащане на цената или в готовност да я плати, която е отправила волеизявление за разваляне до неизправната страна, което е достигнало до адресата. Въззивният съд излага и аргументи, че при тълкуване на клаузата на чл.8 от договора, може да се направи извод, че се касае до неустойка за забава. Предвид силно завишения размер на обезщетението /около 100 пъти над дневния размер на законната лихва за забава/, липсата на краен предел във времево отношение или лимит на обезщетението, съдебният състав приема, че уговорената между страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели - да обезпечи изпълнението на задължението по договора и да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената й санкционна функция да накаже неизправната страна, а води до възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. С оглед на това счита, че неустойката не отговаря на основния принцип за добросъвестност и справедливост и като накърняваща добрите нрави е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Като отделно основание за отричане на вземането, съдът сочи обстоятелството, че при разваляне на договора се дължи само неустойка за обезщетение на вреди от неизпълнението, ако такава е била уговорена, а неустойка за забава се дължи наред с изпълнението при действащ договор. По така изложените съображения апелативният съд приема, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за неустойка от неизпълнение на предварителен договор за покупко–продажба на недвижими имоти от 21.01.2014г., което обуславя неоснователността на предявения иск. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай поставеният от касатора въпрос не е решаващ и не е обусловил изводите на въззивния съд за неоснователност на иска, поради което не отговаря на изискванията за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съдебен състав е изложил подробни мотиви, че процесното вземане за неустойка не е валидно възникнало и не съществува, като сочи самостоятелни основания за това- предварителният договор и изявлението за развалянето му нямат достоверна дата; предварителният договор не обективира съгласие на страните за сключване на договор за продажба на описания недвижим имот, т.е. е симулативен и създаден за нуждите на процеса; неустоечната клауза е за мораторна неустойка в изключително завишен размер и без краен предел, която е нищожна поради накърняването на добрите нрави; не се дължи мораторна неустойка при разваляне на договора. Решаващият съдебен състав не е излагал аргументи, че не се дължи неустойка при разваляне на договора, ако такава е предвидена. След като е изложил доводи, че предварителният договор е антидатиран и симулативен, респ. от него не произтичат права и задължения за страните, е аргументирал и тезата за нищожност на неустоечната клауза, и за недължимост на неустойка за забава при прекратена договорна връзка. Съдът е направил разграничение между неустойка, договорена като обезщетение за вреди при развалянето на договора и неустойка за забава, каквато е приел, че е договорена в конкретния случай, респ. е стигнал до извода, че при разваляне на договора не се дължи неустойка за забава. Въззивната инстанция е постановила решението в пълно съответствие с цитираната от самия касатор задължителна съдебна практика. Изложените оплаквания за неправилно тълкуване на договора в нарушение на чл.20 ЗЗД, без да е поставен какъвто и да било правен въпрос относно приложението на тази законова разпоредба, представляват основания за отмяна на решението като неправилно по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на решението до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. По разноските: Ответникът не претендира разноски за касационното производство, а третото лице- помагач няма право на разноски. На основание чл.694, ал.7 ТЗ касаторът следва да плати по сметка на ВКС сумата 30 лева държавна такса. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд