Определение № 755 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. М. К., С. М. К., Ш. Д. К., Е. М. Ю., чрез пълномощника им адвокат Н. П., срещу въззивно решение №242 от 28.10.2010г. по гр. дело № 428/2010 г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно приложението на чл.288,ал.1 ГПК/отм./., които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата - основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са: как следва да се извърши делба при комбинирана съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване а в делбената маса е налице повече от един имот- чрез изнасяне на имота на публична продан или чрез възлагането му в общ дял на преживялата съпруга и три дъщери на основание чл.288,ал.2 и ал.3 ГПК/отм./ Ответниците по касация Р. М. К. и С. Д. К. не изразяват становище по жалбата в срока по чл.287,ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №95 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 229/2009г. на районен съд - Д., с което по реда на чл.348 на публична продан е изнесен допуснатият до делба подробно описан недвижим имот: пл.№190,кв.17 с площ 592 кв.м. по ПУП, заедно с построените в него жилищна сграда полумасивна на два етажа със застроена площ 42 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 45 кв.м. при квоти 7/12 ид.ч. за Ш. Д. и по 1/12 ид.ч. за останалите съделители. В. съд е приел, че предмет на делбата е недвижим имот, който е неподеляем съгласно неоспорената техническа експертиза, чл.40,ал.1 ЗУТ чл.110 от наредба №7/22.12.2003г. Д. имот съгласно т.8 ТР№1/2004г., ОСГК, ВКС представлява комбинираната /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване. Възникналата в резултат само на наследяване съсобственост попада под разпоредбите на чл.288,ал.3 ГПК /отм./,респ.чл.349,ал.2 ГПК.При нито една хипотеза на смесена съсобственост съдът не може да извърши делба чрез възлагане на делбения жилищен имот. К. се позовават на дадено решение по повдигнатите въпроси в противоречие с практиката на ВКС като същевременно считат, че е налице противоречиво решаване на тези въпроси. Приложените решения №67/1985г., ОСГК и решение № 230/2009г. по гр.д.№6323/2007г., ВКС, ІІІ г.о. не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Първото е обявено за изгубило сила с ТР№1/2004Г., ОСГК /т.4/. Второто не дава противоречиво решаване на поставениите въпроси, тъй като разглежда хипотеза на възлагане на жилищния имот на съделител с правата по чл.288,ал.3 ГПК /отм./, какъвто не е разглежданият случай. Освен това даденото от въззивния съд решение не противоречи, а е в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР№1/2004г., ОСГК. Съобразно разясненията в това ТР и влязлото в сила решение по допускане на делбата, въззивният съд е преценил като комбинирана съсобствеността, което не се оспорва и от касаторите, поради това, че е възникнала в резултат на повече от един юридически факт –прекратена СИО и наследяване. Доколкото с възприетото в същото ТР становище, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.288,ал.3 ГПК/отм./, сега чл.349,ал.2 ГПК, то при нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл.288,ал.3 ГПК /отм./, респ.чл.349,ал.2 ГПК. В. съд е съобразил цитираната задължителна съдебна практика за да отхвърли така заявеното искане за възлагане на имота в общ дял на група съделители - преживялата съпруга и дъщери, без съгласие на останалите. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.