Определение № 908 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2865/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. К. срещу решение №.497/13.04.20 по в.г.д.№.1704/19 на ОС Варна - с което, след отмяна на решение №.2849/25.06.19 по г.д.№.17911/18, на РС Варна, 33с., родителските права спрямо малолетните деца Х. И. К. и Е. И. К. са предоставени на майката С. Ж. Х. /при която да бъде и местоживеенето им/, определен е режим на лични контакти с бащата /всяка първа и трета седмица в месеца от 18ч. в петък до 17ч. в неделя с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение с нея, а ако такова не бъде постигнато, от 1 до 31 юли всяка година; всяка година на рождения ден на бащата /21.06/ от 10ч. до 18ч., всяка нечетна година - дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през м.май; дните, които са обявени за неучебни и почивни /от 18ч. в деня, предхождащ първия неучебен ден, до 16ч. на последния неучебен ден/, първите пет дни от Коледната и Великденската ваканция; всяка четна година – дните, които са официални празници във връзка с Нова година и Великден /от 18ч. на деня, предхождащ първия почивен ден, до 18ч. на последния почивен /неучебен/ ден/, последните пет дни от Коледната и Великденската ваканция/ и той е осъден да плаща месечна издръжка /по 160лв. за всяка дете, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване/. Ответната страна С. Ж. Х. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е изследвал релевантните факти във връзка с отношенията между родителите и децата, техния родителски капацитет и условията на живот при всеки. Приел е от фактическа страна - на база събраните доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели и психологическа експертиза, предоставените социални доклади, изявленията на страните и децата, които са били изслушани, че: Х. К. и С. Х. са родители на две непълнолетни деца-Х. и Е. /родени съответно през 2007 и 2009г./ и от 2014 са разделени; от м.09.14 двамата са работили за продължителни периоди в чужбина, а децата са живели в дома на бабата и дядото по бащина линия в [населено място], които са полагали грижи за тях /от доказателствата не се установява майката да е напуснала съвместното жилище и да ги е изоставила-напротив, установява се, че между родителите е съществувало споразумение през времето, когато те работят в чужбина, грижи за децата да полагат бабата и дядото по бащина линия, като и двамата родители са осигурявали средства за издръжката им/; в определен период от време, по съгласие на родителите /м.10.17-м.07.18/, децата са живеели и учили в [населено място] дол при майка си, която е полагала грижите за тях; и двамата родители, макар да имат разлики в начините на подход към децата и методите на възпитание, разполагат с необходимия родителски капацитет /вкл. емоционално стабилни са, не проявяват признаци на агресивно поведение или алкохолна или наркотична зависимост/; децата имат силно изградена емоционална връзка помежду си, като основната родителска фигура за тях е бащата; емоционалната връзка с майката е слабо изразена и при изслушването споделят, че желаят да живеят при баща си; сочат, че отказват срещи, когато тя идва да ги търси, тъй като са й обидени, че ги е изоставила; на практика контактите на майката с децата са редки, случайни и кратки. Въззивната инстанция е обсъдила свидетелските показания във връзка с отношенията между страните, грижите, полагани за децата, контактите на всеки от родителите с тях и с близките на другия родител - вкл. относно обаждания на бащата до децата в нетрезво състояние, съпроводено с обиди и заплахи, които ги разстройвали, и тези за биене на децата от майката - като е обосновала изрично защо не кредитира твърденията, че майката е биела децата си. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.59 ал.4 СК и постановките на ППВС 1/74 относно обстоятелствата, които следва да се съобразят при разрешаване на спор относно упражняване на родителски права, и дефинирането на това упражняване – като тяхно ежедневно осъществяване, както и действия на закрила, защита и представителство на децата. Приел е, че по отношение на критериите подходящи битови условия, при които да живеят децата без рискова среда, пол и възраст на същите, наличие на възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение на родителите към децата, желание да ги отглеждат и възпитават, ищецът и ответницата имат равен потенциал. Обективна възможност да полага преки грижи за тях, обаче, има само майката. Изложени са мотиви, че основните грижи за отглеждането и възпитанието на децата след раздялата на родителите са се полагали от бащата реално и фактически чрез бабата и дядото по бащина линия - с изключение на периода м.10.17-м.07.18 - когато непосредствените грижи са полагани от майката с подкрепата на родители и близки. Бащата работи като строителен работник, по трудово правоотношение в Германия като предвид трудовата му ангажираност, установеното местоживеене извън страната и възможността да се връща в България през 3-4 месеца за относително кратки периоди, той не е в състояние да полага непосредствени грижи за децата. От лятото на 2019г., обаче, майката се е върнала да живее в България и работи по трудов договор като продавач-консултант, може да разчита на подкрепа от страна на родителите си в грижите и не е установено работата й да налага отсъствия от града или страната поради командироване или други причини. Същевременно тя се интересува от развитието и поведението на децата и е в състояние да полага адекватна грижа и контрол за подготовката им за училище. По отношение на критерия привързаност към родители съдът е съобразил обективния факт, че доколкото след август 2018 децата са живели при баба си и дядо си по бащина линия и са имали много редки контакти с майката /от доказателствата се установява, че бащата и роднините му не са насърчавали и подкрепяли желание на децата да се виждат с нея, а по-скоро съзнателно или несъзнателно са създавали пречки за осъществяване на контактите/, това неминуемо е довело до известно отчуждаване и дистанциране от нея. Независимо, обаче, от факта, че пред социалния работник и в съда са заявили, че не желаят да виждат майка си и че основната родителска фигура за тях е бащата, от заключението на СППЕ се установява, че те имат емоционална връзка и с нея, която не е разрушена; в нейно присъствие се чувстват спокойни и добре. При тези обстоятелства е намерено, че съвкупното обсъждане на релевантните критерии налага извод, че интересът на децата ще се охрани по-добре, ако се определи местоживеенето им при майката и на нея се предостави упражняването на родителските права, а на бащата се определи разширен режим на контакти. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Следва ли съдът да се произнесе въз основа на всички събрани по делото доказателства? Игнорирането на част от събраните в хода на производството свидетелски показания представлява ли съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.12 ГПК и води ли това до постановяване на неправилно съдебно решение?“; 2.“Следва ли съдът при определяне на кой от двамата родители да предостави упражняването на родителските права да вземе предвид желанията на децата и чувствата на децата, тяхната привързаност към единия от родителите, да обсъди техните становища и искания и се вземат предвид при оценката събраните доказателства, като определящ критерий за решението на съда е интересът на децата?“. Сочи практика /ППВС1/74, реш.№.24/10 по г.д.№.4744/08, І ГО, реш.№.294/11.11.15 по г.д.№.1454/1, ІV ГО, реш.№.207/24.07.13 по г.д. №.911/12, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика съдът е длъжен да се произнесе въз основа на всички събрани по делото доказателства. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установеното задължение. Обсъдила е представените доказателства, в това число писмените, заключението на психологическата експертиза, социалните доклади, свидетелските показания-като е изложила и изрични мотиви кои и защо кредитира и кои не, изявленията на родителите и децата при изслушването им. Изводите за това на кого да бъдат предоставени родителските права са направени въз основа на детайлна съпоставка на установените от доказателствата факти, част от които /вкл. относно постоянната месторабота и местоживеене на бащата в чужбина и кратките периоди, през които се прибира в България на 3-4 месеца/ са и безспорни - и те не са произволни. Следва да се има предвид, че когато съдът преценява какъв е най-добрия интерес на детето, от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността на обстоятелствата на всеки случай, Доколкото всяка от страните се позовава на подкрепящи тезата й обстоятелства и доказателства и съответно привлича вниманието върху тези, които поставят в по-неблагоприятна светлина насрещната стана, съдът, въз основа на комплексна преценка на събраните доказателства и на всички обстоятелства, следва да формира извода си на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права, за да бъде интересът на детето най-добре защитен. Такава преценка на събраните доказателства и установените факти е извършила и въззивната инстанция. С оглед на изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. В цитираната относно втория въпрос практика е предвидено, че желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител не са задължителни за съда; техните искания и становища се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий е интересът на децата; чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата на двамата родители, като право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата родители. Приетото от въззивната инстанция не е в отклонение, а в съответствие с тази практика. Съдът подробно е съпоставил възможностите на двамата родители по изведените в задължителната практика, вкл. ППВС 1/74г., критерии. Отчел е както, че при равни други условия, желание за отглеждане и наличие на родителски капацитет майката превъзхожда бащата с оглед възможността й да полага непосредствени грижи за децата /доколкото живее и работи постоянно в България без работата й да налага напускането на дома - докато бащата работи в Германия и на 3-4 месеца се връща да види децата, грижи за които полагат родителите му/, така и че децата имат емоционална връзка с двамата родители /макар основната фигура за тях е бащата/, но контактите с майка им на този етап са редки, не се стимулират от бащата, конфликтните отношения с близките му осуетяват пълноценните контакти на майката с децата и това е довело до известно отчуждаване от нея. Именно като е преценил комплексно всички релевантни обстоятелства, съдът е приел, че най-добрият интерес на децата на този етап изисква те да живеят при майката, под непосредствените грижи на родителя, който живее и работи в страната, има желание, възможност и капацитет да ги отглежда. Поради това и доколкото и желанието на децата не го обвързва, е постановил упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на децата, за който съдът следи и служебно. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,