Определение № 157 от 23.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на Е. Г. К. от [населено място] срещу решение №1987 от 11.10.2013г. по в.гр.дело № 945/2013г. на Варненски окръжен съд в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение №90 от 07.01.20133г на В. за отхвърляне на единия от обективно съединените искове с правно основание чл. 19 ал.3 ЗЗД ,за обявяване по съдебен ред за окончателен предварителен договор от 08.11.2007г, по отношение на обещаните от ответника 14.58 кв.м ид. част от УПИ с площ 153 кв.м в [населено място]. В изложение към касационната жалба се поддържат основания по чл. 280 ал.1 т. 1, 2 и т.3 ГПК След служебна преценка Върховен касационен съд ІІІ гр. отделение счита, че предвид изричната норма на чл. 280 ал.2 от ГПК (в редакция ДВ бр.100 от 21.12.2010г), касационно производство по обжалване не е допустимо предвид цената на произнесения иск и критерия за закона по признак, свързан с имуществения интерес. Критерият е пряко обвързан с цената съгл. чл. 69 ал.1 т.4 от ГПК. Обективно съеднинен иск, който има за самостоятелен предмет на прехвърляне 14.58 кв.м ид.част от УПИ с площ 153 кв.м, като за целия УПИ (земя без сгради ) данъчната оценка е 7647 лв.,е с цена под 5 000 лева. Ето защо касационната жалба следва да се остави без разглеждане и ВКС, ІІІ г.о