Определение № 80 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 60/01.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 351/2020 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260066/23.10.2020 г. по гр. дело № 698/2018 г. на Русенския окръжен съд, е отхвърлен изцяло, предявеният от жалбоподателя срещу Б. К. И. и М. А. И., иск по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество (подробно описано) на обща стойност 921 712.39 лв.; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) изключват ли се разходи за придобиване на активи от размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ и § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.) поради обстоятелството, че това имущество не е налично в края на проверявания период и не подлежи на отнемане; 2) следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата за внасянето/постъпването им, пазарната стойност на придобити моторни превозни средства (МПС), за придобиването на които не се установяват законни източници на средства, както и размерът на получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи (вътрешни и международни) и от трети лица, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата; 3) следва ли да се включи в приходната част, при изчисление на финансовия анализ и определяне на несъответствието, пазарната стойност на отчужденото имущество, за което не се установяват законни източници на средства; 4) подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период; и 5) подлежи ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ паричната равностойност на имущество, което е отчуждено, за което не се установява законово основание за придобиването му, но неналично в края на проверявания период. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците Б. и М. И. в отговора на касационната жалба излагат съображения и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да отхвърли предявения по делото иск по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, въззивният съд е изложил следните принципни съображения: Съобразно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, „значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. В чл. 141 от ЗПКОНПИ е визирано, че по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Имуществото трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Имущество, което не се намира в патримониума на проверяването лице в края на релевантния период, не може да се отнема от него – при условие, че се намира у свързани лица, подлежи на отнемане от тях. В случай, че в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но същото или част от него не е налично или е отчуждено, подлежи на отнемане равностойността му към този момент. Не може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице – такова, което не е негово притежание в края на релевантния период. Ответниците по исковете не трябва да доказват, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичане на този период. Възмездното отчуждаване на имущество през изследвания период е от значение при наличие на разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването – при по-висока придобивна стойност ще е налице разход, а при по-висока стойност при отчуждаването – доход. Заключение дали този приход е законен се прави след преценка за наличието или липсата на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. При претенция за отнемане на имущество от лица, свързани с проверяваното лице при условията на съпружеска имуществена общност, техният доход и други източници на финансиране се прибавят към дохода на проверяването лице. При предявяване на иск против лица, свързани с проверяваното лице, които не са в режим на съпружеска имуществена общност с него, техният доход след приспадане на средствата за издръжка на семейството им, се взема предвид отделно за придобитото от тях имущество за съответния период. При установяване, че те са разполагали с достатъчно средства за придобиване на имуществото за своя сметка, не може да се предполага, че придобитото е за сметка на проверяваното лице. С оглед формирането на извод, че наличното в края на изследвания период имущество е незаконно придобито, е необходимо неговата придобивна стойност да превишава с повече от 150 000 лв. (§ 1, точка 3 от ДР на ЗПКОНПИ) сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на изследвания период, и неговите доходи за същото време, след приспадане на направените разходи за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство, като се отчитат непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото, други факти и обстоятелства от значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на неговото придобиване. Имуществото, извън посоченото, е законно придобито. По-натам в мотивите си апелативният съд е приел и следното: Имуществото, което подлежи на отнемане по реда на ЗПКОНПИ, трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Имущество, което не се намира в патримониума на проверяването лице в края на релевантния период, не може да се отнема от него – при условие, че се намира у свързани лица, подлежи на отнемане от тях, при наличие на предвидените в закона предпоставки. Не може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице – такова, което не е негово притежание в края на релевантния период. Внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, не подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни чрез включването им в имуществото на ответниците при определяне на размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (респ. § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ-отм.). Тези суми само са „преминали“ през имуществото през проверявания период – били са разходвани, без да е доказано да са вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество (при условие, че са вложени за придобиването на такова имущество, то подлежи на отнемане или неговата равностойност при отчуждаването му в предвидените от закона случаи и то само при наличие на значително несъответствие по смисъла на специалния закон). Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице – не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през проверявания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Парите могат да бъдат предмет на отнемане като родово определени вещи, поради което не се отнемат при липса на съответните парични значи. При така изложените съображения и след като е посочил по отношение на кои суми и по кои банкови сметки на ответниците, по делото не се твърди и не се установява тези суми да са налични, въззивният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин тези суми да се намират в държане на ответниците към момента на депозиране на исковата молба в съда и понастоящем. В тази връзка са изложени и следните съображения: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него такива – касае се за техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и извършването на преводи тези вземания се погасяват и престават да са част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията при възникване на такива в резултат на осъществените преводи. При условие, че същите са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на регламентираните в закона предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период. Ответниците не носят тежестта да установяват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени за придобиване на друго имущество или за погасяване на задължения, както и потребяването, изоставянето, обезценката (в това число повреждане или изхабяване) на придобитото имущество. При условие, че в края на изследвания период съответното лице притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (с изключение на случаите на кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждено по противопоставим на държавата начин, се отнема неговата равностойност към този момент. Парите могат да бъдат предмет на отнемане като родово определени вещи, поради което се отнемат при наличност съответните парични знаци. Разпоредбите на ЗПКОНПИ за отнемане на паричната равностойност се отнасят за имущества, оценими в пари – отнема се паричната равностойност на вещите при невъзможност за отнемане на последните. Парите не могат да се заместят от самите себе си. Правилото е приложимо в хипотезите, при които от имуществото на проверяваното лице не може да се обособи отделна част, подлежаща на отнемане; в случаите, когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да се отнеме поради прехвърлянето му чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или липсва в патримониума на проверяваното лице по причини, за които проверяваното лице отговаря. При отсъствие на имуществото поради обстоятелства, които не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, не може да се отнема паричната равностойност на същото. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през имуществото на проверяваното лице, но неналични към датата на предявяване на иска, тъй като в закона не е регламентирата такава възможност. Тези суми не са релевантни при формирането на заключение за наличие на значително несъответствие. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични при неустановено трансформиране на същите в реални активи или наличието им по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145, чл. 146 от ЗПКОНПИ, респ. в тяхно държане, не попадат в предметния обхват на закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да се третират като преминали през патримониума на проверяваното лице. Не може да се отнеме равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице – не е в негово притежание в края на изследвания период – не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през проверявания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Имуществото трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да са направи извод относно сумата 635 400 лв., по отношение на която ищцовата комисия поддържа, че представлява направени от ответника лични вноски, върнати от „Олд трейд“ ООД, същата да е внесена по банкова сметка на ответниците и да е налична към момента на предявяване на исковете, или да се намира в тяхно държане. По-натам въззивният съд е приел, че съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане и данните по делото, наличното в края на изследвания период имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито и се претендира отнемането му, съставлява три леки автомобила и и налична сума по банкова разплащателна сметка (подробно описани), както и че това имущество е на общата стойност 22 042.44 лв. По изложените преди това съображения, съдът е намерил, че стойността на имуществото, което не е налично в края на изследвания период (преминали суми през банкови сметки, включително внесени от трети лица; както и предоставената сума от 635 400 лв. в заем на „Олд Трейд“ ООД, върната на проверяваното лице), не следва да се отчита при изчисляване на общата стойност на наличното в края на изследвания период имущество с оглед формиране на заключение за наличие или липса на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. По-натам апелативният съд е изложил съображения, че основна предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е същата. Отнемането може да се осъществи при условие, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и увеличението надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (съответно в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ-отм.) размер. Въпросът дали съответният доход има законен характер подлежи на изследване едва след установяване на такова превишение. В тази връзка въззивният съд е посочил, че липсват данни за общата стойност на притежаваното от ответниците в началото на проверявания период имущество, но с оглед придобитите имущества през изследвания период не може да се формира извод, че към края на периода ответниците притежават имущество, чиято стойност да е над 150 000 лв., което да може да е предмет на отнемане по предявените искове по реда на чл. 153 от ЗПКОНПИ. За мотивиране на горния решаващ извод, в обжалваното решение е прието и следното: Доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците през проверявания период са общо в размер 86 303.37 лв., а обичайните и извънредни разходи – 142 708.99 лв. Следователно не се установява ответниците да са имали през проверявания период „нетни доходи” по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като разходите надвишават доходите, приходите и източниците на финансиране с 56 405.62 лв. Стойността към момента на предявяване на исковете на наличното в края на изследвания период имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито и се претендира отнемането му, е 22 042.44 лв. Разходите на проверяваното лице и неговото семейство надвишават доходите, приходите и източниците на финансиране през проверявания период с 56 405.62 лева – липсват „нетни доходи”. Не е доказано „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (респ. § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ-отм.) – размер на несъответствие между имуществото и нетния доход, което да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Наличното в края на изследвания период имущество не надвишава със 150 000 лв. нетния доход на проверяваното лице и съпругата му (какъвто те нямат) за целия период на изследване. Въззивният съд е изложил и следните съображения: На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежат парични средства, които са налични – такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства), държат се от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр, и съществуват останалите условия на закона за тяхното отнемане. В хипотезата, при която тези средства не са налични – изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не могат да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е налично, а на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично посочени в ЗПКОНПИ. Относно паричните суми като част от имуществото на проверяваното лице и членовете на семейството му е неприложима разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ. Не може да се претендира отнемане на парични суми, преминали през банковата сметка на лицето; дадени в заем и върнати суми, неналични към датата на завеждане на иска за тяхното отнемане. Тежестта на доказване на факта, че съответните суми са налични, е на комисията-ищец. Съдът е посочил и че от изложеното е видно, че с оглед установяването на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е без значение какви имуществени блага са постъпвали в патримониума на ответниците през изследвания период, след като те не са налични в края на същия. Преминаването на тези активи през патримониума на ответниците има значение само доколкото някои от тях са налични в края на релевантния период – ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на проверявания период. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Подлежи на установяване наличието или липсата на „значително несъответствие” между имуществото и нетните доходи на проверяваното лице за целия изследван период, а не през отделните години от последния. Апелативният съд е изтъкнал и че първостепенният съд е указал на ищцовата комисията, че носи тежестта да докаже наличието на „значително несъответствие” по смисъла на чл. 107, ал. 2, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, което не е сторено. В заключение въззивният съд е посочил, че намира предявените по делото искове за неоснователни и недоказани. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените съображения в мотивите към обжалваното въззивно решение, правните въпроси, посочени в изложението към касационната жалба на КПКОНПИ (макар и недотам прецизно формулирани), са обуславящ правните изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 15.10.2021 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане са следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В предметния обхват на тези въпроси попадат правните въпроси, посочени в изложението на комисията-касатор. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение, като преди постановяването на такова, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение