Определение № 101 от 17.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 643/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Ф. Ф. срещу Решение № 128 от 22.03.2010 год. по гр.д. № 145/2010 год. на Р. окръжен съд с което е потвърдено Решение № 163 от 27.11.2009 год. по гр.д.№ 4817/2009 год. на Р. районен съд. Произнасяйки се по предявен на 07.08.2009 год. от [фирма] срещу И. Ф. иск с правно основание чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.35 т.2 от Наредба № 18/2004 год. за задължителното застраховане, първоинстанционният съд го е уважил изцяло за сумата 6000 лв. Сезиран с въззивната жалба на Ф., съставът на РсОС е потвърдил първоинстанционния акт. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 по отношение на обуславящия въпрос: " Може ли да бъде разгледано и уважено регресно притезание на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" към виновния водач на основание чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.35 т.2 от Наредба № 18/2004 год. за задължителното застраховане, в случай, че искът е предявен при действието на КЗ, макар, че ПТП е настъпило на 18.10.2005 год. при действието на Закона за застраховането. ". По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация [фирма] в който се сочи, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Подържа се и евентуалното становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение с оглед произнасяне по формулирания от касатора въпрос е следното: По формулирания въпрос наистина липсва задължителна съдебна практика относно това, кой е приложимият закон и съдебният състав счита, че по отношение на този въпрос е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по т.2, възлизаща на 120 лв. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.