Определение № 664 от 24.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1172/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Х. Ел - Х. против определение № 320/01.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1968/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 262929/28.04.2022 г. по гр.д. № 11434/2018 г. на СГС в частта за оставяне без уважение на молба на частния касатор за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба в размер на 3000 лв. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Поддържа се становище, че САС необосновано е приел, че въззивникът може да заплати държавна такса по въззивната жалба в размер на 3000лв. Неправилно е съпоставял получени доходи през 2021 г. с официални статистически данни за 2022 г. Не е съобразил, че след приспадане на осигуровки и данъци реално получаваният месечен доход е бил в размер на 2000 лв., с който трудно се издържа тричленно семейство. С определението си въззивният съд е ограничил правото на достъп на частния жалбоподател до съд. Иска се отмяна на обжалвания акт в посочената част и постановяване на друг за уважаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК изцяло. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение САС е приел, че е сезиран с частна жалба от настоящия частен касатор срещу определение на СГС, с което е била отхвърлена молба по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивното производство, като първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната жалба на Е. Х. Ел - Х. и е й дал едноседмичен срок за внасяне на държавна такса от 7671,55 лв. Решаващият съд е посочил, че въз основа на събраните доказателствата относно получаваните от частния жалбоподател трудови доходи за 2001 г. и януари 2022 г. – основен размер от 1635 лв. и фактически получено от 2167лв. до 3000 лв., съпоставени с официалните статистически данни за 2022 г. относно необходимата издръжка за тричленно семейство – 2 376 лв. през 2022 г., както и доказателствата за налични спестявания от 14497,14 лв. по банкова сметка, е направил извод за възможност по въззивната жалба да бъде заплатена такса от 3000 лв. Поради което и частично е уважил частната жалба, като е отменил отказа на СГС за разликата над 3000лв. до 7671,55лв. и е потвърдил обжалваното определение за заплащане на държавна такса в размер на 3000 лв. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор е въвел следните правни въпроси: 1. Към кой момент следва съдът да прецени доходите, които лицето получава при подадена молба по чл.83, ал.2 ГПК – към момента на подаване на молбата или към момента на постановяване на съдебния акт?; 2/ Брутният или нетният размер на трудовото възнаграждение, което лицето получава следва да бъде взет предвид от съда при преценка основателността на молбата по чл.83, ал.2 ГПК? Въпросите са обосновани с изпълнение на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Посочените въпроси не изпълняват изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. От една страна получаваните от частния жалбоподател трудови доходи са изследвани и за 2022 г. /доколкото доказателствата, на които се позовава въззивният съд обхващат и м.януари 2022 г. и ако страната е счела, че има неблагоприятни за нея изменения, е могла да ги посочи и докаже пред въззивната инстанция/, а от друга страна – изводът за възможност частично да се понесе заплащането на държавна такса за въззивната жалба е направено и след обсъждане на други доказателства относно налично имущество – суми по банкова сметка на страната. Следователно решаващите правни изводи на САС не са обусловени единствено от констатации във връзка с доходи от трудово правоотношение. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Доводите повтарят тези относно формулираните правни въпроси и не разкриват характеристиките на сочената хипотеза - обжалваното определение да е било постановено при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. С оглед оплакванията в частната касационна жалба настоящият състав на ВКС не може да направи извод за констатиране на някой от гореизложените пороци без извършване на проверка по същество на въззивното определение. Не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд