Определение № 169 от 13.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 1966/08.02.2016 год. на [фирма] представлявано от Управителя М. Л. и М. Д., заявена чрез адв. М. Р. - АК С. З. срещу въззивно Решение II-123 от 14.12.2015 година по гр. възз.д. Nо 1693/2015 година на OС- Бургас. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 98 от 03.07.2015 год. по гр.д. Nо 1063/2014 год. на РС Несебър по отхвърления иск за собственост на основание чл. 108 ЗС на самостоятелни обекти с идентификатор 61056.501.442.1.44 и 61056.501.442.1.86 по КККР на [населено място], [община], к/с „К. о. м.“. За да постанови решението си, въззивният съд е възприел тезата и на първата инстанция, че обектите са разпоредени валидно и не може да се поддържа теза за нищожност поради неадекватност на престациите въпреки значителната разлика между продажна цена и данъчна оценка на имотите. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса осъществено ли е основанието по чл. 26 ал.1, предл. трето ЗЗД когато цената на продадения имот е приблизително 7 пъти по ниска от пазарната ? с довод, че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие Решение Nо 615 от 15. 10. 2010 год. по гр.д. Nо 1208/2009 год. на ВКС- III г.о., Решение Nо 934 от 13.09.2010 год. по гр.д. Nо 3657/2008 год. на ВКС-IV г.о. Решение Nо 277 от 26. 01. 2015 год. по гр.д. Nо 1962/2015 год. на ВКС- III г.о./ неотносимо, липса на еквивалентност по предварителен договор,/ като е налице и основание за допускане на касационно обжалване поради противоречиво разрешаване от съдилищата – т.е. и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с оглед на представените влезли в сила Решение Nо 145 от 26.06. 2013 год. по гр.д. Nо 554/2012 год. на ОС-Ловеч, Решение от 10. 10. 2011 год. по В.гр.д. Nо 1164/2011 год. на ОС- Бургас и останалите цитирани решения на др.окръжни съдилища. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 2980 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: какъв следва да бъде размерът на отклонение между продажната цена и действителната пазарна цена на недвижим имот за да се приеме, че е налице нееквивалентност на престациите по една сделка и как следва да се преценява съотношението между данъчна оценка и действителна пазарна цена на един недвижим имот, при преценка за наличието на еквивалентност в насрещните престации по една сделка ? с довод, че произнасянето на ВКС по тези въпроси е необходимо с оглед на еднаквото и точното прилагане на закона. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация И. Т. чрез адв.Б. Т.- АК Б. и адв.М.Б.- АК Б. с наведени обстойни доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, респ. по наведените доводи за неточно прилагане на закона и допуснати процесуални нарушение при постановяване на обжалваното въззивно решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразно чл. 280 ал.2 т 1 –предл. последно ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима – за подаването и е спазен срока по чл.283 ГПК и се касае до обжалвано въззивно решение по вещен иск. След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 т.2 и/или т.3 ГПК. Некоректно е в производството по чл. 288 ГПК, като неотменен етап на касационното производство свързан с подбора/ селекцията/ за допускане на обжалваните въззивни решение до касационен контрол едновременно по един въпрос да се поддържат като основания по чл. 280 ал.1 ГПК съответно т.1 и т.2. При безспорно постановена, непротиворечива съдебна практика на ВКС –в случая с решения, постановени по чл. 290-293 ГПК, обстоятелството, че все още има окръжни съдилища, които не я прилагат, да се поддържа довод от необходимостта за уеднаквяване – арг. от чл. 291 ГПК. С посочените решения по чл. 290 ГПК, съставите на ВКС са уеднаквили противоречивата практика на окръжните съдилища, посочили са каква е правилната практика, поради което не се налага ново произнасяне. Доколкото с пространното си изложение - обосновка на изведените въпроси следва да се приеме, че същите / макар и посочени като въпрос 1, 2 и 3 / по естеството си поставят акцента на приложение на чл. 26 ал.1 предл.3 ЗЗД, настоящият състав намира, че няма основание да се допусне касационно обжалване. В практиката си съставите на ВКС приемат, че „добрите нрави“ е като философско-етична категория следва да се цени като обща правна категория на договорното право, приложима в гражданските и търговски правоотношения и съставлява комплекс от наложили се правила и норми, които защитават принципи и ценности, важими за правните субекти при сключване на договорите и тяхното значение е в интерес на обществото/ следвайки изцяло логиката на хипотезите, обхванати от разпоредбата на чл. 26 ал.1 ЗЗД/, поставен приоритетно и в синхрон с интереса на договарящите. В този аспект би било налице нарушение на „добрите нрави“ при сключване на двустранните възмездни договори, ако договореното е в нарушение на принцип на правото, чието спазване се гарантира от обективното право. Безсъмнение в практиката си/ в която насока са и представените съдебни решения по чл. 290 ГПК/ касационният съд приема, че в понятието за накърняване на добрите нрави попадат и хипотезите на липса на еквивалентност на престациите. Преценката за такава липса се базира по всяко конкретно дело на конкретно, безспорно установени факти за цената на сделката, за данъчната оценка на имота и за пазарната цена. Съпоставката на установените стойности и констатацията за разлика между цената на реализираната сделка и данъчната оценка или „пазарната цена“ не се приема еднозначно като липса на еквивалентност. Само доколкото липсата на еквивалентност би означавала грубо нарушен баланс на престациите/ т.е. тотален превес на интересите на единия от договарящите/ и незачетен обществен правопорядък, гарантиращ справедливостта като обществена ценност, то съдилищата правят извод за нарушаване на добрите нрави. В този аспект договорената продажна цена дори и да сочи на сериозни отклонения от стойностите по данъчна оценка, възприемана като паричен израз на вещното право и база за определяне на публични задължения на физическите лица към държавата, определена от държавата/ чл.3 ал.2 от Приложение 2 към ЗМДТ удостоверението за данъчна оценка / или средна пазарна цена, като динамична величина формирана във всеки един период на база търсене и предлагане, не може да обуслови еднозначно извод за нарушение на добрите нрави без да се обсъди в конкекста на доказателствата по делото и без извличане на действителната воля на страните по конкретния договор. Доколкото с обжалваното въззивно решение съдът е процедирал именно в този порядък на разсъждения за да приеме, че няма нарушен баланс на престации въпреки сочената от касатора разликата, то не може да се приеме тезата, че има произнесен правен въпрос/ а не касаещ доказателствата/, в противоречие с задължителна практика на ВКС. Ето защо и като счита, че е налице достатъчна съдебна практика на ВКС, изключваща нуждата от ново произнасяне по въпросите по приложение на чл. 26 ал.1 предл.3 ЗЗД, настоящият състав намира, че не е налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите 2 и 3 от изложението на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. С чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия