Определение № 2653 от 27.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 778/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор В. П., против въззивно решение № 920/07.08.2024г. по в.гр.д.№ 3411/23г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Комисията срещу П. Ц. В. и А. С. И. иск по чл. 153, ал.1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 17 900 лева. Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че въззивният съд превратно е кредитирал свидетелските показания по отношение на извършените от ответника В. разходи за задгранични пътувания и така необосновано е отказал да включи в разходите за нуждите на икономическия анализ пълния размер на сумата 190 771, 67 лева, изчислена от вещото лице като разход за задгранични пътувания съгласно Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина. Сочи да липсва произнасяне по конкретно оплакване във въззивната жалба, касаещо отчитането на преминалите през патримониума на ответниците парични суми при определяне на нетния им доход, а извода на първоинстанционния съд да не се отчитат като разход при изчисляване на нетния доход внесените по банкови сметки на каса от ответниците и от трети лица суми, определя като неправилен. В контекста на посочените оплаквания в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието на чл. 280, ал.2, предл.второ ГПК – недопустимост на въззивното решение, предвид липсата на произнасяне по конкретно оплакване за неправилност във въззивната жалба, както и на основанията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 172 ГПК, и на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието получените парични суми по банкови сметки на проверяваните лица и свързаните с тях лица с неустановен законен източник, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ Насрещните страни по жалбата – ответниците П. Ц. В. и А. С. И., чрез адв. К. Т., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорват касационната жалба. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е отговорил на част от оплакванията по въззивната жалба на ищеца КОНПИ - във връзка с разходите за задгранични пътувания и за наличното в края на проверявания период имущество, като първото е счел за неоснователно, приемайки, че свидетелските показания по делото, които е кредитирал, изключват приложението на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за определяне на разходите на ответниците за задгранични пътувания, а второто – за основателно, но без значение за извода за липса на значително несъответствие. Така, при непроменена фактическа обстановка, съгласно която: общият размер на доказаните по делото законоустановени доходи, приходи и източници на финансиране за проверявания период възлиза на 116 950,81 лв.; общият размер на доказаните обичайни и извънредни разходи за изследвания период възлиза на 226 738,30 лв., а наличното в края на изследвания период имущество е на обща стойност 31 227 лв., потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил решаващия извод в него за липса на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Противно на виждането на касатора, непроизнасянето по конкретно оплакване по въззивната жалба във връзка с правилността на първоинстанционното решение не прави въззивното решение недопустимо. Пропускът на въззивната инстанция да обсъди доводите на въззивника, касаещи отражението на преминалите през патримониума на проверяваните лица парични суми в икономическия анализ за определяне на нетния доход, опорочава правилността, а не допустимостта на въззивното решение, поради което основанието на чл. 280, ал.2, предл.2ро ГПК, на което единствено се позовава касаторът, не е налице. Касаторът не е поставил въпрос за задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните като такъв по чл. 280, ал.1 ГПК и не се позовава на някое от основанията по т.1-3 на чл. 280, ал.1 ГПК за него, поради което същият е извън рамките на дължимата от касационната инстанция проверка. Във връзка с горното, последният въпрос на касатора – представляват ли разход за нуждите на икономическия анализ получените от проверяваните лица парични суми, които не са налични в края на проверявания период – не е обуславящ изводите на въззивния съд, защото не е обсъждан от него. Следва обаче да се отбележи, че предвид безспорните фактически констатации по делото, че стойността на наличното имущество е 31 227 лева, а нетният доход е отрицателна величина, за решаващия извод за липса на значително несъответствие е без значение каква е конкретната отрицателна стойност на нетния доход. Съгласно даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение в решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV г.о. на ВКС, нетният доход по §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите (т.нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. По тази причина, когато нетният доход е отрицателно число, не може да се добави към стойността на наличното имущество, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ. Или, независимо с колко разходите на ответниците превишават приходите им пред проверявания период, щом наличното им имущество в края му е под 150 000 лева, няма значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Предвид гореизложеното, въпросът на касатора за приложението на чл. 172 ГПК няма самостоятелно значение за изхода на спора, доколкото същият се поставя в контекста на оплакването, че стойността на разходите на ответниците за задгранични пътувания е по – висока от приетата от съда. По –високият размер на разходите в случая означава по – голяма отрицателна стойност на нетния доход, а това, както се поясни по – горе, е без значение за преценката налице ли е значително несъответствие. В обобщение, няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на ответниците се следват сторените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1350 лева. Така мотивиран, настоящият състав