Определение № 4270 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3093/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б. срещу разпореждане № 1032/12.01.2024 г. по в. гр. д. № 8158 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от страната касационна жалба срещу постановеното по делото въззивното решение № 5094/06.10.2023 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на разпореждането и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното разпореждане е прието, че постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като с оглед цената на предявените искове, е приложим критерият по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което подадената от К. И. Б. касационна жалба е недопустима и същата е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Прието е, че производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. И. Б. обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.149 ЗЕ, във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите от 3075,96 лева - цена за доставена топлинна енергия; 413,54 лева - за обезщетение за забава, изчислена върху задължението за топлинна енергия; 42,37 лева - за извършена услуга дялово разпределение и 8,35 лева - за обезщетение за забава, изчислено върху задължението за заплащане на услугата дялово разпределение. Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл.69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Посочено е, че всеки един от предявените искове е с цена под 5000 лева и е формиран решаващ правен извод, че решението, постановено по въззивното дело, не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му - 06.10.2023г., така както е предвидено и в разпоредбата на чл.296, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Цитираната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК изрично предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за вещно право. Правилото ясно сочи кога ограничението за цената на иска като предпоставка за допустимост на касационното обжалване не намира приложение, а именно - единствено спрямо предявен иск за вещно право върху недвижим имот, както и спрямо съединен с вещния иск или искове с обуславящо значение по отношения на първия. В случая е безспорно установено, че цената на предявените срещу К. И. Б. установителни искове за съществуване на вземането са в размер на сумите от 3075,96 лева - цена за доставена топлинна енергия; 413,54 лева - за обезщетение за забава, изчислена върху задължението за топлинна енергия; 42,37 лева - за извършена услуга дялово разпределение и 8,35 лева - за обезщетение за забава, изчислено върху задължението за заплащане на услугата дялово разпределение. Касае се за самостоятелни претенции, всяка от които е с цена под законоустановения минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационен контрол, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. При това положение, правилно подадената касационна жалба е счетена от съда за недопустима и и същата е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение,