Определение № 601 от 27.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 956/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба на О. А. А. срещу определение № 230/24.03.2023 г. по в. ч. т. д. № 180/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение на Окръжен съд Варна за оставяне без уважение на молба с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението и моли то да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира въпроси, които счита за включени в предмета на спора и обуславящи произнасянето на въззивния съд. Въпросите са следните:

1. „При нормално проявена грижа и добросъвестност възможно ли е да се предвиди внезапно влошаване на състоянието с пикови моменти през некратък период от време?“

2. „Необходимо ли е времетраенето на състоянието да засяга само и единствено границите на процесуалния срок или части от него – начало, среда, край - или може да обхваща по-дълъг период от време?“

3. „На кого принадлежи преценката за предприемане на процесуални действия?“

4. „Обосновава ли влошаването на здравословното състояние скъсяването на срока за процесуални действия?“

5. „Какви са критериите за внезапност, непреодолимост и продължителност на непредвидими обостряния на заболяването, които да квалифицират адекватната и своевременна процесуална дейност като обективни състояния?“

6. Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като обоснове разрешението на въпроса след като постанови кои факти и обстоятелства приема за доказани и кои не.

По отношение на тези въпроси касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешаването им в отклонение от практика на ВКС, обективирана в определение № 707/2012 г. по ч. т. д. № 501/2013 г. на т.о., определение № 228/2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г. на II г.о., определение № 4282/2022 г. по ч. гр. д. № 4183/2022 г. на I г.о., решение № 236/20.01.2020 г. по гр. д. № 4551/2015 г. на IVг.о. и решение № 272/20 г. по гр. д. № 924/19 г. на IVг.о., решение № 299/2014 г. по гр. д. № 7298/2013 г. на IV г.о., решение № 173/2020 г. по гр. д. № 7298/2013 г. на IV г.о. на ВКС.

Ответникът И. А. А. оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Излага съображения, че не са налице основанията за факултативен достъп до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното в настоящото производство определение състав на Апелативен съд Варна е потвърдил определение на Окръжен съд Варна, споделяйки мотивите на първостепенния съд, че пропускането на срока за подаване на отговор не се дължи на внезапни и непредвидени обстоятелства, а се дължи на персистиращо заболяване, което се проявява във времето с различни симптоми. Отделно от това, в мотивите е посочено, че внезапното влошаване на състоянието на молителя е проявено в края на срока и той е могъл да организира защитата си в предходно изтеклите тринадесет дни от срока. Пречка за възстановяване на срока за подаване на отговор според въззивния съд е и възможността страната да поиска неговото удължаване по аргумент от чл. 64, ал. 3 ГПК и чл. 63 ГПК.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Настоящият състав на съда намира за неосъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на първите четири въпроса. Въпроси втори и трети са хипотетично зададени и не кореспондират с мотивите на въззивния съд. Въпрос четвърти изобщо не е обусловил произнасянето на апелативния съд, защото в определението не е формиран извод, че влошеното здравословно състояние на страната води до промяна в продължителността на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК. Въпрос пети е изцяло неясен и непрецизно формулиран, но касационната инстанция няма задължение да го преформулира, така че да добие съдържание, годно да обуслови достъп до касация. Първият въпрос също не може да обуслови достъп до касация, тъй като съдът не е отрекъл наличието на внезапно влошаване на състоянието на молителя, а е подчертал факта, че заболяването му е хронифицирано и състоянието на стенокардия и предсърдно мъждене е персистиращо, отделно е посочил, че внезапното влошаване се е случило в края на срока и ответникът е имал на разположение тринадесет дни, в които е могъл да организира защитата си по подготовка на отговор. Този извод на съда изцяло кореспондира с практиката на касационната инстанция, обективирана в определение № 356/30.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4506/2014 г. на II ГО и определение № 39/27.03.2014 г. на III ГО, която се споделя от настоящия състав. С цитираните определения е прието, че особено непредвидено обстоятелство може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което страната не е била в състояние да извърши процесуалното действие. Това препятствие трябва да не е краткотрайно, съответно да не може да бъде преодоляно в течение на срока. Действително, от установените по делото факти, сочещи влошаване здравословното състояние на ответника и жалбоподател в настоящото производство, може да се направи извод, че пропускането на срока за депозиране на отговор е било в резултат обостряне на хроничното му заболяване, което не може да се третира като непреодолима пречка за предприемане на действия по подготовката на отговор. Последната изисква полагането на по-голям обем усилия, съответно планиране на по-дълъг период от време за пълноценно осъществяване на това процесуално действие, поради което обострянето на хроничните неразположения на жалбоподателя в последния ден от срока не може да бъде приравнено на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които страна не е могла да преодолее.

Поради изложеното следва да бъде отказан достъп до касационна проверка за законосъобразност на атакуваното определение.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС