Определение № 2774 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3239/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. П. и Д. К. П., чрез адв. Н. Ц., против въззивно решение № 228 от 28.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1180/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260592 от 27.01.2021 г., постановено по гр. д. № 7525/2018 г., по описа на Софийски градски съд в обжалваната част и вместо това е постановено друго, с което предявените от С. И. П. и Д. К. П. искове с правно основание 432, ал. 1 КЗ срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за сумите от по 150 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от 09.12.2017 г., представляващи обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на сина им К. Д. П., настъпила при ПТП на 19.06.2017 г. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторите считат, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. В. П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че вина за настъпилото ПТП има единствено синът на ищците, поради което застрахователят по гражданската отговорност на прекия причинител на вредите не следва да носи отговорност за претърпените вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Изложил е, че от събраните по делото доказателства – тройна САТЕ, КП за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, постановление за прекратяване на наказателното производство е установено, че водачът на лек автомобил „Опел Астра” с ДК [рег.номер на МПС] В. В., също пострадал при процесното ПТП и починал на място, е предприел маневра обратен завой на първокласен междуградски път, в участък, в който е разрешена предприетата маневра. Водачът на лекия автомобил се е уверил, че с предприетата маневра не застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, т. к. видимостта е била 252 метра, съгласно заключението на тройната САТЕ. Мотоциклетистът К. П., е управлявал мотора с скорост от 139 км./ч. съгласно тройната САТЕ, а съгласно заключението на САТЕ, прието в първоинстанционното производство със скорост от 147 км./ч. при разрешена скорост 90 км./ч., не възприел своевременно извършващия маневрата лек автомобил, макар че е такава възможност за това и не е предприел аварийно спиране, поради което е настъпил сблъсък между двете ППС, довел до смъртта и на двамата водачи. Ако мотоциклетистът беше управлявал мотора с разрешената скорост от 90 км./ч. и беше предприел аварийно спиране, то ударът би бил предотвратим. Съгласно заключението на тройната САТЕ, ако скоростта на движение на мотоциклетиста е била 135,8 км./ч. и той би предприел аварийно спиране, ударът между двете ППС също би бил предотвратим. ПТП е настъпило на 10.06.2017 г. в светлата част на денонощието (около 11,50 ч.), при отлична видимост, при отлични метеорологични условия и суха настилка и прав участък на пътното платно и не е ясно защо мотоциклетистът, който е имал отлична видимост на 252 метра, не е предприел спиране, след като е имал възможност да възприеме извършваната от лекия автомобил маневра обратен завой. При това положение синът на ищците е нарушил и разпоредбите на ЗДвП, като е управлявал мотоциклета с превишена скорост и не е предприел необходимите маневри своевременно, така че да не застраши живота и здравето на другите участници в движението, до настъпване на процесното ПТП. Причината за настъпване на ПТП са единствено субективните действия на мотоциклетиста. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите са формулирали следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, респективно на установените чрез тях правнорелевантни факти, както и да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК?“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение и да прецени доказателствената му стойност при липса на оспорване от страните?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото при постановяване на съдебния си акт?“ и 4. „Следва ли въззивният съд да допуска изслушването на повторна експертиза без да изложи мотиви защо смята, че оспорената единична САТЕ е необоснована или че възниква съмнение за нейната правилност, както и без да се мотивира кои процесуални норми е нарушил първоинстанционният съд като не е допуснал назначаването на поисканата пред него повторна тройна САТЕ?“. Сочат, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение № 47 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 1464/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 156 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 5111/2016 г. на ВКС, I г. о. и решение № 91 от 30.06.2022 г. по т. д. № 1369/2021 г. на ВКС, I т. о., вторият с решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ВКС, II г. о. и решение № 60 от 25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 т. на ВКС, II т. о., третият с решение № 103 от 09.11.2020 г. по т. д. № 2546/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о. и четвъртият с решение № 97 от 10.07.2015 г. по т. д. № 1534/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 72 от 09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 123 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 3357/2017 г. на ВКС, II г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. Касаторите отъждествят очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Същите, доколкото са обуславящи, не са решени в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС. Първият и третият въпроси се отнасят до приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК. В практиката на ВКС безпротиворечиво е прието, че съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; че при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи. В случая съдът е процедирал в съответствие с посоченото. Не е извършил твърдяното от касаторите нарушение, а е мотивирал акта си позовавайки се на значението на установените по делото факти и обстоятелства. Съдът се е аргументирал, като е съобразил констатациите относно скоростта, с която се е движил синът на ищците в двете експертни заключения по делото и не е постановил решението си без обосновка. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда само по себе си не може да обоснове достъп до касационно обжалване, то представлява касационно оплакване за неправилност на решението. Вторият и четвъртият въпроси са неотносими и не следва да се обсъждат за допускане на касационно обжалване, доколкото не са налице посочените във въпросите хипотези липса на оспорване от страна по делото и липса на обосновка от въззивния съд защо е допуснал изслушването на тройна съдебна автотехническа експертиза. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение