Определение № 819 от 31.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1678/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Б. Б. срещу решение от 06.12.2012 г. на Шуменски окръжен съд /Ш./ по в.т.д. № 624/2012 г.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване - разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] Р. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:

Пред Шуменски районен съд /Ш./ е предявен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.124 ГПК от [фирма] Р. срещу [фирма] за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника в размер общо на 15574.90 лв. по договор за изработка - „изтегляне на метални заготовки на преса” по конкретно посочени фактури в изпълнение на този договор. Ответникът [фирма] е предявил срещу ищеца [фирма] Р. насрещен иск по чл.262 ал.2 вр. чл.79 ал.1 предл. последно ЗЗД за сумата 24712.11 лв. – обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за изработка на 684 броя заготовки за посочен период от време, включващо претърпени от [фирма] загуби, изразяващи се в закупен от него като възложител материал за заготовките, транспорт за доставка, складови разходи и труд. Ш. е уважил първоначалния иск и е отхвърлил насрещния иск, а решението му е потвърдено от Ш.. Ш. е приел, че е установено вземането, предмет на първоначалния иск и за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Ш. се е позовал на представените фактури, които са двустранно осчетоводени при страните, при редовно водено от тях счетоводство – констатация на ССЕ, както и приложени складови разписки. Ш. е приел, че насрещният иск е неоснователен, тъй като между страните са установени отношения по договор за изработка с предмет „изтегляне на метални заготовки на преса”, но по делото не са представени убедителни доказателства – писмени и гласни, за договорен срок за изпълнение по този договор, при което следва да намери приложение разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, съгласно която при липса на уговорен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана. От доказателствата по делото, вкл. кореспонденцията между страните, Ш. е приел, че възложителят [фирма] не е дал на изпълнителя [фирма] Р. срок за изпълнение на изработката, нито валидна покана по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД, при което се налага извод, че изпълнителят не е изпаднал в забава и не са налице основанията по чл.79 ал.1 предл. последно ЗЗД за присъждане в полза на ищеца по насрещния иск като възложител на претендираното обезщетение вместо изпълнение, поради недоказаност на законовите предпоставки: виновно неизпълнение от страна на изпълнителя и причинна връзка между претендираните от възложителя имуществени вреди с неизпълнението.

Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.

В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:

1. Ш. в противоречие с цитирана съдебна практика е дал отрицателен отговор на процесуалноправния въпрос може ли със свидетелски показания да се доказва договорен срок при договор за изработка. Така формулираният въпрос на касатора в твърдението му за неправилност на въззивното решение е необуславящ изхода на спора и не съответства на установената и приета от Ш. фактическа обстановка. Както се посочи по-горе, Ш. е приел, че представените доказателства по делото – писмени и гласни не установяват договорен срок за изпълнение, а не че гласни доказателства са недопустими за установяване на такъв факт. При така формулираният необуславящ въпрос не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с цитирани съдебни решения на ВКС.

2. Все чрез твърдения касаторът поддържа липса на обсъждане от Ш. на оплакванията във въззивната жалба и изложени собствени съображения във връзка с предявения насрещен иск. Освен че и тези твърдения не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че Ш. е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил свои съображения във връзка с тях, чиято правилност може да се обсъжда след допускане на касационното обжалване, но не и в производството по чл.288 ГПК. Няма основание да се приеме и наличие на противоречиво разрешение с приложената съдебна практика на ВКС, касаеща липса на мотиви /р. № 241/17.10.2012 г. по гр.д. № 850/2011 г. на ВКС/ и липса на произнасяне от въззивната инстанция по предмета на делото /р.№ 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС/, каквато липса в случая не е налице. Изложени са собствени мотиви от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба и по предмета на спора, чиято правилност е основание за преценка на оплакване по чл.281 ГПК, но не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК.

3. Като трети въпрос касаторът формулира този за обвързаността на съда от заключението на вещо лице, като твърди, че съдът следва да обсъди заключението с останалите доказателства по делото. Този въпрос не съответства на приетото от фактическа и правна страна от Ш., доколкото Ш. е обсъдил заключението на ССЕ, но във връзка с другите доказателства по делото – фактури и складови разписки и тяхното осчетоводяване, за което е изложил подробни съображения какво и защо приема за доказано. В този смисъл въпросът е некоректно зададен и не е обуславящ изхода на спора с оглед изложените от Ш. съображения.

4. Обусловено ли е от изрична покана изпълнението на задължението на изпълнителя за предаване стоки, предмет на договор за изработка, когато липсва писмен договорен срок за изпълнение, но страните са имали търговски обичай възложеното да се изработи в срок от един-два до седем работни дни. За този въпрос се твърди наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по приложение на чл.303 ТЗ, за което, според касатора, нямало практика. Въпросът е относим към насрещния иск, приет за съвместно разглеждане с иска по чл.422 ГПК, което е допустимо – в този смисъл и т.11.б от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. И този въпрос е формулиран без оглед на установената и приета от Ш. фактическа обстановка, посочена по-горе, а с оглед желаната от касатора такава, което не формулира нито въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Следва да се посочи още, че касаторът се позовава за пръв път пред ВКС на приложение на чл.303 ТЗ, не е поддържал довод в този смисъл пред въззивния съд и такъв не е обсъждан от Ш., а и насрещният иск е отхвърлен освен поради липса на установено виновно неизпълнение от страна на изпълнителя по договора, още и поради липса на пряка причинна връзка между претендираните като претърпени вреди от възложителя и твърдяното неизпълнение, което сочи, че така формулираният въпрос е необуславящ изхода на спора.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Ш..

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът - [фирма] следва да заплати на ответника по жалбата – [фирма] Р. направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: