Определение № 330 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 519 от 08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 553/2022 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба № 366343/30.11.2021 г. против решение № 266259/27.10.2021 г. в.гр.д. № 10919/2020 г. по описа на ГС – София. Жалбоподателката В. А. В. чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. - САК, поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено и делото бъде върнато за да се разгледа по същество касационната ѝ жалба. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от И. Г. Ф., действащ чрез процесуалния си представител адв. В. И. – И. от АК – Смолян, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното определение касационна жалба от 30.11.2021 г. против решение № 266259/27.10.2021 г. в.гр.д. № 10919/2020 г. по описа на ГС – София е оставена без разглеждане. За да остави без разглеждане касационната жалба срещу въззивно решение, с което е потвърдено решение № 153005 от 17.07.2020 г. по гр.д. № 19278/2019 г. по описа на СРС в частта, с която В. В. е осъдена да заплати на И. Ф. на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 1382 лв., представляваща обезщетение за ползването от ответницата на недвижим имот собственост не ищеца, находящ се в [населено място], като е отхвърлен иска до пълния му размер от 2668,80 лева, тъй като касационно обжалване не е допустимо на основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал. 3, т.1 ГПК, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на иска е под 5000 лева, поради което правилно е прието от тричленния състав на ВКС в обжалваното определение, че производството по касационната жалба е недопустимо. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът