Определение № 60530 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. П. срещу решение №261041/20г. на СГС, с което са отхвърлени исковете му по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ против ДП”Национална компания Железопътна инфраструктура”. Иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Правният спор между страните е възникнал по твърдения на ищеца, че е работил при ответника на длъжност „ръководител движение” 1А категория в жп гара Волуяк. Но е бил дисциплинарно уволнен на 21.11.2014г. заради това, че на 09.10.2014г. не бил съобщил на дежурната прелезопазачка за отпътуването на влака, не е изпратена телетофонограма, поради което не са били спуснати бариерите на спирка Обеля и влакът е ударил лек автомобил, който е пресичал прелеза при вдигнати бариери, и е причинил смърт на пътник в колата. Според ищеца фактите не били такива, тъй като той е съобщил на дежурната прелезопазачка за отпътуването на влака и е изпратил теленофонограма, поради което не е виновен за настъпването на произшествието и смърт на един човек. Поискал е отмяна на уволнението, възстановяване на работа и плащане на обезщетение за оставане без работа. В срока за отговор работоданелят е възразил, че са събрани доказателства, които установяват виновното поведение на ищеца. Въззивният съд при повторното гледане на делото на основание чл. 308 ГПК е приел, че с влязла в сила присъда е осъден ищеца, затова че с бездействие, изразяващо се в неуведомяване на прелезопазачката за отпътуване на влака и неизпращане на телефонограма, е причинил смъртта на С. С. вследствие на транспортно произшествие между дизелов локомотив и лек автомобил „Сеат Толедо”, при вдигнати бариери. Като е зачел задължителната сила на присъдата по чл. 300 ГПК е отхвърлил исковете. При първоначалното гледане на делото с влязло в сила решение са били уважени исковете на ищеца, но на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК първоначалното въззивно решение е отменено от ВКС заради постановената след това присъда, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно тъй като при първоначалното разглеждане на делото исковете са били уважени с влязло в сила решение, но влязлото в сила решение било неправилно отменено на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК от ВКС заради издадената осъдителна присъда срещу ищеца. Поради това при новото разглеждане на делото на основание чл. 308 ГПК производството е опорочено, защото решението на ВКС по чл. 303 ГПК е неправилно. В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси: Налични ли са данни по делото за извършено престъпление от ищеца във връзка с първоначалното гледане на делото? Решението на ВКС по чл. 303 ГПК противоречи ли на материалния закон, прегражда ли правото на защита на ищеца? Достатъчно ли е в хипотезата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК престъплението да е установено по надлежния ред и престъплението да е обусловило неправилност на съдебното решение, налице ли е връзката между престъпното деяние и решаването на делото? Основание ли е за отмяна превратната логика на състава на ВКС, който обвързва чл. 303, ал.1, т.2 ГПК с чл. 124, ал.5 ГПК? Присъдата основание ли е за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК? Кои са критериите по които ВКС следва да прецени дали има нови факти и обстоятелства от диспозитива на присъдата, или те са били достатъчно известни на съда? Попречило ли е извършеното престъпление на ответника по делото да извърши или да участва в съдопроизводствени действия? Законно ли е уволнението на ищеца при положение, че е ползвал предварителна закрила по чл. 333, ал.1 КТ, но не е искано съгласие на синдикалното ръководство на предприятието? Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно т.р. №1/2010г. на ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да е формулирал въпрос по тълкуване на правна норма, койно обуславя изхода на делото, и по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал.1, т.1 ГПК) или разрешаването на въпроса е от значение за установяване на точния смисъл на нормата и за развитие на правото (чл. 280, ал.1, т.3 ГПК). В случая формулираните въпроси не са обуславящи за изхода на делото, по тях въззивния съд не се е произнесъл и са неотносими за спора. Въпросите от 1 до 7 включително касаят правилността на решение на ВКС, постановено по реда на чл. 303 ГПК. Тези въпроси не отговарят на изискването на чл. 280, ал.1 ГПК да са въпроси по тълкуване на правна норма, по която въззивният съд се е произнесъл и това е обусловило правните му изводи. Поради това не е реализирана общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Последният 8-ми въпрос също е неотносим за делото, защото такова основание за незаконност на уволнението- поради нарушение на предварителната закрила по чл. 333 КТ, не е било въведено с исковата молба и е останало извън предмета на спора и предмета на доказване. Не се установява и очевидна неправилност- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Липсва противоречие в мотивите на съда при обосноваване на установените факти чрез доказателствата по делото и тяхната правна квалификация чрез съпоставянето им с фактите от хипотезата на правната норма. Липсва нарушение на правилата на формалната и на правната логика. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО