Определение № 458 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4472/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД („ПИБ“ АД) с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез юрк. Т. против решение № VI – 5 от 08.03.2021 г. по гр. д. № 3/2021 г. на Окръжен съд – Бургас.

Ответникът Х. Я. А. чрез адв. Т. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260621/09.11.2020 г. по гр. д. № 9968/2019 г. на Районен съд – Бургас за отхвърляне на предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Х. Я. А. искове с правно основание чл. 422 ГПК за съществуване на вземания, произтичащи от сключен помежду им на 08.10.2007 г. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, от които 7 000 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 23.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; 3 968. 77 лв. - просрочена договорна лихва за периода 23.04.2016 г. - 22.04.2019 г.; 6 097. 93 лв. - наказателна лихва за периода 23.04.2016 г. - 22.04.2019 г.; 51. 60 лв. - разноски по събиране на вземането по кредита за периода 07.03.2019 г. - 23.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3299/2019 г. на Районен съд - Бургас.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувала правна връзка по договор от 08.10.2007 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 7 000 лв. със срок до 08.10.2009 г. Приел е, че картодържателят е усвоил така предоставения му кредитен лимит като след 18.12.2009 г. е преустановил погасителните плащания по договора и не е възстановил сумата на банката. Направен е извод, че макар ответникът да е декларирал с подписа си под съглашението, че са му предоставени и е запознат с ОУ на банката за разглеждания вид услуга, не може да се установят по несъмнен начин приложимите по правоотношението такива, доколкото в заповедното и в исковото производство били представени ОУ на „ПИБ“ АД с различно съдържание и без дата, с оглед определяне периодът на тяхното действие. Затова е отречена правната възможност за автоматично удължаване на срока на действие на договора за овърдрафт, предвидена в чл.19.1.1 от едните, респ. чл. 36. 1 от другите ОУ. Изтъкнато е, че в процесния кредитен договор (овърдрафт) липсва подобна уговорка, поради което е направено съждение, че срокът му на действие е изтекъл на датата посочена в него - 08.10.2009 г. Според решаващият състав обстоятелството, че банката е продължила да поддържа разплащателната сметка, да начислява и да капитализира дължимите лихви не променя горния извод. В тази връзка е прието, че съществуването на сметката е било необходимо за погасяване на усвоената главница и на лихвите върху нея. Изразено е разбиране, че да се удължи срокът на действие на договора означава банката да предостави или да продължи предоставения овърдрафт в размер на 7 000 лв. в съответствие с нормата на чл. 2 от договора, което не е осъществено в случая, макар и поради неиздължаване на кредита от картодържателя. Изложени са съображения, че въведеното от ответника правопогасяващо възражение за давност на процесните вземания е основателно. Споделен е изводът на районния съд, че последната вноска за погасяване на дълга по кредита е с падеж 05.09.2012 г. (възприето е заключението на съдебно - счетоводната експертиза за условно редовно обслужване на картата чрез плащане на падежа на минимална погасителна вноска за издължаване на усвоения кредитен лимит), поради което правото на банката да търси изпълнение на вземането за главницата възниква от тази дата и се погасява с 5 – годишен давностен срок (арг. чл. 110 ЗЗД), т. е. на 05.09.2017 г. Ищцовата банка е упражнила тези свои права в случая със заявлението по чл. 417 ГПК, т. е. едва на 23.04.2019 г., след изтичане на давността за вземането.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси, които счита за обуславящи изхода на делото и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основаниe за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди също, че са налице предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Формулираните въпроси са следните:

1. „Когато кредит е предоставен под формата на револвиращ се овърдрафт, който се усвоява чрез кредитна карта, допустимо ли е при спор по чл. 422 ГПК съдът да приема, че кредитът след пълното усвояване на разполагаемия лимит се погасява по погасителен план, състоящ се от минималните погасителни плащания с условен характер, създаден от вещото лице по назначената в производството съдебно – счетоводна експертиза след като страните не са договаряли погасителен план, а са договаряли погасяването да се извършва в режим на овърдрафт – с всяко постъпление по сметката на кредита, което автоматично се отразява на разполагаемия лимит и поражда последващо право на усвояване на суми от овърдрафта?“;

2. „Когато страна по правен спор се позовава на Общи условия, които са публично оповестени може ли да се приеме, че съдържанието на същите е общоизвестен факт, доколкото те са публично достъпни и разгласени?“.

Повдигнатите въпроси не притежават характеристиката на общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – да са включени в предмет на делото и да обуславят правната воля на съда по обжалваното решение. Тези доводи имат характер на оплаквания срещу правилността на съдебния акт и изразяват несъгласието на страната с изводите за несъществуване на процесните вземания, произтичащи от договора за кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка – относно първото питане. Въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение не обосновават предпоставки за достъп до касация – така мотивите в съобразителната част на указанията по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт. Те са относими в производството по разглеждане на касационната жалба – с оглед основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, което обаче се развива след допуснато касационно обжалване В контекста на второто питане пък липсват решаващи мотиви и формирани правни разрешения от въззивния съд – той не е приемал, че общите условия на ищцовата банка за разглеждания вид услуга са общоизвестен факт, защото са публично достъпни и разгласени. Непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото само по себе е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. отново в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

За пълнота на изложението в случая жалбоподателят не аргументира и допълнителните предпоставки от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно съдържанието им, изведено с постановките по т. 4 от ТР № 1/2010 г. – на „въпрос от значение за точното прилагане на закона“ и на „въпрос от значение за развитието на правото“. Според даденото там обвързващо тълкуване първата хипотеза е осъществена когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а втората - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Поддържа се, че е налице основание за достъп до касация и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното решение.

Искането е основателно, доколкото въззивният съдебен акт е постановен при явна необоснованост, поради нарушение на правилата на формалната логика, дължаща се на противоречие на изводите на съда с доказателствата по делото. Приложното поле на разглежданото селективно основание е обосновано от страната с доводи, че при постановяване на решението въззивният съд е изложил съждения и правни аргументи, които влизат в противоречие с доказателствата по делото, установяващи правна връзка по договор за кредит - овърдрафт, по която възстановяването на усвоената част по предоставения овърдрафт не е подчинено на режима на вноски по погасителен план. В грубо противоречие със събраните доказателства е направен и извод за изчитане срока на процесния договор на 08.10.2009 г. като е игнорирано действието на приложимите по правоотношението ОУ на банката – кредитор за представяне на въпросната услуга (предвиждащи автоматично удължаване срока за ползване на предоставения овърдрафт година за година при там установените предпоставки), датите на приемане, изменение и допълване на които от управителното тяло на търговската банка са ясно посочени в съдържанието им.

В обобщение, касационното обжалване ще следва да бъде допуснато в хипотезата на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.