Определение № 229 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5062/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Ш., чрез пълномощника му адвокат П. П., против решение № 315 от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 290 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 345 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 2753/2020 г. на Районен съд - Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Ш. против Х. С. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в резултат от причинена на 6.03.2017 г. средна телесна повреда за разликата от присъдените 6000 лв. до претендираните 20 000 лв. Х. С. М. е подал чрез пълномощника си адвокат В. В. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Въззивният съд, препращайки към възприетата от районния съд фактическа обстановка, е приел за установено, че на 6.03.2017 г. ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб – горен резец, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Според медицинската експертиза няма данни ищецът да е страдал от заболяване на венците и/или разклащане на зъби и данни за такова заболяване не са констатирани и при извършения от експерта преглед. Последиците от травмата са ликвидирани с поставянето на зъбен имплант 3-4 месеца след инцидента и през този период ищецът е изпитвал затруднения при храненето и говора, били са налични негативни емоции и дискомфорт, особено при общуването с други хора, като и понастоящем от време на време изпитва болки в областта на избития зъб. Възстановяването е минало без усложнения и след поставяне на зъбния имплант здравословното състояние на ищеца е възстановено в пълен обем и не се очакват бъдещи негативни последици. Въззивният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба са свързани с размера на определеното обезщетение, тъй като не са правилни изводите на районния съд, че възстановяването на ищеца е минало без усложнения, а след поставянето на зъбен имплант неговото здраве било възстановено в пълен обем; не е съобразен фактът, че имплантът е поставен четири месеца след избиването на горния резец на ищеца; не е съобразено, че травмата затруднява дъвченето и говоренето на ищеца за дълъг период от време, като и към момента ищецът изпитва болки в челюстта на мястото на избития зъб; не са съобразени показанията на съпругата на ищеца, че той е посещавал зъболекар за отстраняване на всички проблеми със зъбите му за период общо около година и според нея лечението му продължава и към настоящия момент. Посочил е, че възприема изцяло правните изводи на първоинстанционния съд. Посочил е, че медицинската експертиза опровергава твърдението, че неправилно районния съд е приел, че възстановяването е минало без усложнения и здравето на ищеца било възстановено в пълен обем. Към момента на извършения от експерта преглед – през февруари 2021 г. – вещото лиице не е отбелязало наличието на усложнения или невъзстановени последици от нанесената травма, а по делото липсват данни при лечението на ищеца да са били налице усложнения – на експерта не е поставян въпрос в тази насока и липсват писмени доказателства, установяващи посещения при лекар по дентална медицина и извършените манипулации и проведено лечение. Установено е единствено, че на ищеца е имплантирана метало-керамична корона на предните горни резци. Следователно единствено възможния извод е, че ищецът е бил лекуван наложените медицински стандарти и към момента вече не е налице каквато и да е увреда на здравето му, която да е последица от деянието на ответника. Въззивният съд е посочил, че при определяне на обезщетението е съобразено, че ищецът е отишъл на лекар за поставянето на импланта 3-4 месеца след инцидента (макар да не е установена причината за това забавяне), като през този период е изпитвал затруднения при дъвчене и говорене. Отчетено е и, че ищецът все още изпитва болки в областта на травмата. Показанията на свидетелката Ш., че лечението на получената травма е продължило при лекар по дентална медицина около година, са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани доказателства. Липсата на каквато и да било медицинска документация относно проведеното лечение на ищеца не дава възможност да се формира извод, че ищецът е посещавал лекар по дентална медицина за толкова продължителен период от време. При определянето на обезщетението за неимуществени вреди, следствие от нанесена средна телесна повреда, окръжният съд е отчел, че следва да съобрази тежестта на физическата травма, продължителността на оздравителния период, интензитета на претърпяната физическа болка и нейната продължителност, степента на влошаване на качеството на живот на пострадалия и продължителността на това влошаване, степента на засягане на психиката на пострадалия от инцидента. Всички тези обстоятелства обаче следва да бъдат доказани от ищеца. По делото е установено, че ищецът е загубил един от предните си резци, че за период от 3-4 месеца преди поставянето на зъбен имплант е бил принуден да търпи липсата на този зъб, чиято естествена последица е затрудняване на дъвченето и говоренето. Очевидно е, че ищецът е претърпял редица интервенции за поставянето на имплант, като е общоизвестно, че подобен род дентални манипулации са придружени с болка и дискомфорт. Ищецът не е представил никакви доказателства относно продължителността на проведеното му лечение, тежестта и сложността на проведените му дентални манипулации, както и не е доказал до каква степен е бил затруднен начинът му на живот и за какъв точно период в следствие на травмата. В исковата молба не се и съдържат твърдения за наличието на затруднения в начина на живот на ищеца, както и за продължителността на претърпените физическа болка и страдание. В този случай ищецът следва да понесе последиците от своето процесуално бездействие, а именно, съдът да изгради изводите си само въз основа на горепосочените, доказани по делото факти, които от своя страна обосновават справедлив размер на дължимото му се обезщетение за преживените физическа болка и страдание от 6 000 лв. При определянето на този размер съдът е съобразил освен представените по делото доказателства и обстоятелствата, които са общо известни, като например, че травма, каквато е получена от ищеца, неминуемо е съпроводена с болка и неприятни усещания, че липсата на преден резец създава дискомфорт и неудобство. Но съдът не може да изгради изводите си на предположения относно интензитета на болката, неудобството и дискомфорта при ищеца, доколкото това са чисто субективни усещания и за всеки отделен човек те имат различно измерение. В касационната жалба на ищеца са наведени същите доводи, които са били заявени във въззивната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. М. Ш. поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 71 от 7.11.2018 г. по ВНЧХД № 465/2018 г. на Окръжен съд – Сливен и решение № 202 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6375/2014 г., ВКС, ІV гр. о. Счита, че с тези актове се установява трайната практика на съдилищата във връзка с настоящия казус, от която е видно, че при нанесената му средна телесна повреда, присъдената сума от 6000 лв. не може да обезщети справедливо понесените от него болки и страдания в резултат на извършеното спрямо него престъпление. Въззивният съд въобще не е обсъдил установената силна уплаха, притесненията, страхът и физическите болки, в резултат на което е изпаднал в емоционален шок и е развил стресово разстройство Поддържа, че решението по настоящото дело ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като бъдещото решение отново ще бъде в синхрон с утвърдената трайна, но понякога и противоречива практика по настоящия казус. От това съдържание на касационната жалба и изложението е видно, че касаторът не е поставил правен въпрос, спрямо който да се преценят предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Дори и да се приеме, че с оглед позоваването на решение № 202 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6375/2014 г., ВКС, ІV гр. о. се твърди, противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими обстоятелства за критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди, по който е дадено тълкуване с това решение, не се констатира наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Даденото тълкуване е, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Именно тези обстоятелства е отчел и окръжният съд, определяйки размера на обезщетението по предявения иск. В исковата молба не са твърдяни наличие на силна уплаха, притеснения, страх и наличие на емоционален шок и стресово разстройство, а само наличието на физическа болка. Съдът е преценявал установените от присъдата факти, вкл. затрудненията при хранене и говорене и тези от доказателствата по делото именно в контекста на претендираното обезщетение за физическата болка и страдание, периода в който са продължили, наличието на пълно възстановяване, макар и с наличие на болки в областта на травмата от време на време и обичайният интензитет на тези болки при подобна травма и нейното лечение, доколкото липсват ангажирани конкретни доказателства. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Налице е само бланкетно позоваване на нея чрез възпроизвеждане на текста на правната норма. За настоящия съдебен състав е неясно какъв смисъл е вложил касаторът в израза „бъдещото решение отново ще бъде в синхрон с утвърдената трайна, но понякога и противоречива практика по настоящия казус“, използван при мотивиране на това основание за допускане на касационно обжалване. Ако решението не е в синхрон с утвърдената трайна практика при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и прилагане критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД, то това попада в хипотезата за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на противоречива практика по настоящия казус е невъзможно, тъй като ако на ищеца вече е определено обезщетение за претендираните по делото неимуществени вреди, то настоящият повторно заведен иск би бил процесуално недопустим. Решение № 71 от 7.11.2018 г. по ВНЧХД № 465/2018 г. на Окръжен съд – Сливен, не може да бъде съотнесено към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи и че със същото за средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на три горни зъба при деяние от 2017 г. е определено обезщетение от 8000 лв. и неясно остава защо касаторът счита, че то подкрепя тезата му, че за средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на един горен зъб, следва да се определи обезщетение в по-голям размер от определения от въззивния съд. С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване М. М. Ш. следва да възстанови на Х. С. М. направени по повод касационната жалба разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. В.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение