Определение № 1964 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 420/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК като е образувано по подадени от ищеца З. С. А. и от ответника Прокуратурата на РБ, касационни жалби срещу решение № 167/13.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 329/2025 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение въззивният съд, като частично е отменил и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 17/03.02.2025 г., поправено с решение № 75/03.04.2025 г., двете постановени по гр. д. № 438/2024 г. на Добричкия окръжен съд, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на З. С. А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение по ДП № 537/22 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Д. в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, производството по което е прекратено, и са наложени принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2а и чл. 172, ал. 4 ЗДвП – отнемане на свидетелство за управление на МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на регистрация на МПС "Ф. П." с рег. [рег.номер на МПС] чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер Т., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане и искът е отхвърлен в останалата му част – за разликата до пълния му предявен размер от 20 000 лв. Със същото решение е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на З. С. А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 101, 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, наказателното производство по което е прекратено поради това, че деянието не е престъпление, в размер на заплатените разноски по ДП № 537/2022 г. за експертиза на кръвна и биологична проби, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен предявеният от З. С. А. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 93 092 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 47 597, 22 евро поради оставане без работа, като резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т.1 б. "б" ЗДвП "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" за срок от 18 месеца по наказателно производство с повдигнато обвинение по 343б, ал. 3 НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Ищецът З. С. А. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, а ответникът Прокуратурата на РБ - в осъдителната му част. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на III г.о., взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 23.07.2022 г. в [населено място] С. А. като водач на МПС бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД МВР – Д. и при тестването му за употреба на наркотични вещества с "Дрегер дръг тест 5000" бил отчетен положителен резултат за наличие на амфетамин. Ищецът бил задържан за срок от 24 часа и обискиран. Полицейските органи му съставили АУАН и иззели СУМПС, контролен талон, СРМПС, както и два броя регистрационни табели. Срещу ищеца били издадени две заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП - за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 185 дни и за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, иззети са СРМПС и два броя регистрационни табели. На 23.07.2022 г. било образувано ДП № 537/2022 г. по описа на РУ на ОД МВР [населено място] за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и била назначена химическа експертиза. С постановление от 27.07.2022 г. ищецът бил привличан в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и бил разпитан. От изготвената на 22.12.2023 г. химическа експертиза е представено заключение, че във взетите за изследване от ищеца А. кръвна проба и проба от урина не е установено наличие на наркотични вещества или техни метаболити. С оглед извода на вещото лице делото е било изпратено от разследващ полицай при ОД на МВР – Д. с мнение за прекратяване и с постановление от 09.02.2024 г., влязло в сила на 21.02.2024 г., ДП № 537/2022 г. е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - поради липса на извършено престъпление. За неоснователни са приети доводите на ответника, че той не следва да носи отговорност за действията на полицейските служители от МВР по задържането на ищеца и наложените принудителни административни мерки. Изложени са съображения, че полицейските служители действат както като административни органи, осъществяващи административна дейност, така и в случая - като разследващи правозащитни органи за събиране на доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, в рамките на предприетото срещу ищеца незаконно наказателно преследване, което се осъществява всякога под надзора и ръководството на органите на прокуратурата. Поради това последната носи деликтната отговорност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при условията на солидарност – чл. 53 ЗЗД и чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ – и за извършените под нейния надзор действия на полицейските служители, включително за причинените вреди от задържането на ищеца и за наложените принудителни административни мерки, като изцяло от неговата воля зависи срещу кого от процесуалните субституенти на държавата да насочи иска си. С оглед установяване на процесните по делото неимуществени вреди, настъпили за ищеца в пряка причинна връзка с образуваното наказателно производство, както и за техния интензитет, апелативният съд е обсъдил и показанията на свидетелката Ф. С. – съпруга на ищеца и на свидетеля С. К. – баща на ищеца, чиито показания е ценил при условията на чл. 172 ГПК. От съвкупната преценка на свидетелските показания съдът е приел за установено, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания – накърнени чест и достойнство, изживени силна напрегнатост, тревожност за неговото и на семейството му бъдеще, срам и обида. При тези обстоятелства е направен извод за наличие на предвидените в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за претендираните от ищеца неимуществени вреди. Съдът е посочил, че при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства: ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за извършването му се предвижда наказание – от 1 до 3 години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1 500 лв., неразумната продължителност на наказателното производство от 1 година, 6 месеца и 28 дни; извършените спрямо ищеца процесуално-следствени действия, които са били концентрирани в началната фаза на производството /взети са му проби за изследване, задържан е за 24 часа и е обискиран/; липсата на взети мерки за неотклонение; общественото и социално положение на ищеца, който до повдигане на процесното обвинение се е ползвал с добър морален облик, който облик безспорно е бил застрашен от привличането му като обвиняем; липсата на данни за публично разгласяване на случая; отзвукът в обичайната му среда – родителите на ищеца не се отдръпнали от него, но се създало известно напрежение между тях и ищеца, тъй като същите се усъмнили дали е възможно синът им действително да е употребил наркотични вещества, от друга страна – съпругата на ищеца е била уверена в неговата невинност и го е подкрепяла; интензитетът на преживените от ищеца негативни емоционални изживявания, който е бил висок, но не изключително висок; липсата на установени трайни последици за ищеца в здравословен или в личен план, както и социално-икономическите условия в страната в този период. Отчитайки всички тези обстоятелства въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 6 000 лв., от които 3 000 лв. за незаконно обвинение и 3 000 лв. за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ще обезщети в пълна степен ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. За неоснователни са приети твърденията на ищеца, че повдигнатото обвинение е засегнало и професионалния му живот. В тази връзка съдът е посочил, че според показанията на св. С. К., тъй като ищецът бил лишен от свидетелство за управление на МПС, то той не е можел да работи в Г.. Според съда обаче не всяка трудова дейност, която ищецът е можел да упражнява в Г., е свързана с притежаване на СУМПС, доколкото същият не е професионален шофьор, като семейството е живеело в неголямо населено място и няма данни ищецът да е управлявал там собствено МПС /според показанията на разпитаните по делото свидетели лекият автомобил, който ищецът е управлявал при извършване на проверката, е пребивавал на територията на България/. Ищецът е можел, вкл. и е бил длъжен, и да се регистрира своевременно в Бюрото по труда, като според текста на представения по делото трудов договор, регистрацията не може да бъде направена по-рано от 3 месеца преди крайния срок на приключване и в тази връзка твърденията на ищеца, че не е било възможно да се регистрира са намерени за неоснователни, доколкото ограничението е 3 месеца преди, а не 3 месеца след крайния срок на приключване. По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение през времето от 17.08.2022 г. до 31.01.2024 г., въззивният съд е приел за установено следното: Ищецът З. С. А. е работил по трудов договор от 21.09.2020 г., сключен с Paul Schulten GnbH&Co.KG в [населено място], Г., който първоначално бил срочен, а впоследствие преминал в безсрочен, на длъжността "почистващ персонал", със средно седмично работно време 35 часа и трудово възнаграждение в размер на 10,80 евро на час. В договора било предвидено, че времето на работа се определя според бизнес нуждите, особено във връзка с хигиената на обектите за почистване, ежедневното работно време може да бъде разпределено на различни обекти през деня, работникът няма право да иска превоз от и до работното място, независимо от фактическите доброволни услуги за превоз от страна на работодателя. Договорът не съдържал клаузи, според които притежаването на свидетелство за управление на МПС да съставлява условие за заемане на длъжността. По отношение обясненията на ищеца, дадени пред първоинстанционния съд, според които основният предмет на дейност на работодателя му /почистваща фирма/ бил почистване на големи закрити басейни, които се намират на около 100 км., съдът е приел, че тези твърдения са останали недоказани, тъй като не са подкрепени от събрания по делото доказателствен материал. Същевременно, според същите обяснения, екипът /бригадата/, с която работел ищецът, се състоял от 3-4 души и всички те имали шофьорски книжки, отивали до паркинга на фирмата, където стояли колите и от там тръгвали към обектите, като понякога шофирал ищецът, понякога не. В представеното по делото уведомление за прекратяване на договора от 17.08.2022 г. било посочено, че ищецът е уведомен, че тъй като от 15.08.2022 г. отново отсъства без извинителни причини, трудовото правоотношение се прекратява поради отнемане на трудовата книжка, считано от 01.09.2022 г., както и че, за да запази правото си на обезщетение за безработица той е длъжен да се регистрира като търсещ работа лично в агенцията по заетостта веднага след получаване на известието. Според съда от текста на уведомлението за прекратяване на трудовия договор следва, че първото основание за прекратяване е виновното поведение на работника, който отново, според работодателя, не се е явил на работа без извинителни причини 3 работни дни и на следващо място отнемане на СУМПС /според справката за доходи за м.08.2022 г., изготвена от работодателя, ищецът е ползвал през м. 08.2022 г. 3 дни платен отпуск, 8 дни болнични и има 5 дни отсъствия, общо облагаемата му заплата за м.08.2022 г. е за 17 дни/. Съобразявайки гореизложеното, че притежаването на свидетелство за управление на МПС не е въведено като изискване за заемане на длъжността, съдът е приел, че не може да се предполага, че ако ищецът не беше извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина чрез повторно неявяване на работа 3 работни дни, отново договорът би бил прекратен. При тези съображения съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на обезщетение в размер на неполучено трудово възнаграждение за срок от 18 месеца, поради липса на причина връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и прекратяването на трудовото правоотношение. В допълнение съдът е посочил, че ищецът е полагал труд в периода – от м.02.2023 г. до края, по друго трудово правоотношение в България. В касационната жалба на ищеца З. С. А. се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваните части, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В представените от касатора-ищец в изпълнение на указанията на въззивния съд, администриращ касационната жалба, уточнения, съответно от 19.11.2025 г., 01.12.2025 г. и 17.12.2025 г., се поддържат основанията чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, без обаче да е формулиран значим за изхода на делото правен въпрос. Ответната страна Прокуратурата на РБ не е подала отговор на касационната жалба на З. С. А.. В касационната жалба на ответника Прокуратурата на РБ се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваните части, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1."Как се определя и какво е съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД?" и 2. "Следва ли съда да изложи мотиви относно значимостта на отделните релевантни обстоятелства към определеното глобално обезщетение?", които въпроси се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението практика на ВС и ВКС. Ответната страна З. С. А. не е подала отговор на касационната жалба на Прокуратурата на РБ. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение до касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал правен въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включен в предмета на делото. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В конкретния случай касаторът-ищец З. С. А. не е формулирал конкретен въпрос с характеристиката на правен такъв като обща предпоставка и изискване за осъществяването на факултативния контрол съгласно разясненията, дадени в горепосоченото тълкувателно решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Отделно от това, в представените от касатора-ищец уточнения към касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство по чл. 288 ГПК. В случая поставените от касатора-ответник Прокуратурата на РБ в изложението въпроси, отнасящи се до съдържанието на понятието "справедливост" и за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД, са от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславят изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените в изложението съдебни актове. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от ППВС № 4/68 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираните разрешения на съдебната практика, като е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно приетите за конкретно установени по делото релевантни обстоятелства, които са критерии за справедливост и при превес на тези, налагащи по-нисък размер. Несъгласието на ответника с така определения конкретен размер е довод за неправилност на обжалваното решение, относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК. Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка и по касационната жалба на Прокуратурата на РБ. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по двете касационни жалби Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение