Определение № 60149 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3098/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. В. Д. чрез неговия процесуален представител адв. Г. Г. срещу определение № 447 от 22.04.2021 г. по ч.гр.д. № 306/2021 г. на Окръжен съд Благоевград. С него е оставена без уважение подадената от В. Д. частна жалба срещу определение № 504756 от 01.12.2020 г. по гр.д. № 511/2018 г. на Районен съд Разлог, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за освобождаване на основание чл. 83, ал.2 ГПК от заплащане на определените от съда предварителни депозити за изготвяне на допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-графична експертизи. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е преценил, че имущественото му състояние позволява заплащане на определените разноски, като не е съобразил, че всички описани от него недвижими имоти са в режим на съсобственост, поради което той не може да се разпореди с тях по своя преценка, и не представляват бързоликвиден актив с оглед наложените върху тях тежести. Счита, че постановено определение нарушава принципа за равнопоставеност на страните, доколкото съдът е освободил насрещната страна от внасяне на депозити за вещо лице. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса / 1/ може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, както и по въпроса /2/ за задължението на съда, сезиран с молба по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски за производството, да прецени налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост, и други. В писмен отговор на частната касационна жалба насрещната страна И. П. А. като законен представител на В. В. Д. и М. В. Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молителят е декларирал, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец /извършва селскостопанска дейност/ и получава годишен доход в размер на 11 400 лв., притежава недвижими имоти и дялове в търговски дружества, не страда от заболявания, които да налагат допълнителни разходи за лечение, не е семеен и няма низходящи, за които да полага грижи. Съпоставяйки доходите на молителя с размера на определения от съда депозит за двете съдебни експертизи- общо 400 лв., въззивният съд е приел, че той разполага с достатъчно средства за заплащането му. В отговор на наведените в частната жалба доводи за това, че насрещната страна е била освободена от внасяне на депозити, въззивният съд е посочил, че същите са неотносими към правилността на обжалваното пред него определение, тъй като преценката на съда за наличие на предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК е конкретна и се основа на конкретни обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Първият въпрос е зададен общо, без да се свърже с данните по делото и изложените от въззивния съд мотиви, с които е обосновал извода си, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК за уважаване на молбата на жалбоподателя. В частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към нея не се сочи кои от представените от молителя доказателства, относими към преценката по чл. 83, ал.2 ГПК, не са взети предвид от въззивния съд. Не кореспондира с мотивите на обжалвания съдебен акт твърдението на молителя, че въззивният съд е придал решаващо значение на обстоятелството, че той е в работоспособна възраст, няма данни да страда от заболяване, което да възпрепятства реализирането на трудови доходи и притежава недвижими имоти. В действителност преценката на въззивния съд е комплексна и се основава на всички декларирани от молителя обстоятелства, в това число и за размера на реализирания от него годишен доход от селскостопанска дейност, притежавани дялове в търговски дружества, семейно положение. Данните за материалното състояние на молителя са съпоставени с размера на определения депозит за двете експертизи-по 200 лв. за всяка. По този начин въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС, обективирана и в представените от жалбоподателя определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. на ІІ т.о, определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. на ІІ т.о., определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ІІ т.о., и др., в които е прието, че по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, както и че след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Поради това и по втория въпрос не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът