Определение № 1113 от 22.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1620/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Товестрой“ ООД срещу определение № 541/20.07.20123г. по възз.ч.т.д. № 402/2023г. на Апелативен съд - Варна.С него е потвърдено разпореждане № 2774/23.05.2023г. по т.д.№ 203/2022г. на съдия-докладчик от Окръжен съд - Варна за връщане на подадената от „Товестрой“ ООД въззивна жалба, вх.№ 9563/18.04.2023г., срещу решението по т.д.№ 203/2022г. на ОС - Варна. Релевираните в частната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение са за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК.Частният касатор поддържа, че липсва надлежно удостоверяване на факта на напускането му на адреса на управление преди повече от 5 години, респективно, че извършеното от връчителя удостоверяване не обосновава категоричен извод, че дружеството действително е напуснало адреса.Счита, че съобщението за оставяне без движение на въззивната жалба е следвало да се извърши чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, съгласно чл.50, ал.4 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Редовно ли е връчването на съобщения и призовки на търговец по реда на чл.50, ал.2 ГПК, когато връчителят е посочил, че е посетил адреса само веднъж, не е посочил, че на адреса липсва фирмена табела или наименование на юридическото лице и не е посочен точният адрес на лицето, за което се сочи, че е съсед? Частният касатор счита, че даденото по него разрешение от въззивния съд е в противоречие с решение № 546/13.10.2012г. по гр.д.№ 508/2012г., IV г.о., решение № 279/24.01.2015г. по гр.д.№ 2769/2014г., III г.о., решение № 126/10.11.2015г. по т.д.№ 1825/2014г., II т.о., определение № 706/21.10.2013г. по ч.т.д.№ 3595/2013г., I т.о., определение № 270/25.06.2018г. по ч.гр.д.№ 1439/2018г., III г.о., определение № 328/22.07.2022г. по ч.т.д.№ 21228/2021г., II т.о., определение № 359/11.06.2015г. по гр.д.№ 2426/2015г., I г.о., и определение № 60472/15.12.2021г. по ч.т.д.№ 2641/2021г., II т.о. С подадения чрез адв.Д. В. съвместен писмен отговор Д. П., П. П. и С. П. оспорват частната жалба.Не е заявено искане за присъждане на разноски. Съставът на Търговска колегия, І т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че в първоинстанционното производство „Товестрой“ ООД е било представлявано от адв.Д. П., но с молба от 09.03.2023г. дружеството е уведомило съда за оттегляне на упълномощаването на адв.П. и е заявило, че занапред ще се представлява от управителя си Б. Д..Приел е за установено, че съдията-докладчик от първоинстанционния съд е счел за основателен отказа на адв.Д.П. да получи адресираното до дружеството обявление за решението на 10.03.2023г., поради което е предприел изпращане на обявление за решението до дружеството на вписания в Търговския регистър адрес в [населено място], [улица]. Въззивният състав е констатирал, че връчването по реда на чл.50, ал.2 ГПК на дружеството на обявлението за първоинстанционното решение на 04.04.2023г. е прието за редовно с разпореждане на съдията-докладчик от първоинстанционния съд от същата дата.Счел е, че този извод е законосъобразен, предвид констатацията на връчителя във върнатото в деловодството на съда на 03.04.2023г. цяло, невръчено, обявление за решението до дружеството, че след двукратното посещение от връчителя на адреса /последно на 30.03./ е установил, че такова дружество не се намира там повече от 5 години и няма упълномощено лице за получаване на кореспонденцията.Същевременно, съставът на апелативния съд е приел, че спрямо датата 04.04.2023г. е формиран и изводът в разпореждането на съдията-докладчик от първоинстанционния съд от 20.04.2023г., че подадената на 18.04.2023г.въззивна жалба на дружеството е в преклузивния срок по чл.259 ГПК.Установил е, че със същото разпореждане въззивната жалба на дружеството е оставена без движение за внасяне на дължимата ДТ в размер на 3000лв.Въззивният състав е констатирал, че с разпореждане от 03.05.2023г. на съдията-докладчик от първоинстанционния съд е прието, че съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение е редовно връчено на дружеството на 03.05.2023г.Установил е, че този извод е направен въз основа на констатацията на връчителя във върнатото на 27.04.2023г. цяло, невръчено, съобщение до дружеството, извършена при посещението му на адреса на 23.04.2023г. в 18.40ч., че, по сведение от съсед Ж. К., дружеството е напуснало адреса преди повече от 5 години и наеманото от него помещение е необитаемо. Решаващият въззивен състав е споделил и крайния извод за наличие на основанието по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на въззивната жалба, тъй като констатираната нередовност на въззивната жалба не е отстранена в рамките на предоставения от съда срок, изтекъл на 10.05.2023г., а и след това до постановяване на разпореждането за връщане на въззивната жалба на 23.05.2023г. В обжалваното определение са формирани и мотиви, че в нито един момент дружеството не е посочило друг начин за контакт или друг адрес, различен от вписания по партидата му в ТРРЮЛНЦ от 2008г., на който са извършвани всички връчвания.Счетено е, че съобщението за отстраняване на нередовността на въззивната жалба е редовно връчено на дружеството, на осн. чл.50, ал.2 ГПК, още на 25.04.2023г., когато е надлежно удостоверено от връчителя, че е то е напуснало адреса на управление преди повече от 5 години и на този адрес има необитаемо жилище.По всички тези съображения в обжалваното определение е прието, че разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК е правилно приложена с разпореждането за връщане на въззивната жалба на дружеството. Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Предвид изричното препращане с разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в производството по чл.274, ал.3 ГПК са приложими правилата на чл. 284 - 286 ГПК.Следователно, във фазата по селектиране на частната касационна жалба въз основа на представеното от частния касатор изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационната инстанция проверява наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и, само ако установи тяхното наличие, допуска касационно обжалване и разглежда частната касационна жалба по същество. Съгласно т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посоченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване в случая произтича от това, че формулираният от частния касатор правен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, не съответства на предмета на произнасяне на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното определение, изводът за редовно връчване на дружеството по реда на чл.50, ал.2 ГПК на съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение не е извършен само въз основа на констатацията на връчителя при посещението му на 25.04.2023г. на адреса на управление на дружеството.Съставът на апелативния съд е приел, че на същия адрес е редовно връчено на дружеството по реда на чл.50, ал.2 ГПК на 04.04.2023г.обявлението за първоинстанционното решение, тъй като е удостоверено от връчителя при двукратното му посещение на адреса на управление на дружеството, последно на 30.03.2023г., че дружество не се намира там от повече от 5 години и няма упълномощено лице за получаване на кореспонденцията.Наред с това, въззивният състав е констатирал, че дружеството не е посочило друг адрес или друг начин на кореспонденция, различен от този, на който са връчвани съдебните книжа по делото. 3От друга страна, въпросът изисква проверка на правилността на изводите на въззивния съд за редовността на връчването по реда на чл.50, ал.2 ГПК на съобщението за оставяне без движение на въззивната жалба.Както е изяснено в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, извършването на такава проверка е изключено във фазата по селектиране на частната касационна жалба. Изложеното налага извод, че не са изпълнени изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски на ответната страна по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искане за това. Мотивиран от горното, съставът на ТК, I т.о.: