Определение № 615 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 313/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СЕВ Брокерс” ООД срещу решение №192 от 07.10.2019 г. по в.т.д.№219/2019 г. на ОС Русе. С обжалваното решение е потвърдено решение №668 от 22.04.2019 г., по гр.д.№6348/2018 г. на РС Русе, с което са отхвърлени предявените от „СЕВ Брокерс” ООД срещу „Корект ББ-13“ ЕООД искове за заплащане на сумата от 20 220 лв., частично предявен от 40 440 лв. на основание чл.334 от ТЗ, вр. чл.93, ал.3 от ЗЗД, представляваща двойния размер на авансово платената цена по договор за доставка на врати от 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018 г. - датата на предявяването на претенцията и за заплащане на сумата от 2022 лв. наказателна лихва за разваляне на договора по вина на продавача. Жалбоподателят навежда доводи, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с т.2 от ТР №1 от 09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение №132 от 27.07.2017 г. по гр.д.№3275/2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение: Представлява ли процесуално нарушение възприемането от първоинстанционния съд в решението по съществото на спора, на различна правна квалификация на предявения иск от тази, дадена в доклада по делото, без даване на съответни указания на страните. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Корект ББ-13“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице твърдяното от ищеца несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които първоинстанционният съд е мотивирал своето решение. Посочил е, че районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции - за да отхвърли претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 20 220 лв., частично предявен от 40 440 лв. на основание чл.334 от ТЗ вр. чл.93, ал.3 от ЗЗД, представляваща двойния размер на авансово платената цена по договор за доставка на врати от 11.01.2018 г., съдът е разгледал иска така, както е предявен и изхождайки от обстоятелствата, въз основа на които е предявен – като такъв по чл.334 от ТЗ, на което основание е постановил и своя съдебен акт, предмет на обжалване в настоящото производство. Счел е, че именно разглеждайки заявената претенция по чл.334 от ТЗ, първата инстанция обстойно е обсъдила в мотивите си уредената в разпоредбата на чл.334, изр.3 от ТЗ хипотеза, приложима към договора за търговска продажба с предварително плащане на цената, в която хипотеза задатъкът съставлява определена сума пари, която се предава от купувача на продавача при сключване на договора, преди падежа на задължението за предаване на стоката, обект на продажба и платената цена се превръща в задатък по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗЗД при настъпване на предвиден в чл.334, изр.3 ТЗ от юридически факт – неизпълнение на насрещното задължение на продавача за предаване на стоката в уговорения срок. Изразил е становище, че в тази насока са изцяло изложените в исковата молба обстоятелства, в тази насока е доклада по делото, в тази насока е и съдебното решение, като не е налице произнасяне в съдебното решение на различно от докладваното правно основание, а от изложеното в мотивите на съдебния акт става ясно, че не са налице условията за прилагането на чл.334, изр.3 от ТЗ, доколкото е сключен договор за изработка, а не за продажба, а и задължението за предаване на стоката е изпълнено, от където следва, че искът така, както е заявен е неоснователен. В този смисъл и препращайки към мотивите на районния съд, въззивният съд е постановил решението си. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез наведените в исковата молба /поддържани и в касационната жалба/ фактически твърдения /сключване на договор за търговска продажба между страните, авансово плащане на цената от ищеца купувач, пълно неизпълнение на договора от ответника продавач, развалянето му от ищеца/ и отправеното до съда искане /за заплащане на основание чл.334, изр.3 от ТЗ, вр. чл.93, ал.3 от ЗЗД на заплатената цена като задатък в двоен размер/, предмет на делото, при възприета и от първоинстанционния /в доклада по делото и в съдебното решение/, и от въззивния съд /в решението/ правна квалификация на иска - по чл.343, изр.3, вр. чл.93, ал.3 от ЗЗД. Възприемането на извод за липса на предпоставките на разпоредбата на чл.334, изр.3 от ТЗ вр. чл.93, ал.3 от ЗЗД при разглеждане на така очертания от ищеца предмет на делото /в исковата молба не са се съдържали противоречиви твърдения и искания, водещи до извод, че е предявен иск по чл.87, вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД/ не означава промяна във възприетата от съдилищата правна квалификация, респективно поставеният от касатора въпрос не се явява обуславящ правната воля на въззивния съд, а при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,