Определение № 55 от 17.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2328/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Р. срещу решение № 87 от 21.02.2013г. по гр.д. № 554/2012г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение №98 от 08.11.2012г. по гр. д. №287/2012г., на Районен съд [населено място]. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявения от касатора иск за признаване за установено,че Г. Д. Г. му дължи сумата от 21 800 лева, представляващи задължение по два броя записи на заповед, съответно от 22.12.2006г. и 18.12.2006г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.03.2012г. по ч. гр.д. №118/2012г. по описа на РС Гълъбово. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Ответникът Г. Д. Г. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при направено в производството по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК възражение от ответника – длъжник за липса на каузална сделка, поради която са издадени записите на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което са издадени записите на заповед и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Изложил е доводи,че тъй като липсват доказателства, удостоверяващи предаването на процесните суми на ответника, твърдението на ищеца за сключването на двата договора за заем между страните, е останало недоказано. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като значими за изхода на делото следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: - има ли записът на заповед правната характеристика на разписка, удостоверяваща получаването на сумата, посочена в него, ако този запис не е оформен съобразно задължителните изисквания на закона; - при отнет менителничен ефект на запис на заповед и при възражение на ответника за липса на каузална сделка, доказано ли е със самия запис възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед. По поставения от касатора втори въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Един от въпросите / въпрос седемнадесети/, по които е образувано тълкувателното дело, е аналогичен на поставения от касатора въпрос за доказателствената тежест в производството по чл.422 от ГПК при възражение за липса на каузална сделка, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд