Определение № 1199 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 444/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ТЕЦ Б. дол“ АД срещу решение № 750 от 28.11.2022г. по в.т.д.№ 651/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1768/2019г. на Софийски градски съд. Касаторът е осъден да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ АД сумата 1 365 203.88лв. - сбор от дължими по силата на договор за продажба на студен резерв № 014/18.07.2016г. с доставчик ответника неустойки: на основание чл.22,ал.4 (поради наличие на неразрешено отклонение от зададена мощност на работещ блок за м. януари 2017г.) в размер на 1 310 934.91лв.; и на основание чл.22,ал.6 от договора (за неизпълнение на задължението по чл.3,ал.2 за месец януари 2017г. доставчикът да поддържа складови запаси от гориво, с цел да осигури непрекъсната работа на договорения студен резерв) в размер на 54 268.97лв., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон (чл.26,ал.1, предложение трето във връзка с ал.4 ЗЗД) при формирането на извода, че процесните неустоечни клаузи на чл.22,ал.4 и ал.6 от договора не са недействителни. Поддържа се и твърдение за нарушение на императивните норми на чл.20 и чл.20а ЗЗД като се посочва, че дори да се приеме че процесните клаузи са действителни, съгласно договореното между страните в чл.1 и чл.22 от договора, неустойките са дължими само в случаите на пълно неизпълнение от страна на доставчика, но не и в случаите, когато има частично неизпълнение, каквото е налице в процесния случай - пълно неизпълнение на задължението за осигуряване на зададена мощност е било налице само в отделни изолирани дни шести-девети януари 2017г. и 12 януари 2017г. Касаторът се позовава и на неправилно приложение на разпоредбата на чл.306 ТЗ и чл.81,ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че неоснователно съдилищата са приели, че настъпилите изключително неблагоприятни метеорологични условия, препятствали възможността за осигуряване на необходимото гориво и респ. производството на зададена мощност при активиран студен резерв, не представляват нито непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, нито случайно събитие по чл.81,ал.1 ЗЗД, и не изключват вината, респ. отговорността на дружеството. Поддържа се и оплакване на нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на оплаквания на въззивника. Наведени са и доводи за необоснованост и формиране на противоречиви мотиви относно същността на процесните неустойки; за липсващи мотиви и излагане на неотносими мотиви. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Към кой момент следва да се извърши преценката за действителност на спорните неустойки - към момента на сключването на договора или към момента на претендираното неизпълнение? при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК - твърди се противоречие на обжалваното решение с решенията на ВКС по т.д.№ 995/21 на 2 т.о., по гр.д.№ 1856/16 на 3 г.о. и с т.4 на ТР №1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС. 2/ „Следва ли да се приеме за действителна клауза на неустойка или неустойки, ако съдът е констатирал невъзможност да извърши преценка за тяхната действителност съобразно приложимите материални критерии за това?“ Освен противоречие с практиката на ВКС (чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК) по въпроса, касаещ действителността на спорните неустоечни клаузи, касаторът сочи и практика по приложението на чл.235,ал.2 ГПК относно процесуалното задължение на въззивния съд да формира собствени мотиви. 3/ „Може ли да се обоснове действителност на процесните неустойки като санкционни, предвид обстоятелството, че ответникът (длъжникът) не престира нищо?“ Чрез поставянето на този въпрос касаторът оспорва правилността на извода, че спорните неустойки имат и санкционна функция, поради което размерът й не е прекомерен като се позовава на приетото от САС, че санкционният характер на неустойките е следствие от това, че длъжникът не престира нищо, за него е налице задължение само да има готовност да престира. Касаторът се позовава на противоречие на изводите на САС с решението по т.д.№ 861/2017г. на 1 т.о., както и на практика на ВКС по въпроса за връзката между размера на неустойката и стойността на задължението, което тя обезпечава (решенията по гр.д.№ 3238/18г. на 4 г.о., по т.д.№ 167/19г. на 1 т.о. и по т.д.№ 4386/13 на 2 т.о.). 4/ „По конкретния договор за каква форма на неизпълнение са уговорените неустойки по чл.22,ал.4 и ал.6?“ Касаторът посочва, че от една страна въззивният съд приел, че процесните неустойки са компенсаторни, т.е. такива, които се държат само при пълно неизпълнение, а от друга страна - че единствено само в хипотезата на пълно неизпълнение, процесната клауза ще е нищожна. Поддържа се, че тези решаващи мотиви на САС относно естеството на неустойките и формата на неизпълнение, за която са уговорени, са формирани в противоречие на практиката на ВКС по чл.20 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД и конкретно с решението по т.д.№ 704/21 на 2 т.о. Акцентира на довода си, че неустойките са уговорени за всеки отделен случай, а не като обща неустойка. Счита въззивното решение за постановено и в разрез с решението по гр.д.№ 50246/16г. на 3 г.о. на ВКС. 5/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички относими събрани по делото доказателства?“ Твърдението е, че съдът не е обсъдил релевирани оплаквания относно фактическите изводи на СГС, че от приетата по делото съдебна метеорологична експертиза и от разпита на вещото лице И. Г. е видно, че метеорологичните условия през процесния период са били изключително неблагоприятни и последиците от тях непреодолими; че ТЕЦ Б. дол е положил дължимата грижа, което е видно от показанията на свидетелите Б. и М.; че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е разполагал със съоръжения, които имат капацитет да поддържат положителна температура и това било достатъчно да не позволи замръзване на въглищата, респ. да осигури размръзване на същите. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с цитирана практика на състави на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. 6/ „Може ли съдът да не извърши (да откаже да извърши) преценка на действителността на неустоечна клауза с оглед противоречието й с добрите нрави, тъй като се затруднява да определи съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението?“ Поддържа се, че САС имплицитно е отговорил положително на този въпрос като е приел, че доколкото се затруднява да определи съотношението между размера на неустойките и очакваните от неизпълнението вреди, според касатора е достигнал до извод, че „не е длъжен и може да не извърши преценка за недействителността на неустоечните клаузи поради противоречието им с добрите нрави“. Позовава се на несъобразяване със задължителните указания, дадени в ТР №1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС. Изложени са и доводи за очевидна неправилност. Приложното й поле е обосновано с довода, че въззивният съд е отказал да приложи императивни правни норми - чл.26,ал.1,предл. трето във вр. с ал.4 ЗЗД и в частност е отказал да извърши преценка за нищожност на процесните клаузи поради противоречие с добрите нрави; с отказа на съда да изследва релевантните обстоятелства и да извърши преценка за действителност на процесните клаузи; поради неправилно приложение на нормите на чл.306,ал.2 ТЗ и чл.81,ал.1 ЗЗД; поради очевидни и съществени нарушения на процесуалните правила (необсъждане на надлежно релевирани твърдения и оплаквания, игнориране на наведени правни или фактически доводи и непроизнасяне по заявена и поддържана правна теза, което според касатора е особено тежък порок на решението). В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Исковата молба е основана на твърдението на ищеца, че с влязло в сила решение № 1709 от 08.07.2019г. по в. т. д. № 5631/2018 г. на САС е прието за неоснователно (поради отсъствие на компенсируемост/ликвидност) правопогасяващото възражение на „ЕСО“ за погасяване по силата на двустранен протокол за прихващане от 17.02.2017г. на вземането на „ТЕЦ Б. дол“ към „ЕСО“ за сумата 1 365 204.88лв. по фактура № 7839/31.01.2017г., с вземането за неустойка по чл. 22, ал. 4 и ал. 6 от договор 014/18.07.2016г. за продажба на студен резерв, и са уважени исковете на ищеца за заплащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на сумата от 1 365 204, 88лв., представляваща неплатен остатък по фактура №7839/31.01.2917г. за цена да предоставена на „ЕСО“ през м. януари 2017г. активна ел.енергия от активиран студен резерв. Ищецът е посочил, че е заплатил тази сума на „ТЕЦ Б. дол“, и тъй като начислената от него неустойка с Протокол за неустойка № 5 от 31.01.2017г. по чл.22,ал.4 и ал.6 от договора в общ размер от 1 365 204.88лв., не е погасена по силата на извършеното прихващане и е възстановена на ответника, то вземането на „ЕСО“ остава непогасено. Същото е предмет на предявения иск. Посочените в исковата молба обстоятелства са безспорни между страните. По делото е установено, че съобразно дефиницията по пар.1, т.59 от Правилата за управление на електроенергийната система, студеният резерв представлява резервът, който операторът и настоящ ищец изкупува под формата на разполагаемост на енергийните блокове на централата до включването им в паралел, които блокове не е планирано да работят постоянно, а операторът ги използва в случаи на дефицит. Съобразно т.48 от ДР на ЗЕ разполагаемостта е способност на производителя да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Измерва се във „ват по час" и производните единици. „ЕСО“АД като енергийно предприятие, осъществяващо пренос на ел.енергия въз основа на издадена лицензия, активира източник на студен резерв незабавно, след като установи, че електроенергийната система има недостиг на производствена мощност за покриване на потреблението. Студеният резерв се осигурява чрез сделки за закупуване на разполагаемост на енергийни блокове на дадена централа, какъвто е процесният договор. Смисълът на студения резерв е, ако големите централи не могат да осигурят необходимото количество, да се активира студеният резерв, който представлява резервът, необходим за преодоляване на дефицита и осигуряващ адекватност под формата на разполагаемост, за да гарантира енергийната система на страната при заплаха за енергийната сигурност. Установено е, че от 01.01.2017г. до 3.58ч. на 06.01.2017г. ответникът работи в търговски график, като определеният за студен резерв блок 2 на ТЕЦ-а е в престой. В 13.58ч. на 06.01.2017г. ищецът подава команда за активиране на студения резерв До 22.11ч. на 07.01.2017г., поради технически проблеми - пробив в икономайзер, блок 2 не успява да достигне изискуемата/проектна мощност, а е изведен от паралел и угасен (съгласно договора, блокът е следвало да достигне пълна мощност не по-късно от 00.00 ч. на 07.01.2017 г.). До 17. 00ч. на 11.01.2017г., включително и след ремонта на икономайзера, блок 2 не успява да достигне изискуемата проектна мощност. От 17.00ч. на 11.01.2017г., по искане на ответника, блок 2 е заменен с блок 3; от 17ч. на 11.01.2017г. до 24ч. на 28.01.201г., когато ответникът получава разпореждане за деактивиране на студения резерв, се установява практически перманентно неизпълнение (с малки изключения) от страна на ответника на изискуемата мощност, респ. на изискуемото производство на електроенергия от студен резерв. С подадената въззивна жалба ответникът е въвел в предмета на спора пред САС заявените пред СГС защитни позиции за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави; довода че двете неустойки компенсират идентичен интерес на кредитора; че неправилно не е уважено възражението му по чл.306 ТЗ и чл.81 ЗЗД, твърдейки, че вещите лица и разпитаните свидетели са установили полагането на дължимата грижа. За неоснователно САС е счел твърдението на въззивника за неправилно присъдена сумарна неустойка. Изложено е, че първоинстанционният съд е индивидуализирал основанието и размера на всяка една от исковите претенции, като само е посочил техния общ размер. Съставът на САС е споделил извода, че процесните неустойки са уговорени за различни форми на неизпълнение - обезпечават различно по вид дължимо изпълнение и имат подчертано санкционен характер, който е допустим с оглед автономията на договаряне. Анализирано е, че процесният договор за студен резерв има ясно определен предмет в чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 19, ал. 1 - ищецът закупува нетна разполагаемост на активна мощност за студен резерв от централата на ответника за сума от 7 337 628, 48 лева без ДДС, която при нужда ще активира и ще заплаща за активираното количество ел. енергия; че в периода на активиран студен резерв, не се заплаща разполагаемост за студен резерв, а се дължи възнаграждение за произведена и доставена ел. енергия, която цена се определя от КЕВР; че задължението на ищеца е парично, а на ответника непарично, което неизпълнение е обезпечено с уговорената в чл. 22, ал. 4 неустойка - при неразрешено отклонение от зададената мощност - по 500 % от цената на разполагаемост по този договор. Мотивирано е, че тази неустойка е компенсаторна и обезпечава вреди от неизпълнение на задължението за производство и доставка на конкретно уговорено количество ел. енергия. За неоснователно е счетено становището на ответника за преценка за прекомерност към момента на договарянето. Прието е, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване неизпълнението на задълженията на ответника, но не носи тежестта да докаже действителния размер на претендираните вреди. Изложени са съображенията, че санкционната неустойка не нарушава принципа на справедливост и не води до обогатяване на кредитора (в какъвто смисъл са били поддържаните от въззивника възражения) при съобразяване на обстоятелствата: че срещу договорената сума от 7 337 628, 48 лв. без ДДС, ответникът не престира нищо, а само задължение за готовност да престира при необходимост и искане от ответника; че размерът на начислената неустойка е 1 310 934, 91 лв., което е по-малко от 20 % от договорената цена за студен резерв, поради което тя не може да бъде счетена за прекомерна; от друга страна ответникът е произвел ел. енергия и е получил плащане на договорената цена, като сбор от студен резерв и произведена такава в общ размер на 11 809 343, 64 лева, спрямо която начислената неустойка е около 11 %, което също не може да обоснове извод за прекомерност. Произнасяйки се по възражението на въззивника за наличието на непреодолима сила на основание чл.306 ТЗ, съставът на САС е споделил изводите, че лошите метеорологични условия и замръзването на въглища през месец януари 2017 г., са предвидими събития и не представляват непреодолима сила. Акцентирано е на безспорно установения по делото факт, че ответникът е имал достатъчно незамръзнали въглища, за да се осъществи търговския си график почти на 100%. Даден е отговор, че не представлява непреодолима сила и настъпилата повреда в икономайзера, която не е форсмажор съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2, т. 3 и т. 4 от процесния договор, която разпоредба изрично изключва събитието „повреда или обичайно износване на метериали, оборудване, машини или части от централата или преносните съоръжения“ като непреодолима сила, още повече, че ответникът е имал възможност да използва като алтернатива всеки един от другите работещи на пълна мощност два блока, за да изпълни задължението си за студен резерв, но е предпочел да изпълни търговския си график, вместо задължението си по процесния договор. За неоснователни са приети и възраженията на ответника за освобождаване от отговорност поради невъзможност за изпълнение по причина, която не може да му се вмени във вина - на основание чл.81,ал.1 ЗЗД. Отново е акцентирано на установеното по делото обстоятелство, че ответникът е избрал да изпълни търговския си график, вместо задължението си по договора и е бил наясно с последиците от това неизпълнение; съответно не е положил дължимата, съгласно чл.302 ТЗ грижа на добрия търговец, поради което не следва да бъде освободен от отговорност. Съставът на ВКС счита за неоснователно искането за допускане на факултативния касационен контрол: При поставянето на въпросите първи, втори, трети и шести (по отношение на преценката за действителност на процесните неустойки) касаторът не държи сметка за решаващите правни аргументи на въззивната инстанция - че процесните неустойки не излизат извън присъщите за всяка неустойка функции, че процесните са компенсаторен характер и с подчертана санкционна функция; че няма основание да бъдат преценени като нищожни - противоречащи на добрите нрави, тъй като са в синхрон с принципа на еквивалентност в търговските отношения, не нарушават правилото за справедливост и не водят до неоснователно обогатяване. Установената по делото като количество енергия, договорената за предоставяне разполагаемост, е 34 234.330 MWh, а сумарно неразрешеното отклонение от зададената мощност за активиран резерв за м.януари 2017г. е в размер на 26 959.535 MWh. Неустойката по чл.22,ал.6 от договора, договорена на база средното намаление в проценти на наличните, спрямо договорените горива за студен резерв през м. януари 2017г. (т.е. на база действително постигнатата разполагаемост за студен резерв), е определена от вещите лица по два варианта, при които неустойката е съответно 60 680лв. и 54 269.97лв. Размерът на неустойката, уговорена в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от договора (съгласно която, за случаите на неразрешено отклонение от зададената мощност на работещ блок, е в размер, определен от сумата от модулите - абсолютните стойности на неразрешените отклонения от зададената стойност по 500% от цената на разполагаемост за студен резерв) при сумарно неразрешено отклонение от зададената нетна мощност за активиран резерв за м. януари 2017г. в размер на 26 959.535 MWh, при цена на разполагаемост от 9.94 лв./MWh, е определена на 1 310 934. 91лв. (9. 94 лв/ MWh х 500% х 26 959.535). В касационната жалба и изложението са изложени доводи за несъобразяване на уговореното в чл.2 от договора, че се дължат неустойки „за всеки отделен случай“ - че неустойките са уговорени за всеки отделен случай, а не като обща неустойка, но ответникът не е установил по делото (посредством поставена задача към експертиза) друг алгоритъм за определяне на обезщетението за вредите за неговото неизпълнение, уговорено под формата на неустойка. По отношение на твърдяна от ответника прекомерност становището на въззивната инстанция е основано именно на конкретните факти по спора - че за м.януари „ТЕЦ Б. дол“ е получил плащане на обща сума в размер на 11 809 343 лв., спрямо която е начислена неустойка около 11%. Въпросите, които касаторът поставя по отношение преценката за действителност на неустойката са некоректни и почиват на неправилната теза, че съдът е „отказал“ да извърши преценка за противоречие на неустоечните клаузи с добрите нрави. Това отнема на въпросите характеристиката им на обуславящи изхода на спора, т.е. изземва едно от кумулативните изисквания на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК за осъществяване на касационния контрол. Действително въззивната инстанция е изложила непрецизни мотиви, на които касаторът акцентира във втори и шести въпрос: По съображението, че обезпечените от неустойките вреди, са за неизпълнение на доставчика да произведе ел.енергия от неактивиран към момента на сключването на договора студен резерв, въззивната инстанция е счела, че преценката за съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, не може да бъде извършена към момента на сключването на договора, т.е. по този критерий, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави не би могла да бъде извършена към момента на сключване на договора. Приела е, че преценка за прекомерността на неустойката с вредите от неизпълнението на договора - т.е. към момента на неизпълнението, също не би могла да бъде извършена, тъй като не може да се установи как непроизведеното количество енергия е повлияло на задължението на ищеца за поддържане на енергийния баланс на страната и какви други количества са закупени, които да компенсират непроизведените от ответника. Непрецизно въззивната инстанция е отрекла целта и предмета на договора като релевантен критерий за преценката за неморалност на размера на неустойката - задължение за поддържане на студен резерв, осигуряващ защита на енергийната система на страната като част от националната сигурност, но така направената преценка е изцяло в полза на ответника. Поради това позоваването от касатора на несъответствие на изводите на САС с практиката на ВКС и искането за допускане на касационното обжалване, в резултат на което ще следва да бъде преценявана връзката между размера на неустойката и стойността (включително икономическата, а не само паричната) на задължението, което тя обезпечава, не е в негов интерес. Съществените обаче аргументи (включително и тези на първоинстанционния съд, към които въззивната инстанция е препратила на основание чл.272 ГПК) са, че неустойката по чл.22,ал.4 от една страна, има за база цена от 9.94лв.за MWh - единичната цена, дължима за MWh, а от друга е договорена на база допуснатото отклонение от зададената нетна стойност, а не на база стойността на договора; от своя страна размерът на определените проценти, е обусловен от подчертания санкционен характер на обезщетението при неизпълнение на възложеното и поето от доставчика задължение. Релевантни и значими са мотивите и съображенията, към които е препратено с обжалваното решение, че ответникът по силата на възложената му с договора обществена поръчка, е поел задължението от определена средногодишна стойност на студен резерв от 500 MWh., според заповедта на министъра на енергетиката, да гарантира договорена нетна разполагаема мощност от 169 MWh за страната, т. е. 33,8% от общата средногодишна стойност на студения резерв на държавата, поради което гарантирането изпълнението на това задължение е допустимо чрез неустойка като способ за правомерен натиск по отношение на длъжника да престира уговореното под страх от санкцията, уговорена с института на неустойка в размер на абсолютните стойности на неразрешените отклонения от зададената стойност по 500% от цената на разполагаемост за студен резерв. От решаващо значение са и мотивите, че за произведения и доставен активиран студен резерв, ответникът е получил пълно плащане на цената по чл.21 от договора; че освен с уговорените с разпоредбата на чл.22 от договора неустойки, задълженията на доставчика не са обезпечени по друг начин; аргументите, че начинът на определяне на неустойката не се базира на глобалната сума по договора, а на задължението за предоставяне на разполагаема мощност и поддържане на резерв от гориво; съображенията, че двете неустойки не защитават един и същ икономически интерес, поради което е изключено тяхното паралелно уговаряне, да нарушава добрите нрави и забраната за неоснователно обогатяване. При поставянето на горните въпроси касаторът игнорира правните аргументи на въззивната инстанция, че страната в чиято полза е уговорена неустойката, не следва да доказва размера на претендираните вреди. При несъгласието си с изводите на въззивната инстанция касаторът не прави преценката, че в негова доказателствена тежест е установяването на изгодния за него факт - че очакваните вреди от неизпълнението са в несъразмерно по-малък размер от този, посочен при договарянето на неустойката, съответно, че спрямо реално претърпените вече вреди, тя се явява прекомерна. При формулирането на посочените първи, втори, трети и шести въпроси, касаторът пренебрегва, че в ТР №1 от 15.06.2010г. на ОСТК н ВКС са посочени само примерно изброени критерии за преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, която следва да се направи за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, сред които примерни и неизчерпателни критерии е посочен и този за съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При твърдението си срещу изводите на съдилищата за отсъствие на прекомерност на неустойката, касаторът игнорира обстоятелството, че съгласно същото тълкувателно решение, прекомерността на неустойката (преценката за която се прави към момента на неизпълнението чрез съпоставяне с настъпилите вече от неизпълнението вреди), не я прави „a priori“ нищожна поради накърняване на добрите нрави. Четвъртият въпрос няма значение за формираните правни изводи по отношение изхода на спора, поради което няма основание за допускане на касационната проверка по него. Въззивната инстанция (за разлика от първата) не е разсъждавала по този въпрос, а в първоинстанционното решение е прието, че с оглед значимостта на точното изпълнение на задълженията на ответника, е без значение дали е налице пълно или непълно неизпълнение в количествено отношение, тъй като самият факт на неизпълнението е основание за ангажиране на имуществена отговорност на ответника. По отношение на горните въпроси не е осъществена и въведената от касатора допълнителна предпоставка, тъй като решаващите аргументи в обжалвания акт, както се посочи, не са в несъответствие с указанията в ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС и формираната въз основа на него съдебна практика на касационната инстанция. Петият въпрос е твърдение за допуснато процесуално нарушение -необсъждане на доводи, твърдения и възражения и събраните доказателства, но този въпрос в случая е формално поставен; с оглед изложената към него аргументация, е по правилността на решението, преценката за която е извън производството по искането за допускане на касационното обжалване. Следователно, отсъстват предпоставките, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за допускане на факултативния касационен контрол. Неоснователно е и искането за директен достъп до касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2, предложение последно ГПК. Не е налице твърденият от касатора отказ на въззивния съд да извърши преценка за нищожност на процесните неустоечни клаузи поради противоречие с добрите нрави, т.е. отказ от приложение на императивна правна норма. Изложеното по отношение на въпроси първи, втори, трети и шести е относимо и към това въведено основание за очевидна неправилност. Касационно оплакване за неправилност по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а не аргумент за очевидна неправилност, е доводът, че съдът е отказал да изследва релевантните обстоятелства и да извърши преценка за действителността на процесните клаузи, довело според касатора до неправилен извод за дължимост на неустойките. Отсъства и основание за преценка въззивното решение да е очевидно неправилно по отношение приложението на разпоредбите на чл.306,ал.2 ТЗ и чл.81,ал.1 ЗЗД. Не е очевидно неправилен изводът, че атмосферните условия (ниски температури, натрупвания от снеговалежи, снегонавявания) са непредотвратими влияния, но търговецът дължи необходимата грижа, за да предотврати и преодолее последиците от тях, за да осигури точното изпълнение на поетите договорни задължения. Мотивите, основани на констатацията на изслушания експерт, че в процесния период ответникът е изпълнявал търговския си график за производство на ел.енергия: за блок 1 - 98.6%, за блок 2 – 77%, за блок 3- 83.8%, т.е. и трите котли са били в работен график, следователно са снабдявани с въглища, и изпълнението на търговския график е било почни сто процента, пряко опровергават тезата на ответника, че не е разполагал с незамръзнали въглища, с които да изпълни задължението си по активирания студен резерв, и не са в противоречие с формалната логика. Отсъства основание за преценка да са допуснати и сочените от касатора очевидни и съществени нарушения на процесуалните правила, въведени като аргумент за очевидна неправилност, както и да е налице очевидна необоснованост. При този изход на делото касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканото с отговора на касационната жалба присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв.. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.