Определение № 50008 от 06.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. А. срещу решение № 96 /26.01.2022 г. по в.гр.д. № 1658 /2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1674 от 27.03.2020 г. по гр.д. № 16657 /2019 г. на Варненския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. Б. А. срещу „Енерго Про-Продажби“ АД отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 6 567.37 лева по фактура № от 27.09.2019 г., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода от 23.10.2017 г. до 22.10.2018 г. Ответникът по касационната жалба „Енерго Про-Продажби“ АД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл.294 ГПК, на когото делото е върнато с решение на ВКС № 60163 /24.06.2021 г. по гр. д. № 3517 /2020 г. на ВКС, III г.о.. С решението на ВКС е отменено първото въззивно решение. ВКС е дал на въззивния съд, на когото делото е върнато за повторно разглеждане, задължителни указания за допускане на комплексна съдебно – техническа експертиза, в която да бъде включено вещо лице софтуерен инженер, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде заключение по формулирани от ВКС въпроси за установяване на релевантни за спора обстоятелства. Въззивният съд е направил следните фактически изводи: На 22.10.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на която е установено, че в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. има показания за потребена електрическа енергия Т3 – 034625.7 кВтч. Проверката на СТИ в Българския институт по метрология е завършила със заключение за установена външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на която потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната на дисплея тарифа Т3, вместо само върху визуализираните тарифи Т1 и Т2. В заключението се посочва, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията. Съдът е кредитирал заключението на извършената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, съгласно която натрупването на потребена електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3. може да бъде в резултат единствено на човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. В резултат на дадените от ВКС указания в хода на въззивното производство е изготвено и прието заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че електромерът е бил монтиран нов с нулеви показатели на заводските тарифи. Наличието на показания в регистър 1.8.3. може да се осъществи единствено посредством софтуерно вмешателство и претарифиране през оптичния порт за комуникация, в резултат на което се заобикаля защитата на устройството, предпоставка за което е скриване на активираната тарифа, което възпрепятства правилното отчитане на потребената енергия, Въззивният съд е приел за безспорно, че между страните съществува договорно правоотношение за продажба на електрическа енергия, по което ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на закона и съгласно общите правила за продажба купувачът дължи заплащането на действително доставената и потребена електроенергия (чл.200 ЗЗД). В тежест на ответника е да докаже възникналото вземане от разликата на стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства и от заключението на комплексната СТЕ, прието неоспорено от страните, което съдът е кредитирал, е установено, че в обекта е монтиран нов електромер, следователно той е бил с нулеви показатели по всички тарифи към този момент. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва цялата преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената и отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му, като това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е довела до режим на работа на СТИ, която е в несъответствие с вътрешните правила на “Енерго – Про продажби“ АД. Количество електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено количество за процесния период може да се потреби в този период. При валидно обвързващо страните правоотношение по договор за покупко-продажба, по силата на което доставчикът реално е доставил количеството електроенергия, а потребителят реално я е потребил, е възникнало вземане за доставчика за разликата между реално доставеното и отчетено количество за този период. Стойността е установена от заключението на вещите лица. От изложеното следва неоснователност на предявения иск. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката извежда следните въпроси (дословно): Дали клиентът при договор за доставка и продажба на електроенергия има право да знае за външно вмешателство в СТИ, кога трябва да бъде уведомен за това от съответното Енерго дружество, кой следва да следи за изправността на СТИ, включително и за вмешателства върху него и следва ли да понесе негативните последици на закъсняла корекция (с около една година и повече) на данните, респективно — на корекциите в данните и на заплатените вече от него суми за същия период за потребена електроенергия, както и следва ли от своето бездействие /неизпълнение на задълженията си Енерго дружеството да черпи права? Жалбоподателката твърди, че въпросите са разрешени в противоречие със следните решения на ВКС, които не представя, нито пояснява кой от въпросите с кое от решенията е разрешен в противоречие: Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907 /2014 г. IV г.о.; решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650 /2014 г. на I т.о.; решение №173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262 /2014 г. на II т.о.; решение № 203 от 15.01.2016 г. по т.д. № 2605 /2014 г. на 1 т.о.; решение №150 /26.06.2019 г. по гр.д. № 4160 /2018 г. на III г.о.; решение №124 /18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991 /2018 г на III г.о.; решение № 21 /01.03.2017 г. по гр.д. № 50417 /2016 г. на I г.о; решение № 160 /31.12.2020 г. по гр.д. № 1174 /2020 г., на IV г.о.; решение по гр. д. № 169 /2020 г., на IV г.о.; решение № 107 /26.11.2020 г. по гр.д. № 1096 /2020 г. на III г.о., решение. по гр. д. № 1553 /2020 г., IV г.о.; решение по гр.д. № 4124 /2019 г., III г.о.. решение № 216 /13.01.2021 г. по гр. д. № 989 /2020 г. на IV г.о.; решение № 47/09.03.2021 г. по гр.д. № 2299 /2020 г., на ІІІ г.о.; решение № 78 /05.05.2021 г. по гр. д. № 2541 /2020 г. на III г.о.. Въпросите не са обуславящи, доколкото видно от подробно изложеното за мотивите на въззивния съд по делото не е установено СТИ да е било неизправно, повредено и да не е отчитало правилно доставената и потребена енергия, нито, че Енерго дружеството не е изпълнило свое задължение във връзка с доставката на електрическата енергия или правилното и отчитане с монтиране и поддържане на изправно средството за измерване. Въпросите нямат общо с установеното по делото, че върху СТИ е било осъществено неправомерното софтуерно въздействие, в резултата на което част от доставената и потребена електроенергия не е била отчитана върху визуализираните тарифи Т1 и Т2, в които е предназначена да бъде отчетена, а е насочвана в невизуализирана тарифа. Това неправомерното софтуерно въздействие не е в полза на Енерго дружеството, а на потребителя, както и закъснялата корекция (което ще доведе до заплащане от потребителя на дължимото със закъснение). Веднага щом Енерго дружеството е установило, че средството за измерване не работи според заводските си настройки, то е уведомило потребителя, демонтирало го е и го е изпратило на Българския институт по метрология за извършване на метрологичен контрол за проверка на неговите технически и метрологични характеристики, на техническото му състояние и на показанията му, в резултат на което е установено какво е било действителното потребление и как е отчитано (за всичко това Енерго дружеството е уведомило потребителя веднага щом го е установило). Въззивната инстанция е приела, че отговорността на потребителя за заплащане на фактурирана електроенергия е обективна - купувачът дължи заплащането на действително доставената и потребена електроенергия (от значение е единствено установяването, че фактурираната електроенергия е доставена и потребена). Поради това и въззивният съд не се е занимавал и не е следвало да се занимава с въпроса дали и от кой момент потребителят по договор за доставка и продажба на електроенергия има право да знае за външно вмешателство в СТИ, нито е обсъждал въпроса кой първи е узнал за нерегламентираното софтуерно въздействие - Енерго дружеството (в чиято вреда то е извършено) или потребителят. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 572 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представените по делото договор, фактура и платежно нареждане. Воден от изложеното, съдът