Определение № 60294 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1551/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, срещу определение № 840 от 10.05.2019 г. по ч.гр.д. № 347/2019 г. на Бургаски окръжен съд. Със същото е потвърдено определение № 4 от 21.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Бургас, с което по молба с вх. № 2043/21.02.2019 г. е отказано вписване на удостоверение за подновяване на особен залог, на основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗБН. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не е налице нарушение на чл. 22а, ал. 4 във вр. с чл. 18 от ПВ, както е приел съдът, тъй като заявеният за вписване акт е удостоверение, издадено от ТРРЮЛНЦ и приложено в два еднообразни екземпляра. Защитава се тезата, че дори да липсва предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в СВ, няма пречка вписването да бъде извършено по партидата на залогодателя на основанието по § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. – посочената разпоредба дава възможност на банката да поднови всяко едно обезпечение за нов срок. Изразява се и становище, какво следва да включва обхватът на проверката, извършвана от съдията по вписванията в подобна хипотеза. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на преписката в СВ – [населено място] със задължителни указания за извършване на исканото вписване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на съдията по вписванията в СВ – [населено място], с което е отказано да се впише подновяване на особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, включващо недвижими имоти, Бургаският окръжен съд след извършена служебна проверка от съдията по вписванията е установил, че такъв залог не е бил вписан в регистъра и не е налице заличаването му. Изложил е доводи, че подновяването на вписването няма самостоятелен характер, а е свързано с наличие на предходно вписване. Поради липсата на първоначално вписване, окръжният съд е заключил, че не може да се извърши исканото подновяване. На следващо място е приел, че молителят не е представил по делото необходимите документи съгласно чл. 22а ПВ във вр. с чл. 18, ал. 1 ПВ, поради което не са налице предвидените предпоставки за уважаване на молбата. Съдът не е споделил и доводите на жалбоподателя, че дори и да няма предходно вписване в имотния регистър, понастоящем липсва пречка за вписването на учредения особен залог на търговско предприятие, тъй като същото представлява вторично вписване или отбелязване на вече извършено съгласно чл. 21 от ЗОЗ вписване в търговския регистър. Посочил е, че към молбата е представено копие от договора за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 30.07.2013 г., но от същото не може да се установи дори дали е спазена формата на сключването му по см. на чл. 21 от ЗОЗ – писмена с нотариална заверка на подписите; като не са налице и останалите предпоставки на закона за извършването на първоначално вписване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател сочи като значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следните въпроси: 1. Следва ли на основание чл. 18 от ПВ във вр. с чл. 22а, ал. 4 от ПВ молителят, освен посоченото в чл. 22а, ал. 1 от ПВ удостоверение за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ, да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл. 22а, ал. 4 от ПВ, към който намира приложение чл. 18 от ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл. 22а от ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?; 2. В случаите на поискано вписване в имотния регистър на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотния регистър по чл. 22а от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността, и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. във вр. с чл. 22а от ПВ? Поддържа се допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по втория поставен въпрос и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се цитират т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 333 от 07.07.2017 г. по ч.т.д. № 668/2017 г. на ВКС, І т.о. С определение № 432 от 30.10.2020 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 9/2020 г. В Държавен вестник, бр. 48 от 08.06.2021 г. е обнародвано решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 9/2020 г., влязло в сила на 12.06.2021 г., съгласно чл. 14, ал. 3 ЗКС и чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България. С него са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 – 4 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.). С оглед произнасянето на КС на РБ е отстранена пречката, поради която е било спряно производството по настоящото дело, и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК същото следва да бъде възобновено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, предвид следното: Обявената за противоконституционна разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) предвижда, че са нищожни извършените от квесторите или синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата, според решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС, представлява „закон във формален смисъл“ (с еднократно действие), поради което, съгласно решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС, с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й. Предмет на настоящото производство е отказ за вписване във вторичен регистър – имотния регистър, обусловено от извършено със задна дата подновяване на вписване в първичния регистър – търговския регистър, по реда на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) на особен залог на търговско предприятие, след заличаването му от първичния регистър. Предвид невалидността на разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.), считано от приемането й, с оглед обявяването й за противоконституционна, заличаването на обезпеченията, предмет на разпоредбата, не е нищожно; заличените обезпечения, дори и формално подновени, не са действителни и не запазват своя ред. Доколкото всяко първоначално вписване в имотния регистър на залог на търговско предприятие, предмет на заявлението на банката, е винаги вторично, т.е. за противопоставимост, и като такова е предпоставено от вписване на залога в първичния регистър – търговския регистър, и предвид валидността на заличаването на залога от първичния регистър, с оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.), поставените въпроси, свързани с: 1) приложението на вече обявените за противоконституционни и невалидни от приемането им разпоредби на § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) и 2) необходимите документи за извършване на вписване във вторичния регистър при валидност на заличаването на залога в първичния регистър, не могат да обусловят промяна за изхода на спора, поради което не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение