Определение № 290 от 07.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1365/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], срещу определение № 684 от 10. 03. 2022 г. по ч. гр. д. № 605/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е потвърдено определение № 264999 от 26. 10. 2021 г. по т. д. № 691/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по § 6 ПЗР на ЗИЗБН и „КТБ“ АД /н./ е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 489 360 лв. дължима държавна такса по делото. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излага доводи, че решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./, има действие занапред и не въздейства върху уредени по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. Изразява становище, че с оглед основанието за прекратяване на производството банката неправилно е осъдена да заплати предварително невнесената държавна такса по предявения иск. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният касационен жалбоподател поставя като обуславящи изхода на делото следните въпроси: „1. Имат ли действие /в какво се изразява/ решенията на Конституционния съд на РБ, с които се обявяват за противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на конституционното решение правни норми, спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и спрямо правоотношения, които не са приключени по време на влизане в сила на това решение?; 2. Има ли действие обявената за противоконституционна норма на § 7 ПЗРЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./ /с решение № 8/27. 05. 2021 г., постановено по к. д. № 9/2020 г./ върху прилагането и действието на нормата на § 3 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./, с която се променя преклузивният срок за предявяване на отменителни искове в производство по банкова несъстоятелност по чл. 62, ал. 1 ЗБН, при положение, че разпоредбите на § 3 ЗИДЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН не са изрично обявени за противоконституционни?; 3. Коя е приложимата редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН след обявяването за противоконституционна на нормата на § 7 ПЗРЗИДЗБН /обн., ДВ бр. 22/2018 г./ с решение № 8/27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г.?“ Твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците „Принт инвест 1“ ЕООД /н./ и „Лайв дизайн“ ООД /н./ не са депозирали отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗИДЗБН, която е предвиждала, че синдикът, временният синдик или фондът могат в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за обявяване на недействителност на прехвърляне или на поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършени от длъжник на банката след датата на поставяне на „КТБ“ АД /н./ под специален надзор. Посочил е, че съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ след влизане в сила на решението на Конституционния съд въпросната разпоредба не е част от действащото право и не се прилага спрямо неприключилите правоотношения, каквото се явява и производството по делото, образувано по предявен от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „Принт инвест 1“ ЕООД /н./ и „Лайв дизайн“ ООД /н./ иск с правно основание § 6 от ПЗР на ЗИДЗБН за обявяване за недействителен по отношение на „КТБ“ АД /н./ и на кредиторите на несъстоятелността на банката договор за продажба на акции от 2. 10. 2014 г., с който „Принт инвест 1“ ЕООД прехвърля на „Лайв дизайн“ ООД собствените си 12 234 бр. налични поименни акции с номинал от 1000 лв. всяка, представляващи 50 % от капитала на „Техно резиденшъл парк – 2“ АД. Съставът на Софийски апелативен съд е счел, че с оглед изложеното предявеният иск е недопустим и производството, което е образувано по него, следва да бъде прекратено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване на въззивния акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият въпрос, поставен от частния касационен жалбоподател, може да бъде конкретизиран по реда т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно правните последици на решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./. Този въпрос е обуславящ за изхода на производството, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на въпроса обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Относно правните последици на решение № 8 от 27 .05. 2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, по отношение на заварените искови производства, е формирана практика на ВКС с постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 60113 от 25. 11. 2021 г. по т. д. № 2897/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60142 от 25. 11. 2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60139 от 26. 11. 2021 г. по т. д. № 1828/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60158 от 3. 12. 2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60131 от 15. 12. 2021 г. по т. д. № 2676/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60178 от 15. 12. 2021 г. по т. д. № 2028/2020 г. на ВКС, І т. о. и др. Макар и постановени по спорове по искове с правно основание чл. 60а ЗБН, разпоредба която е обявена за противоконституционна с посоченото решение на Конституционния съд, в тези актове на ВКС са дадени принципните разясненията, че с разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/. С р ешение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба. Изтъкнато е, че с решение № 3/28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Взето е предвид, че според мотивите на КС в последното решение „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение, което следва да намери приложение и по отношение на конститутивните искове по § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./, с които се упражнява правото да бъдат обявени за относително недействителни прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършени от длъжник на банката след датата на поставяне на „КТБ“ АД под особен надзор, доколкото посоченият параграф е обявен за противоконституционен със същото решение на Конституционния съд и липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претендираната относителна недействителност. От изложеното следва, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация, тъй като съществува практика на ВКС по поставения значим за делото правен въпрос, в съответствие с която е и изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по § 6 ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./ Останалите два въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото по тези въпроси въззивният съд не е формирал мотиви, които да са обусловили изхода на спора. Решаващите изводи на съда не са свързани с предявяването на иска в предвиден от закона срок, а с отпадането на правото на иск с оглед обявената за противоконституционна разпоредба на § 6 ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./. Несъответствието на формулираните въпроси на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда допълнителната селективна предпоставка, въведена от частния касационен жалбоподател. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение