Определение № 377 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1327/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2, изр.втро ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 105 от 25.03.2014г. по т.д.№ 720/2014г. на І т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на застрахователя срещу Решение № 1717 от 24.10.2013г. по гр.д.№ 1390/2013г. на Пловдивския ОС. В обжалваното определение съставът на ВКС е съобразил, че е предмет на спора е заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско на МПС”, както и обстоятелството, че делото е търговско с цена на иска под 10 000лв.- под определения в чл.280,ал.2 ГПК минимум, поради което касационното производство е недопустимо. С частната жалба се иска отмяна на определението. Поддържа се, че пред предходните инстанции делото е образувано и разглеждано като гражданско, без да са приложени правилата на глава 32 ГПК –тези за производството по търговски спорове, както и че в диспозитива на решението на окръжния съд е посочена обжалваемостта му пред касационната инстанция. Отговор на частната жалба не е постъпил. Частната жалба е неоснователна. Застрахователният договор, който е основанието на спора за заплащане на застрахователно обезщетение е абсолютна търговска сделка –чл.1,ал.1, т.6 ТЗ, което определя и търговския характер на спора. Ирелевантен за този извод е обстоятелството под каква сигнатура е било образувано делото пред първоинстанционния и въззивния съд и дали е приложена уредбата за производство по търговски спорове. Неправилното посочване в диспозитива на обжалвания акт, че подлежи на касационно обжалване не създава основание за упражняване на такъв контрол. Касационната жалба е била подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт –чл.280,ал.2 ГП и изводът за нейната недопустимост е законосъобразен. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение: