Определение № 648 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2428/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, `ЕИК[ЕИК] срещу определение № 513 от 03.08.2022 г. по т. дело №444/22 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 83/11.05.2022 г. по т.д. № 102/21 на ОС-Силистра, с което е била върната въззивна жалба вх. №648/14.03.2022 г. на същия жалбоподател срещу решение №10/15.02.2022 г., постановено по същото дело. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът е върнал въззивната жалба без да са налице основания за това. Ответникът по настоящата частна жалба не изпраща отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени настоящата ЧКЖ като редовна и подадена в срок срещу подлежащо на касационен контрол определение, приема следното: За да постанови обжалваното, пред настоящия състав на ВКС,ТК, Първо т.о., определение въззивният съдебен състав е изложил следните съображения: Във връзка с подадена въззивна жалба вх.№ 648 от 14.03.2022г. от страна на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу постановеното по търг.дело № 102/21г., по описа на ОС-Силистра решение е било постановено разпореждане № 105 от 14.03.2022г., с което на основание чл.262 ал.1 от ГПК на страната е указано в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата за въззивно обжалване държавна такса и в същия срок да представи доказателства за това в деловодството на съда. С обжалваното определение № 83 от 11.05.2022г. първоинстанционният съд е върнал на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК въззивната жалба, поради неизпълнение в срок на дадените на застрахователя указания. Въззивният съд се е позовал на извършена от него проверка по преписката по частната жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба, по въззивната жалба на другата страна, по която на 30.03.2022г. е постъпил отговор от застрахователя – частен жалбоподател и в електронното дело по система ЕИСС, при която въззивният съд не е констатирал прилагане по делото на платежно нареждане от 25.03.2022г. за внесена сума по сметка на АС – Варна в размер на 200 лева. Липсвала и молба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, депозирана по делото в изпълнение на дадените указания с разпореждане № 105 от 14.03.2022г., връчено на адресата на 25.03.2022 г. В отговора на въззивната жалба на другата страна, постъпил в съда на 30.03.2022г., също нямало отбелязване, че с него се прилагат доказателства за внесена държавна такса. С оглед на така установеното съставът на въззивния съд е счел, че ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в указания му едноседмичен срок не е отстранило констатираната нередовност на въззивната жалба, а именно не е представил доказателства за внесена държавна такса по делото. По депозираната пред САС частна жалба е приложено платежно нареждане, сочещо че на 25.03.2022г., жалбоподателят е извършил в срок плащане на изискуемата държавна такса. Това обаче, според въззивния състав на ВАС, не обуславяло извод за неправилност на определението на ОС-Силистра, доколкото изричните указания на съда са били в посочения от него едноседмичен срок да се представи и документ за внесената държавна такса. Последното, според съда, е обусловено от обстоятелството, че съдът няма възможност да узнае, че таксата е внесена ако не се представят надлежно доказателство за това. Ето защо, доколкото изричните указания на ОС-Силистра не са били изпълнени, правилно - в съответствие с разпоредбата на чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил нейното връщане. В изложението към настоящата ЧКЖ, жалбоподателят е формулирал три въпроса, които се свеждат до това, кой факт е релевантният за изпълнение на задължението за внасяне в указания от съда срок на държавна такса и следва ли да се счете, че това е самият факт на внасянето, ако доказателството за последното не е достигнало до съдебния състав по неизвестна причина за това. Като основание по чл.280 ал.1 ГПК се сочи противоречие в отговора в обжалваното определение с посочената практика на ВКС: Опр №48/05.02.2016 по ч.гр.д. № 358/16 на ВКС,Трето гр.о., Опр. по гр.д. № 182/2009 на Второ гр.отд. и Опр. по ч.т.д. №321/2011 на Първо т.о. В цитираната практика се приема, че с внасянето в срок на указаната сума като държавна такса по обжалване на съответния съдебен акт задължението на жалбоподателя следва да се приеме за изпълнено като вносният документ служи само за установяване на този факт. Ето защо, когато в самото производство по обжалване на разпореждането за връщане на жалбата, своевременното внасяне на държавната такса се докаже, то въззивният съд следва да го зачете, като отмени разпореждането на администриращия жалбата съд за връщане на жалбата. В настоящия случай, към самата ЧЖ, с която е обжалвано разпореждането на СОС за връщане на ВЖ вх. №648/14.03.2022 г. са представени освен вносен документ за своевременно внасяне на самата държавна такса на 25.03.2022 г. и известие на „Български пощи“ ЕАД за доставянето на вносния документ на 30.03.2022 г. в ОС-Силистра/ л. 9 от преписката пред ВАС/, поради което и обжалваният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, ведно с потвърденото с него определение за връщане на ВЖ, като преписката по делото се върне на ОС-Силистра за администриране на въззивнната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение