Определение № 60335 от 04.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1848/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Й. Ш. срещу решение №837 от 21.04.2020г. по гр.д.2274/19г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – А. Л. М., чрез пълномощника си – адв. Цв. В. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Подал е и насрещна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е посочил, че обжалваното решение противоречало на две решения на ВКС, което според него било основание за допускането му до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставени са въпросите –1/ „ Какви са критериите,които следва да се съблюдават за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при деликт“ и 2 / Какви относно критериите за отчитане на приноса на увредения по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия“. Страната буквално е възпроизвела развитите в касационната й жалба съображения за неправилност на изводите на съда относно размера на обезщетението, както и този на съпричиняването на вредите от пострадалия, квалифицирани така и от нея. Изброени в тази връзка са номера на съдебни актове, от които е изведено обобщено разбиране на различни състави на ВКС за начина на определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, както и по изследване на наличие на причинна връзка между увреждането и ПТП като критерий за определяне на съпричиняване на резултата от пострадалия. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, поставеният първи въпрос е общ като свързан със задълженията на въззивния съд, да съобрази определени критерии при определяне на справедливия дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да е релевантен този общ въпрос, страната следва конкретно да посочи кой от критериите не е бил съобразен в контекста на установените по спора факти и дали неговото съобразяване би променило постановения правен резултат. Страната не е обосновавала такива доводи, а изложението й е изцяло развито в контекста на оплакванията й за неправилност на акта, така определени и от нея. Противно на твърденията на касатора, на които основава този общ въпрос, въззивният съд не само е изложил свои мотиви, но и подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД е мотивирал изводите си относно стойностния адекват на вредата. Вторият поставен въпрос също е общ и неизяснен с оглед конкретния спор, поради което не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи още, че освен ирелевантни въпросите не са обосновани и като допълнителен критерий, доколкото е изброявана съдебна практика / в това число и задължителна - ППВС № 4 / 68г.,/ като не е обосновавано конкретно противоречие по поставените въпроси.Липсват изобщо обосновани доводи по отношение на допълнителния критерий, а изложеното е неотносимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както е посочила страната и по което основание липсват каквито и да било доводи – не са сочени нито разгледани конкретни актове на КС на РБ нито на СЕС. Освен това, доводите, с които е сочено това основание, както и квалификацията като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Общо поддържаното, че съдът формално е разгледал критериите, определени с тълкувателна практика и необосновано е направил своите изводи, поради неправилно възприета фактическа обстановка са доводи, свързани с неправилност на акта, а не такива, установяващи противоречие при разрешаване на поставения правен въпрос. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи, въззивният съд също се е съобразил с тези разрешения. С оглед изложеното страната не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. На основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение