Определение № 4875 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 738/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К., гражданин на Р Турция, чрез адв. Р. И., срещу решение № 1168/18.10.2023г. по гр.д.№ 1144/23г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. срещу Ю. Х. Н. осъдителен иск за връщане на сумата 13 750 лева, при правна квалификация по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД. Касаторът обжалва решението с оплакване, че макар да е уважен довода му по въззивната жалба относно правната квалификация на претенцията му, въззивният съд не е изложил мотиви защо не е процедирал по реда на чл. 270, ал.3 ГПК – да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, и неправилно се е произнесъл по съществото на спора, приемайки исковата претенция по чл. 55, ал.1, предл.1во ЗЗД за неоснователна. Настоява, че от доказателствата по делото се установявал факта на предаване на сумата от ищеца на ответницата. В контекста на посочените оплаквания, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК: 1/“ При изложената фактическа обстановка в процесния случай, според която е налице пряка причинно-следствена връзка между процесната сума и договорите за покупко – продажба и цялата продажна цена е заплатена и предадена на продавачите от Х. К., което се приема за доказано в първоинстанционното производство, то сумата от 13 750 лева, дадена от ищеца на ответницата като половината от продажна цена, именно за закупуване при равни квоти в съсобствеността на недвижим имот, не следва ли да се приема като предаване на сумата по чл. 55, ал.1, предл.1 во ЗЗД, а вписването в нотариалните актове на ответницата като купувач – като получаване на сумата от същата ?“ и 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани доказателства, твърденията и възраженията на страните?“ Насрещната страна по жалбата – ответницата Ю. Н., не е депозирала отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е споделил довода на ищеца по въззивната му жалба, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения осъдителен иск; квалифицирал е претенцията като такава по чл. 55, ал.1, пред.1 ЗЗД и е счел същата за недоказана, обсъждайки същите факти, установени от събраните по делото доказателства, които е разгледал и първоинстанционния съд, за да отхвърли претенцията, но като такава по чл. 240 ЗЗД. По съществото на спора въззивната инстанция е приела да е в доказателствена тежест на ищеца да установи, че е предал на ответницата исковата сума и той не е провел такова доказване. От приетите по делото писмени (НА № 71/2019г. и НА № 72/2019г. на нотариус И. К., рег. № 225) и гласни (показанията на св. А., С., Н. и А.) доказателства, се установявало само, че на 07.06.2019г. страните по делото са били страни /купувачи/ по договорите за покупко продажба и че покупната цена от общо 27 500 лева е била платена в брой на продавачите чрез предаването й от ищеца. Никое от доказателствата не сочело на възможност сключените договори да имат връзка с предаването и получаването на пари между страните, съответно не се установявал спорния правнорелевантен факт, че ищецът е предал на ответницата исковата сума от 13 750 лева в брой. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въззивният съд е изпълнил задължението си да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение. Изрично е мотивирал извода си, че първоинстанционното решение е постановено в обхвата на търсената от ищеца защита, поради което погрешно определената правна квалификация на иска представлява нарушение на материалния закон, разрешимо от въззивната инстанция, която, като определи правилната квалификация на предявения иск, следва да се произнесе по основателността му. Първият поставен от касатора въпрос е фактически, а не правен, поради което не изпълва основния селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства е принципно обуславящ по всяко дело, но в случая не е разрешен в отклонение от константната практика на ВКС. Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Обжалваното решение е съобразено с цитираните разрешения. При постановяване на акта си въззивният съд е отговорил на всички оплаквания и доводи на ищеца, обсъдил е всички доказателства по делото и така е обосновал крайния си извод, че не е проведено главно и пълно доказване на правнорелевантния факт на предаване на сумата от ищеца на ответницата. Несъгласието на касатора с този краен извод е оплакване за неправилност на въззивното решение, което не подлежи на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд