Определение № 177 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 104/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 781 от 05.07.2021г. по гр.д. № 4150/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260176 от 25.09.2020г. по гр.д. № 2799/2020г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на предявеният от Й. Д. Т. против Столична община иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от нова оперативна интервенция, които вреди не са били обезщетени в производството по гр.д. № 11484/2015г. по описа на Софийски градски съд, за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. Решението се обжалва от ищеца Й. Д. Т., чрез пълномощника адв. Н.. Поддържа се неправилност на съдебния акт. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визира основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, без да са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Претендира се допускане на касационно обжалване поради необходимост от уеднаквяване на практиката по приложението на чл. 51, ал. 1 ЗЗД /за пълно обезщетяване на вредите/, като се сочи и грубо нарушение на принципа на законност по чл. 5 ГПК. Ответникът Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт В. Н., в писмения си отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. С влязло в сила решение по гр. дело № 11484/2015г. на Софийски градски съд на ищеца Й. Т. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., дължимо от ответника Столична община вследствие на инцидент на 09.05.2015г., при който ищецът е пропаднал в необезопасена шахта и е получил счупване на лява подбедрица, което наложило извършване на операция на счупения крайник и фиксиране на фрактурата с плака и винтове. В настоящето производство ищецът претендира нови неимуществени вреди, произтекли от извършена на 16.01.2020г. операция за отстраняване на поставената плака и винтове, които предизвиквали болки в областта на глезенната става и пречели на нормалното ходене. Ищецът твърди, че по време на операцията и в следоперативния период е претърпял болки и страдания, за които претендира обезщетение е в размер на 30 000лв. със законната лихва от датата на операцията. Приетата медицинска експертиза установява, че металните импланти са били отстранени с новата операция, проведена на 16.01.2020г. Тази нова оперативна интервенция е била необходима за цялостния оздравителен процес. Ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите 5 - 7 дни. Общият лечебен и възстановителен период е продължил 40 - 45 дни. При извършения личен преглед на ищеца е установено, че функционално крайникът е възстановен напълно. Първоинстанционният съд е уважил иска за 10 000лв. и отхвърлил за разликата до претендирания размер. Въззивният съд е бил сезиран с жалба само от ищеца досежно отхвърлената част на иска. С оглед на това съдът е приел, че спорът се концентрира до размера на неимуществените вреди /болки и страдания/ вследствие на операцията, извършена 16.01.2020г. Софийски апелативен съд е извършил препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. Счел е, че при операцията ищецът е търпял нови болки и страдания, необхванати от влязлото в сила решение по предходния спор между страните. Намерил е, че за пълното обезщетение за претърпените от ищеца нови неимуществени вреди е необходима сумата от 10 000лв., който размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни по делото относно възрастта на ищеца, неговото обществено положение, продължителността на периода, в който болките и страданията са били с по-интензивен характер, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, пълната функционална възстановеност на крайника и икономическите условия към деня на проявлението на новите вреди. Въз основа на тези критерии е приел, че в обжалваната част за разликата над 10 000лв. до 30 000лв. искът е неоснователен. При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива липсват. Изложението на касатора не съдържа конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 по 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая касаторът се позовава общо на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да формулира такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос. А липсата на такъв въпрос е достатъчно основание, за да бъде отказано допускане на касационен контрол. Касаторът сочи, че касационно обжалване следва да се допусне поради необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за пълно обезщетяване на вредите, каквото обезщетяване може да се постигне само с внимателно обсъждане на допълнителните неимуществени вреди. Твърди, че с решението на Софийски апелативен съд е погазен принципът на законност. Горните доводи не запълват нито едно от основанията па чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. По приложението на чл. 51, ал.1 ЗЗД съществува многобройна практика, но не е ясно какво противоречие и разнопосочност е налице в нея, което да се нуждае от уеднаквяване. Доводите за нарушаване принципа на законност могат да бъдат подведени под основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. В случая такава не произтича пряко от мотивите на съдебния акт. Съдът, от една страна е препратил към мотивите на първата инстанция, които съдържат подробно обсъждане на конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението. От друга страна, въззивният съд и сам е посочил критериите, от които изхожда, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и конкретните данни по делото за наличието на интензивни болки първите седем дни след операцията, за общото възстановяване от операцията в рамките на 45 дни и за пълното възстановяване на крайника понастоящем. В допълнение може да се отбележи, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, изискваща пълно обезщетяване на причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл.51, ал.1 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от настъпилия ексцес е определено по справедливост както изисква чл. 52 ЗЗД, въз основа на установените от практиката критерии и при съобразяване на събраните конкретни доказателства по делото. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 200лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.