Определение № 2852 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 282/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на К. К. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 176 от 17.10.2023 г. по гр.д.№ 233/ 2023 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1085/ 2022 г. и по този начин са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя против К. Д. Д. и Д. П. А. обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на сделка, обективирана в точка втора от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.10.2000 г., сключен с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н.д.№ .../ ... г. на нотариус В. П., с която в полза на ответниците е учредено вещно право на ползване върху самостоятелен имот с идентификатор ... по КК на [населено място], съставляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет..., ведно с прилежащата му изба и ид.ч. от общите части на сградата, и 17.8 кв.м. от ПИ ..., поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.130 ал.4 СК и за предаване владението върху гореописания недвижим имот, на основание чл.108 ЗС, като е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол поради недопустимостта му, предвид неучастие в производството на задължителен необходим другар – страна по оспорената като нищожна сделка. Недопустимостта на решението според касатора следвала и от обстоятелството, че въззивният съд правилно определил основанието на първия от исковете – чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона, но в мотивите било обсъждано единствено основанието по чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД – нищожност поради неспазване на формата на договора. Освен това счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, касационният съд уточнява в следния смисъл: процесуалноправни въпроси длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви относно правнорелевантните факти по предявения иск и по всички доводи на страните; длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните; длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, когато следва да се приложи императивна правна норма – чл.38 ЗЗД – и порокът следва пряко от съдържанието и формата на сделката; длъжен ли е съдът да цени признанието на един от ответниците – бенефициер по оспорена като нищожна сделка; и материалноправен въпрос налице ли е валидно изразена воля от малолетен да облагодетелства родителите си като негови законни представители при придобиване на недвижим имот чрез покупко-продажба, когато те са действали от негово име като купувач, но са запазили безвъзмездно право на ползване за себе си. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да формулира конкретен правен въпрос във връзка с това си твърдение. Ответната страна Д. П. А., чрез назначен по реда на ЗПП представител, оспорва жалбата с доводи по същество, без да излага съображения по наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Ответната страна К. Д. Д. не взема становище. Жалбата е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд посочил, че между страните не е имало спор, че по силата на договор за покупко продажба, сключен с нот.акт № ..., том ..., д. № .../... г. на нотариус с рег. № 205, ищецът станал собственик на процесния недвижим имот. Към датата на сключване на договора той бил малолетен, поради което сделката е сключена от неговите законни представители – ответниците Д. А. и К. Д.. С договора продавачът запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продавания имот за ответниците, които дали съгласие за сключване на договора при условията, описани в т.1 и т.2 от същия.. Фактическа власт върху имота осъществявала Д. А. в качеството й на ползвател. От правна страна съдът извел, че тълкуването на постигнатите между страните по договора за покупкопродажба уговорки обуславяло извод, че уговореното запазване на правото на ползване от страна на продавача в полза на законните представители на купувача по своята същност съставлява сключен договор в полза на трето лице. Обещател по този договор бил продавача, а въззивникът имал качеството на уговарящ. Бенифициерите манифестирали изрична воля, че ще се ползват от тази уговорка. Те били конкретно посочени в нотариалния акт и изрично приели да се ползват от договора, поради което нотариалната форма за учредяване на ограниченото вещно право на ползване била спазена. Сделката не противоречала чл.73, ал.3 СК /отм./, действаща към датата на сключване на договора и оспорената част от договора не била нищожна. Съдът отказал да разгледа наведеното едва във въззивната жалба оплакване за нищожност поради нарушение на разпоредбата на чл.38 ЗЗД. Това било самостоятелно основание за нищожност и искането за произнасяне на това основание съставлявало недопустимо изменение на предявения иск. Доводът, че съдът следвало служебно да констатира този порок, съдът намерил за неоснователен, като посочил, че може да се произнася служебно само в хипотезите, при които порока произтича пряко от съдържанието и формата на сделката или от събраните по делото доказателства. Неоснователност на иска по чл.26 ал.1 ЗЗД обуславяла неоснователност и на предявения ревандикационен иск в неговата осъдителна част, тъй като осъществяваната от ответницата Д. А. фактическа власт върху имота била на годно правно основание, противопоставимо на собственика. Съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо по твърденията на касатора, че в производството по делото не е участвал задължителен необходим другар на ответниците, а именно продавачът по сделката, нищожността на която се иска да бъде обявена. В тази връзка следва служебно да се формулира процесуалноправния въпрос задължителни необходими другари ли са страните по един договор в производството по предявен иск за обявяване на неговата нищожност и да се допусне касационното обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Останалите доводи на страните съдът ще вземе предвид при разглеждане на жалбата по същество, в случай, че въззивното решение е допустимо. По тези съображения Върховният касационен съд