Определение № 358 от 10.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 642/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. П. и И. К. Й., [населено място] срещу решение № 697/11.10.2010г., постановено по гр.д.№ 720/09г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 15/29.06.2007г. по гр.д.№ 402/05г. на Старозагорския окръжен съд и са отхвърлени исковете на касаторите против Д. Р. Т., Ю. С. П., Н. Д. Ш., Д. С. Ш., Ю. Л. Й. и Т. Л. П. за заплащане на сумите: съответно от 55163 лв., частичен иск от 193070 лв. и от 52192 лв. частичен иск от 193070 лв., представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица] на сумите от 18702.31 лв. и съответно 17695 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 15.09.2002г. до 05.05.2005г. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците оспорват жалбата. Депозирали са частни жалби срещу определение № 191/31.01.2011г. за изменение на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен на 24.03.1998г. договор за строителство на жилищна сграда, като за съсобствениците на дворното място са разпределени конкретни строителни обекти, а ищците – настоящи касатори ще придобият собствеността върху останалата част от сградата – пет апартамента, три гаража и два магазина. Съобразно с договора съсобствениците на дворното място са поели задължение да учредят на строителите – ищци право на строеж. Ищците са построили сградата, но тъй като не са осъществили правата си по предварителния договор и договорът е развален, претендират заплащане на направените разходи и вложените средства в строителството. Исковете са отхвърлени поради заявеното искане за солидарно осъждане на ответниците. Изложени са съображения, че отговорността е разделна, тъй като не е установено договорно или законно основание за солидарност. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос за прилагането на разпоредбата на чл.128, ал.2 ГПК /отм./ е от значение за правилността на решението, като няма характер на значим правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорите на втория и на четвъртия въпроси относно възможността съдът да определи размера на обогатяването на всеки един от ответниците по реда на чл.130 ГПК /отм./ и за постановяването на общ или отделен диспозитив спрямо ответниците са обусловени от отговора на поставения трети въпрос, а именно: “При искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, предявяването и поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност за ответниците, съставлява ли нередовност на исковата молба и следва ли същата да бъде отстранявана по реда на чл.100, ал.1 ГПК /отм./?”. По този въпрос съществува практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, както и определение по чл.274, ал.3 ГПК, които са задължителни за съдилищата съгласно ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ !809г. на ОСГТК: Решение № 69/08.02.2011г. по гр.д.№ 44/10г. ІV г.о., Решение № 71/28.02.2011г. по гр.д.№ 1025/10г. на ІІІ г.о., Решение № 80/22.02.2011г. по гр.д.№ 941/10г. на ІІІ г.о. и Определение № 120/06.03.2009г. по ч.гр.д.№ 2350/08г. на ІV г.о. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторите следва да внесат държавна такса, както следва: П. Х. П. в размер на 1477.31 лв. и И. К. Й. в размер на 1397.74 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд